В едно малко село в индийските Хималаи поколения жители вярват, че ядрени устройства лежат заровени под снега и скалите във величествените планини над тях. Когато по-рано през февруари Рейни беше засегнат от огромно наводнение, селяните изпаднаха в паника и се появиха слухове, че устройствата са "експлодирали" и са предизвикали потопа.

В действителност, смятат учените, парче счупен ледник е отговорно за наводнението в хималайския щат Утаракханд, при което са загинали повече от 50 души.

Но кажете това на хората от Райни - фермерското планинско село с 250 домакинства. Мнозина няма да ви повярват. "Смятаме, че устройствата биха могли да изиграят роля. Как може ледник просто така да се отчупи през зимата? Смятаме, че правителството трябва да разследва и намери устройствата", казва Санграм Сингх Рават, кметът на Райни, пред BBC.

В основата на техните страхове е една интригуваща приказка за шпионаж от високо, включваща някои от най-добрите алпинисти в света, радиоактивен материал за управление на електронни шпионски системи и призраци.

Това е история за това как САЩ си сътрудничат с Индия през 60-те години, за да поставят ядрени устройства за наблюдение в Хималаите, чрез които да шпионират китайски ядрени тестове и ракетни изстрели. Китай е взривил първото си ядрено устройство през 1964 г.

"Параноята от студената война беше в разгара си. Нито един план не беше прекалено странен, нямаше прекалено големи инвестиции и никакви неоправдани средства", отбелязва Пит Такеда, редактор в американското списание Rock and Ice Magazine, който пише много по въпроса.

През октомври 1965 г. група индийски и американски алпинисти изтеглят седем плутониеви капсули заедно с оборудване за наблюдение, с тегло около 57 килограма. Те трябва да бъдат поставени на върха на 7 816-метровият Нанда Деви, вторият най-висок връх в Индия и близо до североизточната граница на Индия с Китай.

Снежна виелица принуждава алпинистите да прекратят изкачването много преди да стигнат върха. Докато слизат надолу, оставят устройствата - дълга шест фута антена, два радиокомуникационни комплекта, захранващ блок и плутониевите капсули - на "платформа".

Според публикация те са били оставени в "сигурна шахта" на планински склон, който е бил защитен от вятъра. "Трябваше да слезем. В противен случай много алпинисти щяха да бъдат убити", казва Манмохан Сингх Коли, известен алпинист, който работи за основната организация на граничния патрул и ръководи индийския екип.

Когато алпинистите се въръщат в планината следващата пролет, за да потърсят устройствата и да ги изтеглят обратно до върха, тях вече ги няма.

Повече от половин век по-късно и след редица експедиции до Нанда Деви, никой не знае какво се е случило с капсулите.

"И до днес изгубеният плутоний вероятно се намира в ледник, може би е на прах, пълзящ към изворите на Ганг", пише Такеда. Това може да е преувеличено, казват учените. Плутониът е основната съставка на атомната бомба. Но плутониевите батерии използват различен изотоп (вариант на химичен елемент), наречен плутоний-238, който има период на полуразпад от 88 години.

Това, което оцелява, са историите за една завладяваща експедиция.

В книгата си "Нанда Деви: Пътуване до последното светилище" британският пътешественик Хю Томпсън разказва как американските алпинисти са били помолени да използват индийски лосион за слънце, за да потъмнят кожите си, така че да не предизвикват подозрение сред местните жители. И как е било казано на алпинистите да се преструват, че участват в "програма на голяма надморска височина", за да изследват въздействието на ниския кислород върху телата им. Носачите, които носили ядрения багаж, били уведомени, че това е "някакво съкровище, вероятно злато".

Преди това алпинистите, съобщава американско списание Outside, са отведени в Харви Пойнт, база на ЦРУ в Северна Каролина, за курс по "ядрен шпионаж". Един от алпинистите, участвал в програмата, казва, че "след известно време прекарали по-голямата част от времето си, играейки волейбол и пиейки сериозно".

Несполучливата експедиция се пази в тайна в Индия до 1978 г., когато Washington Post съживява историята, съобщена от Outside, и пише, че ЦРУ е наело американски алпинисти, включително членове на успешна неотдавнашна среща на върха на Еверест, за да поставят ядрени устройства на два върха на Хималаите, за да шпионират китайците.

Вестникът потвърди, че първата експедиция е завършила със загубата на устройствата през 1965 г., а "вторият набег се е случил две години по-късно и е завършил с това, което един бивш служител на ЦРУ е определил като "частичен успех ".

През 1967 г. трети опит за "засаждане" на нов набор от устройства, този път на съседна и по-лесна 6861-метрова планина, наречена Нанда Кот, успява. Общо 14 американски алпинисти получават 1000 долара на месец за работата си по поставянето на шпионските устройства в Хималаите в продължение на три години.

През април 1978 г. тогавашният министър-председател на Индия Морарджи Десай пусна "бомба" в парламента, когато разкри, че Индия и САЩ са си сътрудничили на "най-високо ниво", за да поставят тези устройства с ядрено захранване на Нанда Деви. Но Десай не каза до каква степен мисията е била успешна.

Декласифицираните документи на Държавния департамент на САЩ от същия месец говорят за около 60 души, демонстриращи пред посолството в Делхи срещу "предполагаеми дейности на ЦРУ в Индия". Протестиращите носели табели с надписи "ЦРУ напусни Индия" и "ЦРУ трови нашите води".

Никой не знае какво се е случило със загубените ядрени устройства в Хималаите.

"Да, устройството може да е било повлечено от лавина и да е заседнало в ледника и Бог знае какви ефекти ще има това", казва Джим Маккарти, един от американските алпинисти, пред Такеда. Катерачите казват, че малка станция в Райни редовно тествала водите и пясъка от реката за радиоактивност, но не е ясно дали са получили доказателства за замърсяване.

"Докато източникът на радиоактивността в захранващия блок се влоши, което може да отнеме векове, устройството ще остане радиоактивна заплаха, която може да изтече в хималайския сняг и да проникне в индийската речна система през изворите на Ганг", казват експерти.

Запитан дали съжалява, че е оставил ядрените устройства в Хималаите, Коли, който сега е на 89 години, отговаря:
"Няма съжаление или щастие. Просто изпълнявах заповедите."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase