Отивайки в багдадската църква, където работи като пазач, Натик Ануар всеки ден преживява най-ужасяващото събитие в живота си.

Близо до пейката, където седи 66-годишният мъж, разпръснати пурпурни плочки маркира местата, където преди 10 години са загинали служители на църквата и духовенство.

Ризницата, малка стая до олтара, е пълна с лоши спомени. Десетки поклонници търсят убежище там, когато терористи обсаждат църквата. Мнозина били застреляни с пистолет или убити от гранати, оставяйки след себе си кървави отпечатъци по стените. Натик, както и съпругата и детето му, са сред молещите се в онзи ден.

Днес църквата "Дева Мария на Спасението" е украсена с гравирани имена на убитите през този ден - 51 поклонници и двама свещеници. Атаката оставя Ануар полусляп, а дясната му ръка е била простреляна.

С полузатворени очи той гледа към ново попълнение на църквата: бял трон, разположен под извисяващия се колаж на мъчениците на енорията. Папа Франциск ще изнесе реч тук, когато пристигне в Ирак в петък.

"Изключително съм щастлив. Много, много съм щастлив", казва Ануар, гледайки напред към посещението, пред CNN. Въпреки еуфорията си, пазачът изглежда леко несигурен. "Искам да му кажа да се грижи за нас - добави той, - защото държавата не се грижи за нас." Но Ануар няма да бъде сред малката група от хора,  членовете на църквата, които ще поздравят Пантифа по време на историческото му посещение. Поради пандемията тълпите ще бъдат далеч.

Вместо това папското посещение - четиридневна обиколка на страната и посещение на шест града, ще бъде ограничено до шепа малки събирания и посещения на места, свързани с Библията.

По-голямата част от християните в Ирак ще гледат обиколката - първата на папа в Ирак, по телевизията. По време на пътуването се налага пълен вечерен час.

Тези строги мерки са предприети, за да се намалят рисковете по време на посещението, което се смята за най-опасното пътуване на папа Франциск досега, както заради големия брой на заразените с коронавирус, така и заради нарастващото насилие в опустошената от войната страна.

"Папа Франциск, идвайки в Ирак, подчертава значението на страната ни за вярващите от цял ​​свят", каза висш служител в кабинета на президента. "Това също е потвърждение на подкрепата на папата за мира в Ирак, свидетелство за почитта на иракските християни. Това посещение идва в предизвикателно време за Ирак, но ние предприемаме всички необходими предпазни мерки за защита от коронавируса", добавя служителят.

Очакванията бяха пътуването, обявено миналия декември, да бъде отменено.

В края на януари самоубийствени атентати разтърсиха оживения пазар в Багдад.  ИДИЛ пое отговорност за нападението. Ракетните атаки на подкрепяни от Иран въоръжени групи, насочени към американски позиции в страната, зачестиха. А само три дни преди папата да пристигне, ракети удариха авиобаза, в която се намираха американски войски.

Случаите на COVID-19 в страната също продължават да се увеличават. Миналия уикенд пратеникът на Ватикана в Ирак Митя Лесковар даде положителен проба за вируса.

И все пак папата настоява, че няма да подведе иракчаните.

В края на обща аудиенция в сряда, понтификът не спомена за влошаващата се ситуация със сигурността в Ирак, но каза: "От известно време искам да се срещна с тези хора, които страдат толкова много, и да посетя тази мъченическа църква. Хората в Ирак ни очакват. Очакваха св. Папа Йоан Павел II, на когото не беше позволено да отиде." 

Бе планирано Папа Йоан Павел II да посети Ирак през 2000 г., но пътуването бе отменено след прекъсване на преговорите между Ватикана и президента Саддам Хюсеин. "Хората не могат да бъдат разочаровани за втори път.  Нека се помолим това пътуване да бъде премине добре."

Ватикана нарече пътуването "акт на любов".

"Всички предпазни мерки са взети от здравна гледна точка," каза говорителят на Ватикана Матео Бруни пред журналисти на брифинг във вторник. "Най-добрият начин да се тълкува пътуването е като акт на любов. Това е жест на любов от папата към хората в тази страна, които трябва да го получат."

Това послание е вярно за много иракчани.

Освен "Дева Мария на спасението", папа Франциск ще посети още няколко места, свързани с някои от най-тежките трагедии в Ирак през десетилетията на сътресения, включително Мосул, най-големият град, окупиран и опустошен от ИДИЛ.

Той също ще проведе среща в катедрала в северния град Каракош, в който има християнско мнозинство. ИДИЛ превърна двора на църквата "Непорочното зачатие" в стрелбище. Терористите подпалиха църквата, като почерниха интериора и унищожиха нейните статуи. Членовете на ИДИЛ трупат църковните библии, книги и молитвени книги и ги запалват. В двора остава голямо черно петно, обозначаващо мястото, където са били изгорени.

Християните в Ирак искат понтификът да се погрижи за раните им. Те също така се надяват, че пътуването ще подчертае тежкото положение на намаляващата им общност. Преди нашествието през 2003 г. в страната има 1,5 милиона християни. Оттогава около 80% от тях са избягали от Ирак, според водещи християнски духовници там.

Други малцинства, допринесли за някога ослепителното многообразие на Ирак, също бързо изчезват, включително Мандаенс - последователи на доислямските монотеистични вярвания - и Язиди, които носеха тежестта на ужасите на Ислямска държава по време на дългогодишното управление на екстремистката група в Северен Ирак .

"Това, което ме плаши, е, че през този период никой не ни е попитал какво сме загубили", казва Башар Варда, халдейски архиепископ на северния град Ербил пред CNN. "Имаме намаляващ брой на мандейците, а сега на язидите, християните. Не ги интересува това", добавя той, имайки предвид политическия елит в Багдад. "По същия начин, както не ги интересуваше, когато загубихме еврейската общност през 40-те, 50-те и 60-те години. И този цикъл продължава."

Сабах Цейтун се мести а в Швеция, която сега е дом на голяма арабска християнска общност, преди около 21 години. Той се завръща в Ербил на посещение и удължава пътуването си, за да бъде тук за обиколката на папата.
Сабах вярва, че тези, които са напуснали страната, са си отишли ​​завинаги. "Не мисля, че някой ще се върне от Европа", казва 65-годишният мъж. "Това би било трудно."

Цейтун служи като войник в продължение на осем години по време на иракско-иранската война през 80-те години. Той е бил разположен в Кувейт по време на инвазията на бившия президент на Ирак Саддам Хюсеин в страната. Когато се връща, той отворя магазин за алкохол в Мосул. През 2000 г.  е  арестуван и задържан за три дни, тъй като е държал магазина си отворен пет минути след законното време за затваряне в страната. Това е моментът, в който той решава да напусне Ирак.

"Мисия на мира"

В оживено кафене в Багдад млад инженер и политолог водят задълбочена и сериозна дискусия за посещението на папата. Разговорът между двамата млади мюсюлмани шиити започна като шега за тридневен локдаун, но бързо се превърна в разговор за регионалните последици от пътуването.

"Хората, както християни, така и мюсюлмани, гледат на папата като на човек на мира", каза 30-годишният политолог Мумен Тарик. "Това посещение дава на Ирак нова роля на световната сцена."

В тяхната представа за политическата ситуация в Ирак има изненадваща надежда. "Посещението на папата идва в наистина важен момент", каза инженер Мохамед Ал-Хадайяр. "Той идва на гроба на ИДИЛ и това, което се надяваме, ще постави началото на страницата на мира. Той ще ни подтикне да се отдалечим от регионалните линии на разломи и да сме място за умереност."

Запитан дали са обезпокоени от локдауна в страната, Тарик отговори: "Готови сме да прекараме три дни, седмица, 10 дни или дори месец в локдаун, ако мисията на папата е мирна."

Обратно в "Църквата на спасението", шепа поклонници украсяват яслата на двора в подготовка за посещението. Две забулени шиитски жени искат да влязат в църквата, но са спрени от съображения за сигурност. Дяконът Луис Климис обяснява, че мюсюлманите редовно идват тук, за да се молят.

Монахиня се оплаква, че папата не е планирал да посети малък музей, създаден в църковните квартали, за да запомни паметта на загиналите в клането, но останалите събратя таят надежда, че това ще доведе до друго посещение.

"Иракският християнин иска да каже на папата, че сме болни и се нуждаем от лекарства", обяснява Климис, който също оцелява след клането. "Нуждаем се от напътствия, защото сме в джунгла, джунгла, управлявана от политически чудовища."

Клането задълбочава християнската вяра на Ануар, но подкопава вярата му в иракските власти.

В продължение на години той съставя документи, в които иска от правителството обезщетение за нараняванията си, тъй като трябва да се откаже от кариерата си като дърводелец след атаката. Един ден, той просто се отказва от търсенето на правителствени репарации.

"Събрах листите на куп и ги залях с алкохол", каза Ануар, пресъздавайки сцената с ръце. - И тогава ги запалих."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase