Със своите видеопослания мафиотският бос Седат Пекер привлече вниманието на цялата интернет-общност в Турция. Дотук той е публикувал пет видеоклипа в платформата YouTube и всеки един от тях доби голяма популярност, пишат от DW.

В анонсите си към тях Пекер отправя тежки обвинения към известни политици в страната: че са замесени в убийства, изнасилвания, търговия с дрога, злоупотреба с власт и други криминални деяния. В същото време мафиотът твърди, че дълго време турското правителство го е пазело от наказателно преследване и дори му е осигурявало полицейска охрана.

Имало ли е политически чадър над Пекер?

Обвиненията са особено тежки към вътрешния министър Сюлейман Сойлу. Пекер твърди, че министърът го е предупредил, когато е започвало разследване срещу него. След това мафиотският бос е избягал от Турция, за да не бъде задържан. И понеже турското правителство дотук не се е заело да разследва обвиненията на Пекер, зачестяват призивите на опозицията за оставка на вътрешния министър. Засега не е ясно каква част от твърденията на Пекер са верни, тъй като няма започнало производство по случая.

Пекер напусна Турция през 2020 година. Той е смятан за един от големите играчи в подземния свят, многократно е бил подсъдим и е осъден за "създаване на престъпна организация".

Клиповете в YouTube са още един удар по имиджа на президента Реджеп Таийп Ердоган. Дълго време той мълчеше по обвиненията на Пекер, но когато те станаха широко обсъждана тема в обществото, Ердоган беше принуден да вземе отношение: "Тъжно е, че има такива жалки и недостойни хора, които прибягват до услугите на мафията. Подобно на терористичните организации, тези криминални банди са една отровна змия", заяви президентът след заседание на кабинета по-рано тази седмица.

Подкрепата към партията на Ердоган е сериозно разклатена

Тази реакция е закъсняла, смята политологът от Центъра за социални изследвания в Анкара (ANAR) Ибрахим Услу. "Когато един беглец клевети и обижда правителството, управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) трябва незабавно да създаде парламентарна разследваща комисия", казва той. По думите му, скандалът е истинско фиаско за правителството, след като и без друго доверието в правосъдието и държавата е изключително ниско. "ПСР трябваше веднага да заяви, че е решена да действа твърдо срещу криминалните организации", казва Услу.

Социолозите смятат, че разкритията на Пекер вече удрят по рейтинга на управляващата партия. Проучване на социологическия институт Metropoll сочи, че подкрепата за ПСР е спаднала от 33 процента на последните избори през юни 2018 г. на 27 на сто днес. Според друго изследване, личният рейтинг на президента Ердоган също се срива. Сред политиците той вече е четвърти по одобрение с около 40% - след кметовете на Анкара и Истанбул Мансур Яваш и Екрем Имамоглу и лидерката на националистическата "Добра партия" Мерал Акшенер.

Спадът в рейтинга се дължи основно на икономическата криза в страната и лошото управление на пандемията. Макар разкритията на Пекер да не се отразяват директно върху нивата на одобрение, те ще доведат до дългосрочни последици, смята Ибрахим Услу. Политолотъг Бариш Достер от университета Мармара очаква срив в рейтинга на ПСР: "Чудо трябва да се случи, за да се отърси правителството лесно от този скандал". Той очаква опозицията да захапе темата и да не я пуска.

Подозренията за връзки между политици и мафия не са от днес

Депутатът от опозиционната Републиканска народна партия (CHP) Фикри Саглар казва, че случаят Пекер не е изолиран, а по-скоро е пример за съществен проблем на турската политическа класа: "Правителството така и не съумя да се дистанцира от мафията, която е все по-близка с правителството. Сега от разкритията на Пекер веднъж завинаги става ясно колко близки са правителството и мафията."

Тези разкрития напомнят за една от най-тъмните глави в турската история: през 1990-те години в Турция имаше серия от политически убийства и случаи на безследно изчезнали хора, за които се предполага, че се дължат на тесните обвързаности между високопоставени политици и хора от подземния свят. Турската преса наричаше тази непрозрачна мрежа "дълбоката държава".

И в по-новата история на страната има случаи, говорещи за обвързаностите между мафията и политиката. През април 2020 г. турският мафиотски бос Алатин Чакъджъ беше пуснат на свобода по силата на амнистия заради пандемията. Тогава общо 90 хиляди затворници бяха освободени предсрочно, сред които и други известни престъпници като Чакъджъ, но не и журналисти, представители на опозицията и затворници със заболявания. След освобождаването му от затвора Алатин Чакъджъ се срещна с лидера на ултранационалистическата Партия на националистическото действие Девлет Бахчели - по-малкия коалиционен партньор на Ердоган.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase