Хората, получили ваксината срещу COVID-19, произведена от "АстраЗенека", имат леко повишен риск от нарушение на кървенето и евентуално други редки проблеми с кръвта, съобщиха изследователи в сряда.

Констатациите от проучване, проведено сред 2,53 милиона възрастни в Шотландия, които са получили първите си дози или ваксината на "АстраЗенека, или тази, направена от "Пфайзер", са публикувани в списанието Nature Medicine. Около 1,7 милиона от дозите са с ваксината на "АстраЗенека".

Проучването не установи повишен риск от кръвни нарушения с ваксината на "Пфайзер", пишат от The New York Times.

Ваксината на "АстраЗенека" не е разрешена за употреба в Съединените щати, но е разрешена от Европейската агенция по лекарствата, най-добрият регулаторен орган на Европейския съюз, както и от много страни извън блока. Но съобщенията за редки нарушения на кръвосъсирването и кървенето при по-млади хора, някои с фатален изход, накараха редица страни да ограничат употребата на ваксината до възрастни хора, а някои напълно се отказаха от нея.

Новото проучване установи, че ваксината "АстраЗенека" е свързана с леко повишаване на риска от разстройство, наречено имунна тромбоцитопенична пурпура, или ITP, което в някои случаи води само до посиняване, но в други - до сериозно кървене в други. Рискът е оценен на 1,13 случая на 100 000 души, получили първата си доза, до 27 дни след ваксинацията. Тази оценка ще бъде в допълнение към типичната честота в Обединеното кралство, преди ваксината да започне да се използва, която се оценява на шест до девет случая на 100 000.

Състоянието е лечимо и нито един от случаите при получатели на ваксина не е фатален, казват изследователите. Те подчертаха, че ползите от ваксината далеч надвишават малкия риск и отбелязват, че самият COVID е много по-вероятно да причини ITP, отколкото имунизацията.

Но изследователите също така допълват, че въпреки че рисковете от ваксината на "АстраЗенека" са малки, "алтернативни ваксини за лица с нисък риск от тежко заболяване от коронавирус могат да бъдат оправдани, когато обстоятелствата позволяват".

Не е изненадващо, че ITP се развива  при няколко получатели на ваксината, казват изследователите, отбелязвайки, че малки увеличения на риска са настъпили и при ваксинацията срещу морбили, паротит и рубеола и тези срещу хепатит В и грип.

В коментар, публикуван с проучването, експерти по кръвни заболявания заявиха, че ITP може да бъде трудно за диагностициране и че възможната връзка се нуждае от допълнителен анализ. "Независимо от това, рискът от предизвикан от ваксинацията ITP при предложената скорост на имунизация изглежда далеч по-нисък от многото рискове, свързани със самия COVID-19."

Проучването в Шотландия също установява много малък повишен риск от артериални кръвни съсиреци и кървене, вероятно свързани с ваксината на "АстраЗенека". Но изследователите казват, че няма достатъчно данни, за да се заключи, че ваксината е свързана с рядък тип кръвен съсирек в мозъка, наречен мозъчна венозна синусова тромбоза. По-рано тази година съобщенията за тези съсиреци на мозъка накараха някои страни да преустановят или ограничат употребата на препарата.

Изследователите заявиха, че не могат да изключат връзка с мозъчните съсиреци, но няма достатъчно случаи за анализ.

Мозъчните съсиреци са "толкова редки, колкото кокошите зъби", казва проф. Азиз Шейх, старши автор на изследването, от Университета в Единбург.

Подобни опасения бяха повдигнати относно рядко заболяване, включващо мозъчни съсиреци и кървене, главно при по-млади жени, свързано с ваксината "Янсен" на "Джонсън и Джонсън", която е разрешена в САЩ и други страни. Шест случая в САЩ, включително един смъртен случай, накараха федералните здравни служители да паузират употребата на ваксината през април. Паузата беше отменена след 10 дни и ваксината беше възстановена с етикет, който предупреждава потребителите за риска от съсиреци и наличието на други ваксини. По-късно бяха идентифицирани още няколко случая и лекарите бяха посъветвани да избягват използването на хепарин, стандартно лечение, в тези случаи, защото може да влоши състоянието.

Рискът от съсирване накара Дания да се откаже от използването на ваксините на "АстраЗенека" или "Джонсън и Джонсън". И двете ваксини използват така наречените вирусни вектори за пренасяне на генетичен материал в клетките на реципиентите, а някои изследователи предполагат, че векторите могат да доведат до редките кръвни нарушения. Дали има връзка не е известно.

Авторите на проучването в Шотландия заявиха, че не знаят дали техните открития относно ваксината "АстраЗенека" се отнасят също и за препарата на "Джонсън и Джонсън", която те не са изследвали.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase