Правец - машината, която запозна българинът с компютъра

Защо техноутопията на Тодор Живков не се превърна в реалност?
9 окт 2021 21:13, Нели Христова
438
Правец - машината, която запозна българинът с компютъра

Потребителската електроника преди 1989 г. рядко е била основен приоритет за повечето държави от Източна Европа. Българският пионер на домашен компютър „Правец 82“ беше изключение.

Икономиката на България в края на 70 -те години беше в трагично състояние, изправена пред същите предизвикателства, които изпитваха всички планови икономики на Източна Европа по онова време.

Не на последно място те се опитваха да се справят с последиците от мащабните и все пак лошо управлявани инвестиции в тежката промишленост в началото на 50-те години. Тези инвестиции снабдиха страната с машини, които вече бяха остарели, но твърде скъпи за модернизиране или подмяна, поради което голяма част от тежката й промишленост беше неконкурентоспособна.

И все пак имаше един малък сектор от българската икономика, който беше (поне относително) в добра форма: технологичният сектор. До края на десетилетието българските заводи вече произвеждаха различни компютърни компоненти и периферни устройства като твърди дискове.

Росен Плевнелиев - бивш президент на България и почетен председател на консултативния съвет на Tech Emerging Europe Advocates (TEEA), е един от свидетелите на развитието на технологичния сектор в страната.

„България се специализира в компютърните науки и софтуера, а в началото на 80-те години страната беше сред петте най-големи износители на компютърни компоненти в света“, казва той за Emerging Europe.

ИМКО-1

Българското комунистическо правителство все повече се стреми към компютрите, за да съживи икономиката, смятайки, че може да настъпи нова ера за комунизма, в която светските задачи да бъдат автоматизирани и работниците да бъдат наистина освободени.

Заслуга му е, че комунистическа България е била права. Тя започна да обучава ново поколение млади хора да работят с компютри и в началото на 80-те години на миналия век, когато глобалната компютърна индустрия се насочи към персоналните компютри, България последва примера ѝ.

„Създадени са над 60 научно-технически института, университети и заводи като част от националната ИТ екосистема“, каза Плевнелиев. "В резултат на това първите 8-битови, 16-битови и 32-битови компютри, графични станции и запаметяващи устройства бяха проектирани и създадени само месеци след еквивалентните западни продукти."

Разработването на първия български персонален компютър, наречен IMKO-1 (от индивидуален микрокомпютър), започва през 1979 г. в Института за техническа кибернетика и роботика.

Около 50 броя са произведени за целите на тестването. Технически, IMKO-1 е клонинг на персоналния компютър Apple II Plus, с някои промени, като например възможността за показване на кирилични шрифтове.

IMKO-1 има един мегахерцов процесор, цели 48 килобайта памет и порт за касетофон, предназначен за съхранение.

ROBKO-1 – компютърът, победил западните си колеги в една ключова област - можеше да контролира роботизирано рамо.

По онова време роботизираните части обикновено се управляват от по-големи и по-скъпи миникомпютри, а не с микрокомпютър като IMKO-1.

Правец 82

По същество IMKO-1 беше прототип на това, което по-късно щеше да стане „Правец 82“.

Започва живота си като IMKO-2, но името му е променено, за да отрази неговия произход - новата компютърна фабрика в западния български град Правец, който освен това е роден град на дългогодишния лидер на Българската комунистическа партия Тодор Живков.

Самият Живков е силен поддръжник на плановете на България да се превърне в център на компютърно производство: той веднъж заяви, че страната трябва да се превърне в „Япония на Балканите“.

Представен през 1982 г., „Правец 82“ включва няколко подобрения спрямо предшественика си, включително добавянето на опционално 5,25-инчово флопидисково устройство.

Но дори и да се приеме, че „Правец 82“ номинално е бил персонален компютър, малцина в България всъщност можеха да си позволят такъв за лична употреба.

Вместо това, повечето осъществиха първите си контакти компютрите в училищата, в които правителството достави хиляди бройки „Правец 82“.

Скоро в цялата страна започнаха да се появяват компютърни клубове, където младите хора се занимаваха с различни програми и части за роботика.

По времето, когато във Великобритания се подгряваше сцената на видеоигрите (на домашни компютри като ZX Spectrum и Commodore 64), в България младите хора все по-често помагаха на институциите с домашни компютърни програми практически за всичко: от графичен дизайн до управление на резервацията на хотелските стаи.

Голям в Съвета за икономическа взаимопомощ

„Правец 82“ остави своя отпечатък и в чужбина. На върха на българската индустрия за компютърен хардуер към края на 80-те години, страната доставяше около 40% от всички компютри, произвеждани в страните от СИВ.

В крайна сметка техноутопията, която Живков и останалата част от комунистическата партия си представяха, не се сбъдна.

След като България се отказа от комунизма и централното планиране и отвори пазарите си, тя вече не можеше да произвежда и продава своите компютри, които често се основаваха на откровено плагиатство на западните дизайни.

Но би било погрешно да се твърди, че всичко е било напразно. След като икономиката бе либерализирана, някои от първите частни компании в страната бяха компютърни фирми, притежавани и управлявани от същите тези деца, които се занимаваха с „Правец“ в училище.

Някои от тях заминаха за Силиконовата долина, носейки със себе си STEM експертиза и духа на техноутопията, макар и в нова силно индивидуализирана и либерална форма.

И тъй като България намери основата си в новата глобализирана икономика, тя отново се очерта като регионален лидер в сектора на информационните и комуникационните технологии (ICT) със стартъп система, която непрекъснато напредва и се развива.

„Логично е, че през последните години България успя да доразвие силния си потенциал от миналото, като създаде процъфтяваща и широка IТ екосистема, разпространяваща се от игралната индустрия, през големи по обем данни, изкуствен интелект и всички аспекти на софтуерното инженерство“, добави Плевнелиев .

Дали всичко е благодарение на „Правец 82“?

Не. Но наличието на компютъра и въвеждането в предлаганото от него програмиране създадоха поколение българи, запознати с компютрите, желаещи да създадат своя собствена версия на Япония на Балканите.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


438
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
266
4
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
Я някой да погледне в нета и сравни Комодора с Правеца през 82ра година! Нека после погледне и Компак (Compaque) точно за 82ра година! Мога още топ машини да изброя които са къде по на ниво пред незабележимия тошков Правец! :))))))))
265
4
 
5
 
! Отговори
Robinzon преди 2 години
До Анонимен337И кое българското в програмирането.И не обичам да отричам българското, но тука няма нищо българско.Истината е най-важна.
264
2
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
До 334 Спор няма. Има българи добри програмисти реализирани в чужбина. Ама само добри. Нищо впечатляващо.
263
9
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
Някои от коментиращите са явно много посредствени в областта на програмирането и затова завиждат и отричат всичко българско.......Ами посредствено е за съжаление! Голями хвалби, голямо блъскане в гръдния кош и накрая - кокошарник с бодлива тел! Типично по БКП-йски!
262
1
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
До ДанНе казвам и че няма добри специалисти .Има и то доста добри.Има млади момчета който идват при мен и направо им се възхищавам от знанията,софтуерни.Да ти е драго да ги слушаш.
261
0
 
0
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
До 337 Реалностите са такива.
260
4
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
Помня годината 82ра! Смешно даже трагично паталогично е да се сравнява Правец с Комодор, който за времето наистина беше номер 1! Пак БКП отрочетата са решили да лъжат ганюгите! :))))))))))))
259
3
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
Някои от коментиращите са явно много посредствени в областта на програмирането и затова завиждат и отричат всичко българско.
258
2
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
Не знам какво си завършил, но ако четеш сериозна комп.лиература трябва да знаеш , че България е на четвърто място в света според тaзгoдишнaтa..........Чета само че не твойте глупости!:)))))))))))))))
257
0
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
До Анонимен331Чак световно известни няма и не знам ,това е така.Но познавам добри програмисти реализирали се в чужбина.
256
1
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
До 328 Старецът долу не е излизал от родното си село. Аз съм ходил на 4 континента. Ей така с недоразвитата си нервна система. А кой колко ще живее е Божа работа.
255
3
 
3
 
! Отговори
Дан преди 2 години
До Robinzon. Не знам какво си завършил, но ако четеш сериозна комп.лиература трябва да знаеш , че България е на четвърто място в света според тaзгoдишнaтa ĸлacaция нa ĸoмпaниятa зa paзpaбoтĸa нa coфтyep DаtаАrt, бaзиpaни нa cтaтиcтиĸитe oт плaтфopмaтa kllоtrоn, чpeз ĸoятo coфтyepни cпeциaлиcти oт paзлични чacти нa cвeтa мoгaт дa тecтвaт cвoитe yмeния и знaния.В класацията участват над 15 000 програмисти от общо 74 държави.
254
0
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
До робинзон Що? Колко световноизвестни българи програмисти си чувал, реализирали се в чужбина? Поляци, евреи, руснаци има. Ама българите нещо ми се губят.
253
1
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
До Анонимен324Много правилно .Знам за три четири учреждения през 86 година кадето имаше компютри и не знаеха от къде се пускат и за какво служат.Не че щеше да им свърши работа де и да знаеха.
252
1
 
0
 
! Отговори
до 316 преди 2 години
очакваната продължителност на живота ти статистически е по-ниска от на "стареца" по-долу. централната ти нервна система е недоразвита и не можеш да вземаш самостоятелни решения, нямаш самосъзнание - ти си просто бот, който чака външни команди. реинкарнация на кафявата напаст, комунистите, макартистите, опиоидното поколение...
251
5
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
До Дан За 1989 правец8 нито е бил добър, нито е бил масов компютър. А и българите не сме кой знае колко добри програмисти - това са легенди.
250
0
 
0
 
! Отговори
Robinzon преди 2 години
До Анонимен323Забравих.
249
1
 
2
 
! Отговори
Robinzon преди 2 години
До ДанАма въобще не е бил масов.И българите в българия са добри специалисти ,но не са толкова добри колкото ги изкарвате.Виж българите релализирали се в чужбина са друга бира.
248
0
 
0
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
"По времето, когато във Великобритания се подгряваше сцената на видеоигрите (на домашни компютри като ZX Spectrum и Commodore 64), в България младите хора все по-често помагаха на институциите с домашни компютърни програми практически за всичко: от графичен дизайн до управление на резервацията на хотелските стаи." - Доста подвеждащи. Изкарахте го, че едва ли не, ние сме били вундеркиндчета, а другите са си цъкали игрички. Сори, ама познавам стари програмисти, започнали с тея системи.
247
0
 
0
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
До Robinzon - Брат - пиши номера коментара - 90% и повече от коментарите са с псевдним "Анонимен". Мерси!

Спонсорирани публикации