В края на тридесетте си години, време, когато много високопоставени лидери се поддават на униженията на кризата на средната възраст, върховният лидер на Северна Корея изглежда не прави нищо подобно. Ким Чен Ун ръководи разорена и лишена от приятели нация, която се бори със санкциите, недостига на храна и изолацията, наложена от COVID-19. Но въпреки всичко това, вчера гой навърши 38 години с вид на мъж, който процъфтява в личния си и професионалния си живот.

Физически той е загубил впечатляващо количество тегло, очевидно от избор, а не от безпокойство или лошо здраве - снимките от последната година показват, че ниският диктатор, който преди тежеше около 120 кг, е драматично по-слаб. В други отношения има предположения, че той иска да бъде разглеждан като по-значителна фигура, започвайки второто си десетилетие на власт. Миналата година той се издигна до генерален секретар на Работническата партия, а през есента партийните документи започнаха да използват бляскавия термин "кимджонгунизъм", за да опишат политическата философия на лидера си.

В края на миналия месец той изнесе новогодишно послание без обичайната войнственост към външния свят (вместо това наблягаше на селското стопанство). Но преди четири дни, неговите военни учени му подариха ранен подарък за рождения ден, като изстреляха за втори път хиперзвукова балистична ракета с малък обсег, която потенциално може да избегне защитните щитове, за да донесе ядрено унищожение в Токио или Сеул. Правителството му многократно и презрително отхвърля призивите за преговори от президентите на Съединените щати и Южна Корея.

Как може лидер с толкова малко легитимност, толкова малко ресурси и приятели, да поддържа такова нагло доверие? И защо изглежда, че най-големите сили в света не могат да направят нищо по въпроса?

Когато Ким наследи покойния си баща Ким Чен Ир, много от най-добрите западни умове предположиха, че оцеляването му може да се изчисли до няколко месеца. Той е на 27 и е прекарал тийнейджърските си години в Швейцария, където е придобил любов към баскетбола и немския електропоп. Той нямаше известен опит във въоръжените сили или правителството. Освен статута му на определен наследник, в него нямаше нищо очевидно, което да завладее лоялността на хората, които стояха зад баща му.

"Северна Корея, каквато я познаваме, вече я няма", заяви тогава ученият и бивш американски дипломат Виктор Ча. "Независимо дали ще се разпадне през следващите няколко седмици или за няколко месеца, режимът няма да може да се задържи заедно." Тези думи той произнесе през декември 2011 г.

С толкова ниски очаквания просто да оцелееш през последното десетилетие е достатъчно постижение, но Ким отиде много по-далеч от това. Поредица от безмилостни, непрекъснати чистки пропъдиха старата гвардия и го оставиха в нещо, което изглежда като неоспорима позиция на власт. Режимът е безмилостен както винаги, но имаше поразителни промени в стила – повърхностна откритост, дори шантав блясък, който би бил немислим при баща му или дядо му, лидера-основател на Северна Корея Ким Ир Сен.

В началото на управлението си младият Ким присъства на концерт в Пхенян, на който млади жени, облечени като Мики Маус и Доналд Дък, танцуваха за неговото забавление. Той беше придружен от млада, привлекателна и, по стандартите на Северна Корея, шикозна млада жена, която се оказа съпругата му Ри Сол-джу. Държавните медии я наричаха с друг термин, който е по-тясно свързан с империалистическия Запад, отколкото със социалистическия свят: не "другарката Ри", а "уважавана първа дама".

При баща му няколко милиона души умират от глад в резултат на хроничния недостиг на храна в страната. При Ким младши пазарите и предприемачеството са били разрешени и процъфтяват в скромни мащаби, достатъчни, за да смекчат най-лошите последици от икономическия колапс, макар и никога да не застрашават контролиращата ръка на държавата.

Да се ​​сбърка това с либерализация или реформа в китайски стил би било грешка. Хватката на охранителния апарат остава твърда както винаги - южнокорейска организация за правата на човека съобщи с отвратителни подробности миналия месец за работата на севернокорейските палачи, които измъчват осъдени затворници и ги изгарят и осакатяват след смъртта. Но социалните и икономически промени, наблюдавани от Ким, са тривиални освен неговото единствено постижение: утвърждаването на Северна Корея като най-новата де факто ядрена сила в света.

До 2011 г., когато баща му почина, Северът бе извършил два ядрени теста и се смяташе, че има шепа бойни глави, макар и не средствата да ги задвижи на голямо разстояние. Днес Корейската народна армия има десетки ядрени бомби. Програмата за разработване на ракети донесе капацитет за монтирането им на ракети от всякакъв обхват - в Южна Корея, Япония и дори на междуконтиненталния Hwasong-16, Лос Анджелис или Вашингтон.

Тези събития предизвикаха международен гняв и тревога, както и интензивни икономически санкции. Но те донесоха и иначе недостижим международен статут, включително три срещи на върха с Доналд Тръмп. Някога би било невъобразимо, че лидерът на малка, почти фалирала нация, последната оцеляла реликва от Студената война, може да успее да се сдобие с ядрени оръжия – не от сорта със среден обсег, притежаван от Индия, Пакистан и Израел, а видът, който може да пресече Тихия океан - и че далеч от това да го превърнат в пария, те докараха на масата за преговори президента на Съединените щати.

Ядрените оръжия осигуряват сигурност, на каквато никой предишен севернокорейски лидер не се е радвал. Малкият ядрен арсенал на Ким и огромната, но зле оборудвана конвенционална армия никога не биха могли да донесат победа срещу огромните обединени сили на САЩ и Южна Корея. Но способността да унищожи дори един американски град, да повиши до неприемливо ниво риска от атака срещу него, е най-добрата застрахователна полица.

Режимът успя да неутрализира или поне да сведе до минимум многобройните и огромни слабости на Северна Корея. Има хроничен недостиг на храна, причинен от счупена селскостопанска инфраструктура и отказа страната да се отвори за международна помощ и търговия. Но безмилостният охранителен апарат не позволява на тези проблеми да предизвикат сериозни вълнения (общественото недоволство се ограничава до от време на време груби графити, като лозунга "Ким Чен Ун е кучи син", за който миналата седмица беше съобщено, че е бил написан на стена в Пхенян.)

Икономическите санкции, особено ембаргото върху горивата, несъмнено вредят. Но след като се изолира толкова старателно от западните инвестиции и други видове влияние, Северът на практика се санкционира от десетилетия. Дори липсата на приятели изглежда няма значение: китайският президент Си Дзинпин смята Ким Чен Ун за безотговорен измамник, но би направил всичко възможно, за да подкрепи режима, защото Пекин смята статуквото за далеч по-удобно пред конфликта, бежанската криза и стратегическа несигурност, която колапсът може да донесе със себе си.

Освен ядрените оръжия, Ким има още една супер сила: никой от важните международни играчи няма сериозни идеи как да се справят с него, освен продължаването на статуквото. Южнокорейският президент Мун Дже-ин дава всичко от себе си през последните си четири месеца на поста да прокара идеята за символична "декларация за край на войната", която няма да направи нищо, за да промени ситуацията на място. След като покани Севера да седне и поговори, но получи отказ, администрацията на Байдън повтаря политиката на Барак Обама – вместо среща на върха, подобно на Тръмп, Байдън прилага "стратегическо търпение" – в очакване на деня, в който, както се предполага, че санкциите ще принудят Ким да види всичко това от гледна точка на Вашингтон.

Няма признаци, че този ден е близо. Партийните идеолози все още не са изложили формалните принципи на кимджонгунизма, но няма признаци, че между тях ще има компромис. Успехите на Ким вече надминаха и най-смелите представи на враговете му. В новата си здрава, отслабнала форма можем да очакваме от него да продължи много рождени дни и няколко десетилетия напред.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase