Те претърпяха интензивни битки, брутални въздушни удари и невъобразими загуби, но този уикенд много украинци ще се опитат да отпразнуват един от най-важните празници в годината: православния Великден.

Традиционно време на размисъл и прераждане, тази неделя също ще отбележи точно два месеца, откакто страната беше хвърлена в опустошителна война след нахлуването на руски сили на 24 февруари.

В нощното си обръщение в събота украинският президент Владимир Зеленски размишлява за значението на датата.

"Днес беше Велика събота за християните от източния обред. Денят между Разпятието и Възкресението. Изглежда Русия е заседнала в такъв ден", каза той. "В деня, когато смъртта триумфира и Бог уж си отиде. Но ще има Възкресение. Животът ще победи смъртта. Истината ще победи всяка лъжа. И злото ще бъде наказано“, добави Зеленски.

Тъй като бойните действия ескалират на юг и изток, мнозина в Украйна се облягат на вярата си в търсене на утеха, докато други избират да се приберат от съседна Полша, за да бъдат сред любимите си хора за великденските възпоменания.

"Никога не съм била толкова щастлива. Когато най-накрая видях съпруга си отново, през първата си нощ тук, все още се чувствах сякаш това е сън", казва 25-годишната Анна-Мария Никифорчин пред CNN от Лвов, град, който до голяма степен е пощаден от руската атака.

Бременна в деветия месец, когато избухна войната, Никифорчин беше един от повече от пет милиона, които направиха трудния избор да напуснат. Тя се върна преди два дни с бебето си Мархарита.

"За мен беше изключително важно да се върна у дома преди Великден", казва тя, преди да сподели радостта си от перспективата бабата и дядото на двойката да срещнат новото попълнение в семейството. "Много исках да бъдем заедно. Това е такъв лъч надежда, че всичко ще бъде наред."

Седнала на дивана в апартамента си в центъра на Лвов, Никифорчин хвърля поглед към 27-годишния си съпруг Назар, чието внимание е здраво приковано към малкото момиченце, което дреме в скута му.

"Беше ми тежко остана в Полша както физически, заради бебето, така и психически. Беше повече от трудно, непоносимо", казва тя. "Преместих се в несигурността: при непознати хора, в къща на непознати, в град, в който никога преди не съм била, в страна с език, който не говоря свободно. Разбрах, че ще трябва да раждам в клиника, в която никой не ме познава и където не съм сключил никакви споразумения. Не знаех какво ще стане. Но основната мисъл, която ме държеше на повърхността, беше, че детето ми трябва да се роди в безопасни условия", казва Никифорчин.

Осъзнавайки това, през което е минала съпругата му, Назар се включва: "Тя не е просто жена, тя е герой... ако бях на нейно място, нямаше да мога... щях да се счупя. А тя не се счупи."

Това младо семейство е едни от по-щастливите. Не всички ще получат същия шанс да се съберат отново с любимите хора.

Украинското правителство обяви нов полицейски час за Великденския уикенд, на фона на предупреждения на властите за потенциално увеличаване на руската военна активност по време на празничните тържества. А по-рано тази седмица властите в регионите Луганск и Суми призоваха жителите да присъстват на виртуални служби, позовавайки се на възможни руски "провокации", като същевременно отбелязаха, че много църкви са били разрушени при нашествието.

Въпреки опасенията, жителите на Лвов слязоха в църквите в града за благословия за защита и молитва в събота. В църквата "Покров на Пресвета Богородица" вярващите пренебрегнаха призивите да останат у дома и вместо това се наредиха на опашка с украсени кошници с храна, готови да бъдат благословени със светена вода от енорийски свещеници.

53-годишният Владимир стои търпеливо до семейството си, докато чакат свещеникът да си проправи път през опашката.

"Хората често си мислят, че празниците трябва да бъдат весели, да носят облекчение и да улесняват – и когато се чувстват добре, не се обръщат към истинската вяра... Сега преживяваме трудни времена, хората започват да се приближават към Господа, тук има повече хора от преди и това е добре за нас", казва той, преди да покаже домашната паска (трад. великденски хляб), наденица, шунка и сирене, сгушени сред свещи и декоративни яйца в кошницата му.

"Днес сутринта имаше сирени за въздушна атака, но сега, слава Богу, е по-спокойно и успяхме да дойдем. Това е много важно за нас. Това е църква, която посещаваме често", добавя той.

Наблизо 35-годишният църковен доброволец Андрий прилежно зарежда кутии за събиране на великденска храна за украинските войски. "Опитваме се да запазим празнично настроение и надежда за справедливост и мир. Този Великден дава още повече надежда. Трябва да вярваме в победата, както вярваме в Исус Христос", казва той.

Показвайки с жест към бързо пълнещите се контейнери, той добавя: "Те ще бъдат изпратени във военните части, които защитават земята ни." На една от кошниците пише "Върни се жив".

Порив на вятъра улавя красиво бродирания плат, покриващ кошницата на 35-годишната Мариана. След като го оправя, тя казва пред CNN, че семейството й се е вслушало в предупрежденията да остане у дома.

"Страшно е и има тревога в душата ми. Днес в Одеса имаше ракетен удар... Но ние вярваме в Бог и се надяваме, че всичко ще завърши с победа", казва тихо тя.

Когато свещеникът завива зад ъгъла, очите й бързо се връщат към кошницата. „Получихме известие от нашите градски власти, че хората трябва да останат вкъщи, но не можем", продължава тя. "Как да не благословим великденския хляб? Пропуснахме го по време на пандемията от COVID – а сега хората се нуждаят от празника отчаяно."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase