Зигфрид Каспер е почетен професор по психиатрия и бивш ръководител на кадедрата по психиатрия и психотерапия в Медицинския университет във Виена, Австрия. Д-р Каспер е цитиран в повече от 600 публикации в PubMed и в повече от 250 книги и глави от книги в различни области на психиатрията. Той се фокусира върху биологичната основа на психичните разстройства и възможните терапевтични подходи. През 2021 г. той е включен от Станфордския университет в топ 0,2% на най-публикуваните учени в света.

Днес проф. Каспер е част от екипа на Wiener Pravatklinik - една от най-големите частни болници в Австрия, отличена като "Една от най-добрите болници в света" за втора поредна година. Пред екип на Dnes.bg експертът обясни кои са най-честите психологични проблеми, от които страдат хората, защо само психологията не помага и кои търсят по-често помощ - мъжете или жените.

"Най-важното нещо е, че невропсихологичните болести и тяхното лечение се случва в мозъка. Понякога то е забравено. Аз съм учил и за психоаналитик, но скоро осъзнах, че тази методология не може да помогне на моите пациенти толкова добре. Винаги съм казвал, че когато си млад и не вярваш в психоанализата, нямаш сърце, но когато остарееш и продължаваш да вярваш в нея - нямаш мозък", обяснява проф. Каспер. "Когато говорим за депресията, тревожността, шизофренията, биполярното разстройство мозъкът е много важен."

"През 1786 г., когато Моцарт още е бил жив, нашият император по това време - Йозеф II, казва, че психиатрията е част от медицината. Това е революционно по онова време, тъй като тя често е приравнена на изкуствата или философията. Понякога казвам, че в наши дни това често се забравя, тъй като политиците дават пари само за вътрешни болести, но не и за психиатрията", казва експертът.

Според данни, публикувани в Elsevier, в период от 12 месеца, най-често хората страдат от тревожност, следвана от депресивна невроза (лека депресия), при която един човек все още може да ходи на работа, но не е толкова трудоспособен, а на трето място е униполярната депресия.

Когато говорим не за 12 месеца, а за цял един човешки живот, даннитe, публикувани в Elsevier, показват, че най-много хора (17,1%) страдат от депресия, следвана от злоупотребата с алкохол (14,1%) и социалната фобия (13,3%). Съберем ли обаче всички видове тревожност на едно място, се оказва, че всъщност именно тя заема първото място - с 28,7% процента от населението, страдащо от някоя от нейните разновидности. 

"Чумата на човешкото общество, са депресията и тревожността", категоричен е проф. Каспер.

"Депресията е по-лесно лечима, тъй като можеш да отидеш на лекар, но лечението не е толкова добре познато, колкото останалите медицински дисциплини. Но тревожността по-често остава незабелязана, защото хората си мислят: "Трябва да живея така, това е част от характера ми. Това, за нещастие, води до по-нисък процент на лечение", обяснява експертът.

Депресията засяга близо 40 млн. души в Европа като 50% от тези случаи не са лекувани, сочат данни на СЗО. Между 2005 и 2015 г. броят на хората, които страдат от заболяването скача с 18,4%, което превръща депресията в една от водещите причини за нетрудоспособност по света. 50% от случаите на болничен в Европа се дължат на депресия или тревожност.

"Финансистите наричат това DALYs (Disability Adjusted Life Years) - когато имаш депресия и си извън бизнеса за месец, след това за още един месец, после за още два месеца, за нещастие може дори да се самоубиеш, това са DALYs - годините, в които си неспособен да участваш в социалния живот. Това важи също и за домакините, които не могат да вършат домакинската си работа, и трябва да търсят помощ", обяснява проф. Каспер.

В България депресията често остава недиагностицирана, като едва 4,5% от хората, живеещи с депресия, получават лечение.

"Депресията засяга мозъка, а мозъкът е най-сложният орган. Всеки мозък, твоят, моят, може да страда от депресия. Онези, които знаят как да измъчват хора, се възползват от това. След определено време мозъкът се предава и се чупи. Също така има генетична предразположеност към депресията. Вирусите, като COVID-19, също засягат мозъка", казва психиатърът.

"Пациентите идват със симптоми - депресивни симптоми , симптоми на тревожност, когнитивни симптоми, емоционални, физически. Често, лекарите не поглеждат мозъка. Но трябва да се обърне внимание именно на него и да се даде правилното лечение, така че, когато пациентът ни попита: "Това малко хапче може да излекува всичките ми проблеми, как е възможно?", да можем да му обясним, че то стига до специфична част от мозъка, която коригира", обяснява проф. Каспер.

"Вярва се, че когато става дума за психологични проблеми, те могат да бъдат излекувани само с говорене. Но това не е точно така. Разбира се, трябва да си добър към пациентите си, да говориш с тях, но само психотерапията не помага на пациентите", категоричен е той.

Има различни видове лечение, като първите проучвания започват през  50-те години. Проф. Каспер обяснява, че все още има известно недоверие към медикаментите за лечение на психологични проблеми, но това е мит. Проучвания показват, че някои от лекарствата дори са по-безвредни от тези, насочени към вътрешните болести.

"Ако попитате хората кое е по-надеждно - лекарствата за психично здраве или тези за сърдечни проблеми, те ще ви отговорят: "Разбира се, че лекарствата за сърце. Антидепресантите не са добри, те променят личността ти и не работят." Понякога лекарите също са на подобно мнение. Но данните показват друго. Според графиката, която ни показва колко пациенти е нужно да лекуваме, за да получим един добър отговор - при антидепресантите броят на пациентите е 6, а при медикаментите за понижаване на липидите са нужни 60 пациента за един положителен отговор. Тоест, 10 пъти повече, ала никой не се съмнява в тях", обяснява проф. Каспер.

"Миналата година бе отбелязано, че диагностицирането на тревожността е слабо, а много малко хора са получили лечение", казва той.  Но какво е тревожността? Към нея се включват различните видове фобии, паниката, обсесивно-компулсивното разстройство, постравматичния стрес и т.н.

Проф. Каспер коментира и твърденията, че нивата на депресия са се покачили по време на пандемията, която продължи две години.

"По време на пандемията нивата на депресията не са скочили. Те обаче ще се повишат след нейния край, тъй като много хора загубиха работата. Това важи най-вече за мъжете. Нивата на самоубийства, най-вече при мъжете, също биха скочили, тъй като те по-рядко търсят помощ. При всяка голяма промяна в обществото - процентите на самоубийства скачат", обяснява той и добавя: "Жените по-често търсят помощ, мъжете обаче обичат да се борят. Отнема им повече време да осъзнаят, че нещо не е наред с тях. Хората казват, че жените страдат повече от депресия, отколкото мъжете, но това не е вярно - те просто я преживяват по-различно."

"От шизофрения страда само 1% от населението, но тя е унищожителна болест. Тя е като рака - започва рано и, ако не се лекува правилно, може да се влоши много", коментира проф. Каспер.

"Всички ще страдаме от деменция - въпросът е не дали, а кога ще я развием. Тя също е много унищожителна болест Първо се лекува от психиатрите, а след това от невролозите. Първоначално започва с промени в държанието. Имах един приятел адвокат, който един ден си сложи обувките на масата и каза: "Това е много успокояващо". Тези проблеми в държанието обикновено отвеждат пациентите при психиатъра. След това идва агресията, понякога не могат да спят, имат неадекватни сексуални желания. Когато при 70-80-годишен човек се появят подобни симптови, трябва да се провери много внимателно дали не става дума за деменция", обяснява той.

Wiener Privatklinik (WPK), една от най-големите частни болници в Австрия, е отличена като „Една от най-добрите болници в света“ за втора поредна година от престижното американско издание Newsweek. Болница WPK предлага най-добрите медицински услуги в 10 центъра за компетентност, обхващащи всички клинични области, от консултации и превенция, прецизна диагностика до най-съвременни лечения, използвайки най-новите терапевтични подходи и хирургични техники.

Болница WPK, само на 2 часа път от София, предлага на българските пациенти достъп до над 30 медицински специалности и специалисти, включени в топ 10% от учените в света. Също така, пациентите могат да се консултират със специалистите онлайн чрез здравната платформа WPK Online Healthcare Center, която е достъпна и на български език.

Болницата лекува над 12 000 пациенти годишно, като около 30% от тях са чуждестранни пациенти от над 20 държави, включително и от България. 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase