В "Неудобен апокалипсис" авторите Уес Джаксън и Робърт Дженсън се представят като вестители на някои много лоши новини: колапсът на обществото в глобален мащаб е неизбежен и онези, които успеят да оцелеят след масовата смърт и разпадането на света, какъвто го познаваме, ще трябва да живеят в драстично променени обстоятелства.

Според Джаксън и Дженсън няма как да се предотврати този колапс – електрическите коли няма да ни спасят, както и глобалните климатични споразумения. Бъдещето е обречено и от нас зависи да се подготвим възможно най-добре, за да си осигурим възможно най-меко приземяване, когато настъпи неизбежният апокалипсис.

"Книгата се опитва да бъде откровена и честна за дълбочината на кризата", казва Дженсън пред The Guardian. "Опитва се да бъде откровена и честна за настоящите решения, които не правят нищо, за да се справят с дълбочината на кризата." А Джаксън добавя: "Сега човечеството върви по съвсем друг път. Някой ден ще платим за това и ще платим висока цена."

Джаксън и Дженсън са интересна двойка. Първият е агроном, прекарал кариерата си в изучаване на проблема с ерозията на почвата и в разработването на The Land Institute, който се стреми да разработва зърнени култури, които могат да се използват за устойчиво земеделие. За усилията си той е получил грант за "гений" на Макартър и награда за правилен начин на живот, наред с други отличия. Дженсън е дългогодишен журналист, написал книги за екология, мъжественост и радикален феминизъм. Той има негативни възгледи отосно транссексуалните хора, специално насочени към транссексуалните жени, и в отговор на критиките той удвои тези гледни точки, продължавайки да ги разпространява.

Според мнението на Джаксън и Дженсън зората на земеделието представлява нещо като първороден грях. Това е, което накара човечеството да поеме по пътя на увеличаване на потреблението на енергия и материално богатство, което ни доведе до настоящата екологична криза. Чрез този прочит на човешката история, авторите изглежда твърдят, че нашата траектория като технологичен вид, способен на високо потребление на енергия и широкомащабно земеделие, е грешка, която ни е отвела на място, където никога не е трябвало да бъдем, и ни е обрекла . В разговор с The Guardian Джаксън подкрепs тази гледна точка, като казва, че начинът ни на живот ни "хваща в голяма схема на Понци, в която вероятно сме били от 10 000 години. Знаем как завършват схемите на Понци. Не са хубави неща, с които трябва да се справяш."

Отговорът на тази схема на Понци включва свиване на човечеството от настоящите 7,7 милиарда души до по-устойчиви 2 или 3 милиарда. "Неудобният апокалипсис" не описва как точно ще се случи този спад в населението, нито се съобразява с огромната травма, която елиминирането на по-голямата част от човечеството ще нанесе на хората и нашите общества. Въпреки че книгата номинално е ориентирана към социалната справедливост, авторите не полагат никакви усилия да обърнат внимание на факта, че подобен спад на населението вероятно би бил абсолютна катастрофа за маргинализираните етноси и сексуалности, хората с увреждания или психически неразположени, и в общи линии всеки, който не се счита за подходящ за оцеляване в новия свят. Дженсън предлата следното обяснение:

"Много минали разговори за контрол на населението се основават на превъзходството на бялата раса, но това не означава, че можем да пренебрегнем въпроса какво е устойчиво население. Това е нещото, срещу което хората са настръхнали. Нямаме решение. Но фактът, че няма лесни и очевидни решения, не означава, че можете да игнорирате проблема."

Според Джаксън и Дженсън, след като колапсът настъпи и населението на Земята намалее, хората трябва да разберат как да живеят в "нискоенергийно" бъдеще – тоест такова, в което изкопаемите горива вече не се използват и ние по същество отново разчитаме на собствените си мускули и мускулите на товарни животни. От гледна точка на това как може да изглежда този свят с ниска енергия, "Неудобният" апокалипсис формулира етос, който може да се обобщи като палео диета, но за обществото. Тъй като 10 000 години така наречен прогрес ни е оставил в "тежко положение", отговорът включва поглед назад към праисторическите хилядолетия, преди хората да развият земеделие, да започнат да записват своята история и да изградят обществени йерархии. Доколкото "Неудобният апокалипсис" описва как би могло да изглежда това бъдеще, то включва търговци и селскостопански работници, издигнати до висок статус в обществото, богатите биват свалени надолу, а космосът е напълно игнориран, светът е консуматорски, а религията играе важна роля.

Човек се изкушава да го обобщи с лозунга "направете Земята отново велика", препратка към лозунга на Доналд Тръмп.

Светът на An Inconvenient Apocalypse е много мрачен, а също и такъв, в който няма средно положение. Авторите пишат, че "бъдещето на непрекъснатото безкрайно разширяване, което отдавна си представяхме, свърши и идва ново бъдеще, дефинирано от свиване". Всеки опит да се намери някакъв среден път през тези два полюса е просто "отричане, минимизиране и игнориране" на проблем, с който всички трябва да се изправим. Акцентът в тази книга е върху откровеността и излагането на истини, които авторите смятат за очевидни.

Джаксън и Дженсън изглежда са наясно, че стилът им ще отблъсне мнозина, заявявайки очакванията си, че много читатели просто ще изоставят книгата им. Дженсън казва: "Ние се заехме да напишем книга, която в известен смисъл всеки ще има причина да не харесва."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase