Политическият взрив на Слави е по-малък от този на Симеон и Борисов

През 2001 и 2009 г. политическите взривове, наречени НДСВ и ГЕРБ, пометоха партийната система тогава. Тези две партии спечелиха съответно 2 и 1,7 милиона гласа. "Има такъв народ" със своите над 550 хиляди гласа на техния фон изглежда като видимо по-малък взрив, коментира пред БГНЕС политологът от "Тренд" Димитър Ганев.

„Трифонов и неговата партия бяха привидяни като инструмента, който може да свали ГЕРБ от власт. Огромната част от неговата подкрепа идва на базата на наказателен, протестен вот срещу предишното управление, т.е. става дума не за позитивен дневен ред, а за отрицание на настоящото статукво", каза политологът.

Той отбеляза, че през последните 6 месеца Трифонов е правил всичко възможно, за да се позиционира като играч, който е срещу статуквото, срещу всички и благодарение на това спечели огромна подкрепа.

"Поражението, което претърпя БСП беше породено от факта, че целият вот, който искаше да гласува срещу ГЕРБ не припозна левицата, а припозна Трифонов. Социалистическата партия беше припозната като част от статуквото", каза Ганев.

Според него кампанията на пълно отрицание на настоящото статукво и на малко говорене донесли политически успех на Трифонов.

"През 2001 и 2009 г. политическите взривове наречени НДСВ и ГЕРБ пометоха партийната система тогава. НДСВ и Симеон Сакскобургготски помете двуполюсния модел и установи многополюсна партийна система. След това ГЕРБ помете тази многополюсна система и установи система с ясен един доминиращ полюс", заяви политологът.

Ганев коментира и позицията на Трифонов в следващото управление.

„Следващото управление, което ще се създаде след 11 юли ще стъпи на една сравнително по-малка основа, рекордно малка парламентарна група на основната управляваща партия - „Има такъв народ“. Рекордът се държи досега от Сергей Станишев - 82 депутати, когато създаде парламентарно мнозинство около себе си с тройната коалиция през 2005 г. Тези около 70 депутати на „Има такъв народ“, които очакваме ще създават редица предизвикателства за управлението и неговата парламентарна основа. Вероятно, те ще съставят кабинет около парламентарната им група и около ПГ на „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън“, като най-голямата партия ще бъде около 70 депутати. Това е съвсем различна политическа ситуация“, обясни политологът.

„Волята на българския народ през 2001 и 2009 г. беше много категорична: цялото статукво вън. Сакскобургготски и Борисов спечелиха почти пълно мнозинство тогава, единият имаше 120 депутати като най-вероятно му бяха откраднали няколко, а другият – 117“, добави той.

През 2021 г. партиите на така нареченото статукво – ГЕРБ, ДПС и БСП е по-вероятно да имат мнозинство.

Димитър Ганев е категоричен, че политиците, имащи голяма популярност в социалните мрежи имат и съществена електорална тежест на практика.

„И Борисов, и Трифонов имат реална тежест, разбира се. Относно Трифонов много хора казват, че той не прави кампания, но това е дълбоко погрешна теза. Не е вярно, прави кампания, просто тя е по-различна. Трифонов, през последните година-година и половина, откакто е обявил проекта си, работи целенасочено да се позиционира като най-силната алтернатива на цялото статукво. Той казва: „Аз съм срещу цялото статукво, срещу ГЕРБ, срещу БСП, срещу ДПС, няма да се коалирам с тях и прочее“. Неговата цел беше да се позиционира именно срещу статуквото. Представете си тогава ситуацията, ако той започне да прави традиционна кампания, както правят всички партии. Ами той щеше да бъде възприет като статукво, щом прави същото като всички останали. Тогава неговият образ на легитимен играч срещу статуквото, на негова алтернатива, фактически става много по-слаб“, смята той.