Снимка: Личен архив

12345

"Различна реалност"

Предметите, като че ли изкачат от картините на Иван Тафров. Художникът сякаш вгражда духа на обектите, които рисува. Улавя ги в действие, което пренася върху платното и така творбата изглежда триизмерна. Подлъгва, че е толкова реалистична, че чак може да бъде докосната и усетена. Именно затова и изложбата му в галерия "Сан Стефано" се нарича "Различна реалност". Включва 23 негови произведения, създадени през над 20-те му години творчески път. Портретна живопис се редува с пейзажи, запечатали околностите на София, като за предаване на по-голяма достоверност, Тафров използва и техниката тромп л’ой.

"Това е една реалност, която човек възприема твърде буквално и трудно приема, че е картина. Нещата, обаче не са просто нарисувани. Те винаги си носят идеята, а в картините, в които съм използвал тромп л’ой, буквално искам да заблудя зрителя, че предметите не са рисувани, а са редени".

Иван Тафров определя творчеството си като портретно. Независимо дали рисува пейзаж или човек, художникът се опитва да портретрува.

"Това включва атмосферата, слънчевата светлина. В един тромпет или книга виждам одушевени същества. Опитвам се да хвана техния живот, докато ги рисувам", разказва художникът пред Dnes.bg.

Затова и в някои от натюрмортите като "Двоен автопортрет", той се оглежда в очилата, в които са нарисувани и предметите, свързани със самия него. Има и "Троен портрет", който събира предмети на трима души и между двете картини може да се търси връзка, да се анализира.

Портрети

В неговата "Различна реалност" ще видим картина на възрастна жена – бабата на художника. Желанието му е било да я направи с графит, но да има всички качества, които притежава картина с боя. Този портрет е изработен с моливна техника, предполагаща бързи рисунки, ескизи, но по инкакъв начин не отстъпва по завършеност на картината с бои. Именно тази пълнота и завършеност на творбата носи на автора и класиране през 2006 г. в един от най-престижните конкурси за реализъм в света в САЩ.

Друг портрет на момчето Алекс, кръстена "Горски цар" изобразява малко дете, чиято глава е с венец от дъбови листа. Според художника, това е препратка към траките, които са използвали такива венци за да символизират жизненост и сила. Портретът пък на Деница го класира в конкурс през 2007 г., на Националната портретна галерия в Лондон. Така художникът попада сред 60 автори, чиито творби остават в галерията за три месеца, от там изложбата пътува. Остава три месеца в галерия в Манчестър, а от там отива за три месеца и в Националната галерия на Шотландия в Единбург.

Пейзажи

Почти всички пейзажи на художника са от околностите на София. Изключение прави един акварелен от родното му село, намиращо се в Родопите, над Пловдив. Останалите са в близост до столицата, като местата, които открива Тафров, толкова му харесват, че сякаш запечатва определени отрязъци от природата.

"Самата област много ми допада, мястото е с интересно излъчване" – разказва той – рисувам в посока Север, а като се обърна в посока Юг – виждам друг пейзаж, който ми допада като композиция и светлосенски". Така и той става част от неговите платна. По-големите му творби представляват голямоформатни рисунки, изработени върху основа с конкретен цвят и отгоре рисувани с въглен и бяла боя.

"Избирам конкретни природни стихии – след дъждовни пейзажи, за да уловя състоянието им. Успявам да постигна усещането за действителност и хората ги възприемат като реалистични. Дори не се замислят, че е степенуване на черното, бялото и цветната основа отдолу".

Голямоформатните му рисунки имат нещо, което липсва в другите пък завършени пейзажи, които са с пълен набор от цветове. Именно експресивността на рисунката – бързото отразяване на натурата.

"Един пейзаж с бои може да се рисува няколко месеца, а бързото отразяване на една рисунка крие чистата емоция на автора и въздействието върху него самия", обяснява Иван Тафров.

Иван Тафров

"Когато наредих изложбата, имах идея да покажа някакво цялостно творчество през всички години. Това, което забелязах е, че през всичките години не съм отстъпил на естетическите си възгледи и това, което съм преследвал преди 20 години просто го усъвършенствам", разказва ни художникът. 

Портретите му  докосват с хуманност, усеща се красотата на изобразения човек, неговата душевност. При  голямоформатните пейзажи рисува с класическа техника, използвана от времето на Ренесанса, но дори и приятели - професионалисти му казват, че се е получило нещо много различно.

"Явно съм надскочил момента на чистата рисунка", споделя Тафров и уточнява детайли около техниката му, при която измива акварела, за да се получи по-голяма мекота. Така се лишава от неговата яркост, но пък се сдобива с други качества, на които държи да присъстват в картините.

Извън България

Творбите на Иван Тафров обикалят света. Сред интересните му участия са т.нар. портретни гала вечери, които се състоят през три години в Лондон. За четирите си издания, българският автор участва в три от тях, без първото. Това става след класирането му на Бритиш петролиум. Тогава Националната галерия на Великобритания го забелязва като автор и започва да го кани. Тези портретни гала вечери са с благотворителна цел и на последните две патрон е Кейт Мидълтън.

Рисуват се портрети с големината на пощенска картичка. Художникът няма право да слага своя подпис над портретите, така че хората, които са поканени на самата гала вечер -  знаменитости и високопоставени гости,  купуват картината единствено, преценявайки техните качества, без да знаят дали става въпрос за известен или по-малко известен автор.

В тези събитя художник не може да участва по свое желание, а трябва лична покана, което си е уважение за самия автор. Включени са около 50 живописеца и 50 фотографа.

"Правят се около 100 картички на година и да попадне човек сред тези автори е голяма чест", допълва още Иван Тафров.

"Различна реалност" може да видим до 9 декември.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase