У-лицата с Мирослав Вълчев: В тайните на българската дърворезба

Как занаятът се предава от поколение на поколение, разказва майсторът
19 авг 2019 17:07, Петя Славова
0
У-лицата с Мирослав Вълчев: В тайните на българската дърворезба
Снимка: Личен архив

Мирослав Вълчев
 
Майстор дърворезбар и дизайнер на дървени мебели, Мирослав Вълчев е познат в родния си град Трявна като човек, съхраняващ традициите и българския автентичен дух. Започва да учи дърворезба още в шести клас, но срещата му с този занаят датира от много по-рано.  Семейното наследство категорично оказва влияние и той просто следва традициите, поставени от неговия баща, а преди това – от дядо му. 

Спомня си, че когато споделя с баща си, че тръгва по неговите стъпки, той се е зарадвал. "Все пак това е занаят, който се предава от поколение на поколение и се радвам, че чрез мен остава в семейството. В Трявна има много фамилии, които носят различни занаяти, граничещи с изкуството, в кръвта си, от поколение на поколение." разказва Мирослав пред Dnes.bg и допълва, че успехът идва именно, когато човек прави това, което обича и има свободата за това.

Трявна – град на занаяти

За Тревненската школа, където е учил и където е преподавал и баща му Стефан Вълчев, Мирослав споделя, че стилът в училището се отличава на фона на цяла България."Стилът е специфичен с нежните цветни орнаменти, които се преливат в листа и стъбла, слънчеви лъчи и рози. Има и интересни стилизирани животински елементи, като изображения на птици, мечки или типичните за българската традиция лъвове“, отбелязва майсторът. Именно такива елементи, плюс влияния от Античността и Ренесанса, ползва Мирослав Вълчев в своите дърворезбовани мебели. В тях се срещат и мотиви от Възраждането – пикът в културното развитие на живописния Тетевен, който до днес пази свидетелства за славното време. А те носят и вкуса на Античността и Ренесанса.

По думите му, Трявна е град на художници дърворезбари, които предават занаята на синовете си и така се запазва ценността и почерка на живописното българско градче.

Много от майсторите са свързани родово и са били зографи, дюлгери, дърворезбари. Отделно е имало и такива, които са правили само иконописи. Това е опит, който също се унаследява.

Трявна е известна със своите майстори, чието основно препитание са художествените занаяти – иконопис, дърворезба, мутафчийство и куюмджийство.

Много от дърворезбарите по време на Възраждането, са пътували в европейски страни и са заимствали от античните или ренесансовите мотиви, които се преплитат в характера на дърворезбата в родния им град, който все още е жив и осезаем. 

Освен занаят, дърворезбата е светоусещане, но най-вече е чувство към детайла, а така също и финес.
След училището в Трявна, Мирослав Вълчев продължава образованието си в Националната художествена академия, също с профил дърворезба.
Майсторът вярва, че в момента в България се наблюдава интерес към традициите, който се възражда с времето.

"Определено има завръщане, което доскоро беше отшумяло. Наблюдава се например интерес към занаятите, чиято история е назад във времето, още от българското Възраждане.", споделя той - Може би най-после традицията започва да среща технологиите и информационният поток се използва по все по-правилен и целенасочен начин.”

Занаята през погледа на българи и чужденци

Мирослав Вълчев споделя, че родната дърворезба е чудесно възприета от чужденците. "За тях тя е на много високо ниво. Дори често се уважава повече, отколкото от самите българи. Приемат го като истинско изкуство, защото се прави трудно и на ръка. Те обръщат много по-голямо внимание на акценти, изработени с ръчен труд. Другият факт, който високо ценят е, че е занаят, който се предава от поколение на поколение".

По думите му, българите също питаят топло отношение към дърворезбата и обичат да обзавеждат домовете си по стара българска традиция, която акцентира на дървен интериор. “Дървото носи топлина и създава благоприятна атмосфера за живеене. Освен това природата пулсира в дома ни чрез дървото, защото то продължава да живее, дори под формата на мебел. През зимата например се свива, а лятото се разширява. Постоянно усещаш движение”, обяснява Мирослав. 

А как се е променила българската дърворезба през годините? “30 години назад е период, в който си личи уклон към модернизъм, към елементи, заимстващи пропорции и линии от геометрията. През последните 30 години има едно завръщане към класиката, към възрожденските мотиви и изкуството на античността.”,  заключава Вълчев.

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


0
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
2
1
 
0
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
Слава Богу!
1
1
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
Браво!