Да ви кажа честно, много приказки се приказват за непостоянния ми нрав, което силно ме обижда и изнервя. Ако трябва да бъдем честни, моят по-малък брат Малък Сечко тази година направо ви разказа играта, откога го чакам тоя момент, за да ми се изчисти името. Точно той ви донесе сняг, заринати в  него родилки, танкове да разчистват пътищата, а от село Мугла даже си поръчаха ракия, защото съвсем го закъсаха. Не аз го направих, а той.

Големият ми брат Голям Сечко беше лицемерен, както винаги, пусна едни хубави температури и свеж ветрец, защото е гей. Отдавна го подозирам, но не съм го казвала, защото ще ме обвинят  в дискриминация. Той ви подлъга, подлъга и овошките, и няколко ярета в Лудогорието. Не аз, го направих, а той.

После пусна въдицата на брат си, малкия, а оня извади секирата. Така е в нашето семейство от векове.

Обаче сега идвам аз. Баба ви Марта. Вие обичате да казвате – хванахме се за зеленото, под което имате предвид лапада и спанака, и марулките по 1 лев, дето ви ги пробутват шопските баби на Женския пазар. Всъщност сте се хванали за мене, за баба ви Марта.

Много добре знам какво ще стане, като дойде брат ми Април. Той се мисли за аристократ, пуска птички да пеят, но е с непостояннен характер, защото имаше трудно детство. Така си остана, завалията, надоразвит, все нещо му куца, все му криво, ту му млякото горещо, ту пък друго нещо...

Няма да ви занимавам с другите ми братя, с нарциса Май, с женкаря Юни, с гадния Юли, който сам се изписва Юлий, забележете, с Август, и той, горкият се мисли за император, за Септември, той като малък изпадна в меланхолия и още го държи, за Октомври, дето все го е яд и го фащат бесните, за Ноември, той е с тежка подагра.

За Декември, специално да ви кажа, той се подлъга да се ожени, и още не може да се оправи. Взе една, не се знае откъде, но всички я познават /защо ли????/ едни й викат годината на плъха, други – годината на прасето, сега е годината на петела, но, каквото и име да си присвоява, всички я почитат точно в 12 часа на границата на рождените дни на Декември и Януари. Тогава всички ядем пуйки и прасета, какво да ви кажа повече.

Затова ще ви попитам – защо според вас само аз сред всичките съм жена, не само жена ами и баба? И защо не ме посрещнете поне веднъж и мене в полунощ, с песни и танци, на площади и с фойерверки???

Защото АЗ нося щъркелите и посевите, не ТЕ.

Защото АЗ отварям оня хоризонт към моретата и върховете.

Защото за мене мечтаете.

Защото всички вие чакате тъкмо баба ви да ви донесе нещо сладко, нещо ново, нещо старо, нещо познато, нещо надеждно, нещо рождествено, нещо, което ще ви накара да забравите глупавите ми комплексирани братя и ще ви накара да се усмихнете.

Това нещо само аз ви го нося. С женската си /вече бабешка/ душа, с обещанието си за слънце и цветя, за любов и за бира на теферич.

Защото аз съм Баба ви Марта. С главно Б.

Нося и закачам мартеници, защото така:

-         ви пожелавам здраве и любов

-         надежда и усмивки

-         веселие и мечти

И не само обещавам, но и изпълнявам. И да се разсърдя, ще е за кратко.

Извинете, благодаря, заповядайте, мартеничка, от сърце!!

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase