Aко името Саша Барон Коен нищо не ви говори, се сетете за кретена, когото Мадона направи известен и който пусна незаконно парчето й в Интернет преди официалната му премиера. Той се изявяваше като комик докато "Music" го изстреля в звездното небе и той дори снима игралния "Ali G In da house", последван от телевизионния "Da Ali G Show" и няколко други, за които не бяхме чували. След поредица от серии с главен герой Борат, Саша е изпълнил голямата си мисия - снимал е най-изродския си филм.

"Борат: Културен обмен с Америка за напредък на великия братски казахстански народ" e брутална комедия за един казахстанец в Ню Йорк. Действието започва от родната страна на главния герой, където думата "примитивно" не може да отрази и половината от блясъка на картинката. Мизерия, веселба, общи жени, и груба обида върху казахстанците без чувство за хумор и самоирония.

Борат е местният водещ на телевизията - пълен идиот, изпратен от правителството си да опознае Америка и да докладва как живеят хората в "най-великата страна на света". И той отива.

Когато обаче попада там, предизвиква редица кретенски ситуации, породени от колосалните културни различия. Всъщност, целият хумор е ситуационен - смешките са свързани с нестандартно удовлетворяване на физиологични нужди и с поведение, характерно за човека от малкото село с патриархален бит и примитивна култура (както би се изразил някой литературен критик на българските писатели от началото на миналия век).

Има и една, която няма да коментирам - ще кажа само, че е свързана с гол 200-килограмов мъж, който тича из стаята и сяда върху лицето на главния герой - бляк. Има и много с евреите, които, според филма, казахстанците мразят.

В любимата ми Борат си купува пистолет за "самозащита от евреи" в американски магазин, а продавачът компетентно му препоръчва "9-милиметров. Или 45". Весело- като се има предвид, че и Саша Барон Коен е евреин...

Та в някакъв момент, както весело се изхожда по алеите в големите градове и си пере гащите в езерата в парковете, Борат претърпява съдбоносна промяна. Гледайки "Спасители на плажа", той се влюбва в Памела Андерсън.

Макар че леко се разочарова, когато разбира, че тя не е от най-девствените, той й прощава и решава, че ще отиде в Калифорния и ще я отвлече, за да се ожени за нея по всички правила и традиции на народа си. Тя разбира се тича уплашена и смешна. Органично - при условие, че даже не са й платили, за да играе себе си и са снимали сцената в реални условия.

За мен един от най-смешните моменти беше казахстанският химн - върху мелодията на Американския с леко обиден текст, изпят от Борат на родео някъде из селските щати на Америка. Пълна веселба.

Американците естествено понасят наложения им абсурден и леко насилствен културен обмен с присъщата си резервираност, а Борат е достатъчно наивен, за да не се замисля по въпросите, които вълнуват отсрещната страна на комуникацията. Тези думи са най-интелигентните, които можах да измисля за простотиите във филма, смешните случки и кретенския лаконичен диалог, който е воден от Саша Барон Коен на английски с псевдо-казахстански акцент.

И като стана дума за псевдо-казахстанския, можеха и да измислят някаква несъществуваща страна от бившите републики. Защото, въпреки че се заливах от смях по време на филма, откровено ми стана жал за всеки с казахстански произход, който ще го гледа. Издразни ме и балканската музика, както и крадената от "Аризонска мечта" - малко не се връзват с азиатските части на Русия, а съм сигурна, че и там има сърцераздирателни мелодии.

Наивността на примитивизма във филма те умилява, а първичността му те разсмива. Колкото до казахстанския народ- моята пълна подкрепа- лесно ще осъдите сценариста и режисьора. Но филмът пак ще е смешен.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase