"Дзифт" х 2

Два текста за "Дзифт", който вече е по кината
26 сеп 2008 18:45, Екип на Dnes.bg
"Дзифт" х 2
Снимка: ziftthemovie.com

Елена Пенева:

Вече сме ти разказвали много неща за „Дзифт“.

Припомни си как се стигна от идеята до началото, през наградите и фестивалите до появата на трейлъра и началото на кампанията преди премиерата.

Е, от днес първият и адски добър български филм-ноар е премиерно по кината.

И горещо ти препоръчвам да го гледаш.

Защото не си виждал нищо подобно на български, защото всеки лев и минута от инвестицията си заслужават и просто защото филмът е супер.

По-конкретно – „Дзифт“ е жанров филм, който следва законите като по учебник.

В същото време Явор Гърдев, подобно на Тарантино и Гай Ричи, иронизира и дефрагментира образците, прави сериозните типове смешни и средата и времето – богата почва за хумор и забава.

С множество препратки към ноар-образци, той работи с модерни похвати, които му служат, за да ни въведе в епохата и историята.

Соцреализъм, модерна ирония, тъмни герои, екшън, перфектен диалог, черен хумор и бясна динамика.

Безкрайни шеги и хватки с езика, социалистически смешни лозунги, градски жаргон и кодове и символи в минало време.

Особена черно-бяла атмосфера, често нарушавана от цветни елементи, които я допълват, но и я правят неимоверно странна.

Например, като в комикс, след бясна сцена с преследване – известна актриса, която държи в ръце бебето-смукач Цеко Цеков. Или насред развръзката – Явор Дачков в локален оркестър.

Или когато съспенсът е най-висок – 10 минути разказване на брутални абсурдни и адски смешни битови истории от социализма, подобни на тези в „Старицата от Калкута“.

Потапя те, изритва те, държи те в напрежение. И те кара да си адски щастлив. Защото се случи в България.

Петя Славова:

Вече не е изненада появата на нов български филм на големия екран. Но този е различен.

“Дзифт” е съвременна интерпретация на близкото минало, но за разлика от много други не звучи архаично.

Филмът е кинодебют за режисьора Явор Гърдев, за продуцентите, за монтажиста и за голяма част от актьорите, но няма начин да остане отвъд най-важните творби на времето си, тъй като подобно кино не е снимано у нас.

Оказва се, че новодошлите в седмото изкуство притежават смелостта да експериментират със замах със старите форми и да ги правят да изглеждат смели, хулигански и свежи.

Въпреки неяснотата в заглавието сюжетът в никакъв случай няма да обърка зрителя.

Авторите са прекалено сигурни: ще гледате трилър. Действието се развива в соцреализма, а е погледнато чрез средствата на филм-ноар.

Премислен е всеки детайл – визуален, актьорски, драматургичен и музикален. Главната роля е поверена на Захари Бахаров, чийто образ Молеца излиза от затвора, лежал за престъпление, което не е извършил.

Абсолютно в унисон с жанра героят е обременен с отминала любов, омраза и неразкрито престъпление. Мътният, но неизбежен триъгълник е допълнен от персонажите на Владимир Пенев – Плужека, и на модела Таня Илиева в ролята на фаталната жена Ада (Богомолката).

Още първите минути от филма обясняват: “дзифт” е смола, която се използва за пътните настилки, а жаргонно се употребява за фекалии.

Клипова забързаност и модерна картина сплитат филмови препратки, дръзки ситуации и бесни ракурси.

Сигурна смърт, затворнически бой, грозни псувни, закъсняло бягство, брутални татуировки и изкуствени очи се надпреварват от екрана. В контрастно черно-бяло, героите са твърде близо до тъмния дзифт и доста далеч от извисения Партиен дом.

Въпреки грозния свят, от който бягат, но не могат да избягат персонажите, кадрите са построени изключително ефирно и красиво. Зад камерата стои Емил Христов.

Сюжетът се развива бързо, думите се изплюват още по-мигновено. Между наситените с метафори и знаци кадри ще отминат множество лица, свикнали, появявайки се на екрана, да присъстват там по-дълго.

Всеки от тях носи своя извънсюжетен смисъл, събран в секунда или минута. Но няма време – историята трябва да свърши “на сутринта”.

 


 


Спонсорирано съдържание