През нощта се снима много трудно

Саймън Дейвидсън на София Филм Фест
14 мар 2012 14:02, Петя Славова
0
През нощта се снима много трудно
Снимка: София Филм Фест

Филмът „Шанс”, с който Саймън Дейвидсън участва в Международния конкурс на СФФ, е мрачна история за младежи, които се чувстват отегчени от ежедневието и си намират нелегални забавления. Понякога тези забавления водят до пристрастяване, понякога до за-длъжняване, а понякога дори до смърт. Съзнателно избягвайки от чистото документиране на комарджийската субкултура във Ванкувър, режисьорът все пак стъпва на сериозни проучвания в тази област, която все още не е достатъчно добре изследвана в сравнение примерно с пънк-културата, хип-хоп културата или наркокултурата в Северна Америка.

Г-н Дейвидсън, как всъщност се зароди историята на филма?

Всичко тръгна от една статия, която прочетох преди няколко години – за 17-годишни гимназисти
в Сингапур, увлечени по нелегалните залагания (в техния случай за мачовете на NBA), и за проблемните ситуации, в които едно от момчетата изпада „благодарение” на тези си увлечения…

Но историята е свързана и с моите собствени тийнейджърски години, с времето, когато бях на 17, или може би дори на 16. Аз самият съм от малко градче в западната част на Канада (ние имаме навярно най-младата общност в света) и когато бях на тази възраст, нямаше много варианти за това как да си прекарваш забавно времето. Тоест имахме всичко, но чувствахме досада. Хулиганствахме, трошахме коли и т.н. До един момент, когато бях хванат от полицията (мисля, че тъкмо бях навършил 17)…

И именно от този момент животът ми пое в друга посока. Този кратък период на хулиганство обаче остави своя отпечатък у мен на подсъзнателно ниво. И когато, след толкова години, прочетох статията за онези момчета в Сингапур, нещо ме подтикна да разкажа собствената си история. Разбира се, това не е автобиографичен филм, но до голяма степен отразява начина, по който ние усещахме света като тийнейджъри… И така: започнах да изследвам комарджийството сред младежите, което е огромна субкултура в цяла Северна Америка, включително и във Ванкувър, където живея.

Филмът е камерен и може би умишлено не става ясно къде се развива действието – в голям или в малък град. Не знам дали това има отношение към историята, но това родният ви град ли е и някой конкретен квартал на Ванкувър?

Хм. Интересно. Не съм се опитвал да изобразявам конкретен град, но визията е типично ванкувърска – западната част на града и центърът с китайските ресторанти. Сто процента Ванкувър.

Целият филм е сниман през нощта и в него почти отсъства дневна светлина – къде е личната Ви граница между документалността и метафората при този подход?

Може би следващият ми филм ще бъде само с дневни сцени, защото през нощта се снима много трудно… Шегувам се. Да, филмът е сниман почти изцяло през нощта, защото това е времето, когато тези хлапета излизат да се забавляват. През деня те са на училище, което за тях няма никакво значение. Те са нощни създания и животът им започва именно след часовете и с падането на нощта. Точно това се опитах да филмирам.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


0
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари