Как един ревностен християнин снима еротично кино в Холивуд ни разказва режисьорът Йордан Тодоров във филма си "Татко снима мръсни филми". Историята е за българина Стивън Апостолоф, който бяга от България като тийнейджър и започва да продуцира и режисира филми по сценарии на Ед Ууд -  обявения за най-лош режисьор на всички времена. Успяхме да поговорим с Йордан Тодоров по време на София Филм Фест, където се състоя и премиерата на филма му в България.

Разбрах, че си снимал филма 6 години.

Реално целият процес отне това време - от момента, в който чух историята на този човек до момента, в който филмът излезе на екран. Средно един пълнометражен документален филм се прави около 4 години. При мен се получи по-дълго, тъй като трябваше да ходим с екипа два пъти до Щатите. Отделно аз пътувах до там за да правя проучвания на различни архиви, да се срещам с хора, да оглеждам места за снимки.

Как изобщо разбра за тази личност?

Един мой приятел, който в момента учи режисура във ВГИК (Русия) ми подсказа тази история. Един ден ми прати мейл само с това изречение: „Виж кой е снимал еротичните сценарии на Ед Ууд”... Естествено, знаех кой е Ед Ууд и ми стана любопитно най-вече за тази българска връзка в неговите филми. А също така историята я няма застъпена във филма на Тим Бъртън. Всъщност в моя филм Ед Ууд присъства като главно действащо лице. В началото той е човекът, с който работи Стивън Апостолоф. В един момент той се превръща в негов конкурент.

Какво точно показваш от Апостолоф –  човека или режисьора?

Комплексно е. Естествено не може да изберем само човека или само режисьора и продуцента. Избрахме цялостен подход. Разказахме и личният му живот, до колкото може да се побере един живот в едночасов филм. Много наблегнахме и на професията му. Ползвахме откъси от почти всички негови филми. Идеята ни е зрителите да придобият представа какъв тип филми е правил той. Също така сме използвали и много архиви от епохата, някои от които никога не бяха виждали бял свят. Те са изровени от BBC и HBO. Голямо предизвикателство беше и музиката, която е от същия период. С нея още повече подсилихме усещането за онова време. Това е едно от най-големите предимства на филма, че улавя духа на 60-те и 70-те години.

„Татко снима мръсни филми”. Това репликата на Кристофър ли е – един от синовете на Апостолоф, който също бе гост на София Филм Фест?

Това е реплика на една от дъщерите. И още в момента, в който я изрече пред камерата, разбрах, че това ще е заглавието на филма. До голяма степен тя обяснява основния конфликт на тази история.

Лесно ли бе да се свържеш със семейството на Стивън Апостолоф и близките му бързо ли откликнаха на твоя интерес към него?

Не мога да кажа, че беше като с щракване с пръсти. Взаимно успяхме да си спечелим доверието. Все пак става въпрос за много години работа. Аз няколко пъти ходих до Щатите и се виждахме. Те ме допуснаха до целия архив на Апостолоф, който беше събран в прашна стая, затрупана от пода до тавана със снимки, незаснети сценарии, архиви, изрезки от вестници. Той е събирал буквално всичко. Така аз можех да проследя живота му дори ден по ден.

Как ще се разпространява филма?

Филмите се правят за да се гледат, така че се надявам и моят да получи добро разпространение в България. В момента обмисляме каналите, по които това да стане. Преди София Филм Фест "Татко снима мръсни филми" вече бе показан на повече от 15 фестивала. Беше излъчен по австралийската и белгийската телевизия. Показан е и в Израел. Изобщо може да се похвалим с добър фестивален старт. До този момент филмът е приет добре, което може само да ни радва. Направихме го за  да върнем Апостолоф на мястото, което заслужава. Той е бил много влиятелна фигура, обаче по една или друга причина е останал в сянката на други хора. Не е успял добре да се позиционира.

Чрез филма си тук доведе и друга българка – Надежда Добрев, която се е снимала в еротичните му филми и която също има доста интересна биография.

До голяма степен историята на Надежда е сходна с тази на Апостолоф, тъй като и тя избягва със семейството си от България заради режима. Първо живее в Охайо. После отива в Холивуд с намерение да стане актриса и впоследствие това се случва. Нейната кариера започва от тези филми. Тя участва в най-култовия проект на Стивън Апостолоф – „Оргията на мъртвите”, който се води „най-лошият филм за всички времена”. Може би трябва да сме горди от факта, че е сниман от българин. Е, естествено и с участието на Ед Ууд, иначе нямаше да бъде сигурно и толкова лош.

Носталгично ли е настроена Надежда Добрев към своето „славно” минало?

Не бих казал. Просто това е част от живота й. Тя продължава да снима в киното и след това. Надежда има доста интересен и превратен живот. Тя е щастлива с това, което прави. Снима се в независими продукции, играе и в театъра. Самият Апостолоф също е изключителен. Имал е голямо щастливо семейство. Бил е женен три пъти и е баща на пет деца.

До колкото разбрах е бил и много набожен...

Това е едно от противоречивите неща в неговата личност. Той е повече от християнин. Основал е първата българска църква в LA – Свети Георги – през 1961 г. заедно с други съмишленици българи. Аз си мисля, че колкото повече се занимавам с Апостолоф, толкова по-малко тези факти ми звучат като някакво противоречие. Успявам  да  свържадвете неща и да ги приема като част от един човек. Бил е републиканец като политически убеждения и същевременно е защитавал правото на жените да правят аборти. Работи и в една от най-алтернативните индустрии, по-специално - в сферата на еротичното кино. Умее да прави неща, които в очите на околните звучат дръзки.

Ти всъщност вече имаш и други документални филми. А преди да станеш режисьор, си завършил и кинознание. Как реши да се преквалифицираш? Първо да натрупаш опит – теоретична основа и след това правенето на кино...

Винаги съм искал да се занимавам с кино под една или друга форма. За мен няма огромна разлика между писане за кино, снимане и гледане на филми. Това, което ме привлича в документалистиката е, че мога да разказвам истории от истинския живот, което правих в продължение на близо 7 години и докато работих като журналист в един седмичник. В крайна сметка преходът между писане и снимане на филми беше плавен и естествен.

Документално кино -  ясно, а игрално?

Мисля че документалното кино само по себе си е много интересно. Особено през последните години има една тенденция документалните филми все повече се доближават до игралните. Засега ме привлича разказването на истински истории. Убедил съм се и от дългогодишната ми работа като журналист, че това, което животът предлага като сюжет, дори и най-талантливият сценарист не би могъл да го измисли в игрален филм.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase