С "негър" и кръв Тарантино ядоса американците

Отмъстиха му, като не го номинираха за режисура на „Джанго без окови“
Обновена: 14 яну 2013 12:24 | 12 яну 2013 19:16, Петя Славова
105

Снимка: Александра филмс
Честна индианска! - казва чернокож герой пред Джанго без окови. Репликата не е объркана, не е и случайна, тъй като става въпрос за спагети уестърн, но случващ се година-две преди Гражданската война в САЩ, през погледа на Тарантино - режисьорът, който се осмели да промени хода на Втората световна война като убие Хитлер.

В „Джанго без окови“ историята тръгва от запознанството на немския доктор Кинг Шулц (Кристофър Валц) и окования роб Джанго (Джейми Фокс). Шулц е заменил професията на зъболекар с доста по-доходоносната ловец на глави, като слага жертвите си в каручка с клатещ се зъб на покрива.

Режисьорът си играе с жанра, в който сме свикнали да гледаме как препускат Серджо Леоне или Клинт Истууд, но вместо индианци героите в „Джанго без окови“ са чернокожи. Тарантино не пропуска да ги нарича „негри“, колкото се може по-често и това звучи шокиращо в днешното време на политическа коректност.

Режисьорът по традиция не забравя да ползва и червения цвят, като щедро го оставя да цапа и петни американската чест. Южняшката ефирност и възпитание е контрастно илюстрирана от липсата на човечност към чернокожите. Не един епизод забива право в сърцето неприятни спомени от онази епоха. Сред едни от най-силните е моментът, в който героят на Кристофър Валц слуша Бетовен, а в главата му нахлуват спомени за човек, оставен да бъде изяден от свирепи псета.

Друг епизод на смазана невинност е бяло цвете, опръскано от кръв от поредния паднал убит. Естествено че подобно вглеждане в историята не се харесва на американеца и Тарантино така и не получи номинация за „Оскар“ за режисура. Засегна миналото им. Припомни някогашните им деяния. Непростимо! И журналистите го погнаха.Засипаха го с въпроси от рода насилието в неговите филми не предизвиква ли хората да вадят оръжие в реалността.

Тарантино отказва отговор. Спести си обяснението, че куршумите (за разлика от Джак Ричър, Бонд или Батман) се редуват с диалози, търсещи смисъл в подробностите.

Отново верен на детайла, авторът на „Криминале“ не пропуска филмови препратки - знакови за киното. Борави с клишетата, освежавайки ги и едновременно съзнавайки, че преди да се превърнат в такива, те са дали своето на публиката.

Естествено и поклон пред музиката, към която Тарантино винаги е изключително прецизен - протяжните кадри и забавен каданс са контрастни с безкомпромисните Джеймс Браун и Тупак. Отредена е и почит и към достойния представител на жанра - Енио Мориконе, а главната тема е дело на Луис Бакалов.

Сюжетът - почти 3-часов, се развива неусетно с циничността и едновременната симпатичност на главните герои, с преклона пред мъжкото приятелство, което винаги е издигнато в култ във филмите на Тарантино. Отново има и оскъдно, но задължително женско присъствие, което обръща хода на действието.

„Джанго без окови“, подобно на другите истории на режисьора няма да даде мир на гледащия до финала. Тъкмо персонажите да се разберат, да сключат поне привидно разбирателство и все ще се намери нещо – подобно на филийките от "Криминале", заради които героят на Брус Уилис убива този на Джон Траволта или пък акцента на героя на Брад Пит в „Гадни копилета“, който го издава на германеца (Кристофър Валц).

Така и този път именно персонажът на германския актьор не успява да преглътне достойнството си и да стисне натрапената му протегната ръка на ексцентричния богаташ (Леонардо ди Каприо), както и Джанго не прости на героя на Самюел Л. Джаксън, загърбил своите събратя, свикнал да ги наказва по-строго и от белите им господари.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


105
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
Услугата коментари е временно недостъпна. Извиняваме се за неудобството.