Дали известните у нас „Тримата глупаци“ имат още един баща освен Доньо Донев разискват Весела Казакова и Мина Милева в документалния им филм „Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС“. Всъщност режисьорите са убедени, че заслуга не само в този филм на Доньо има и останалият в сянка аниматор Антоний Траянов.

Филмът предизвика доста полемики из кино средите, след като се вмъкна в соцсистемата преди 1989 г., в която за да успееш да се развиваш, трябва да си в тон с управляващите. Историята ни припомня смутното минало, когато Антоний Траянов, наричан в соцвремената само Антон, е повече от дясна ръка на Доньо Донев. Именно той е анимирал рисуваните герои на повечето му филми. Вдъхнал им е живот и именно той е измайсторил и не един от знаковите гегове. Затова пък лаврите от успехите е приемал единствено Доньо, а на Траянов дори не са му давали да направи собствен филм.

Мина Милева и Весела Казакова описват пътешествията на единия, придружени с множество награди за сметка на потулването на реалния принос на неудобния за властта Антони. Премиерата на филма бе на тазгодишната Киномания, а дискусията по време на фестивала „Златен ритон“ отпуши страстите на колегите им. Най-обиден се почувства Анри Кулев, който видя във филма подигравателно отношение към стойностни хора и творци като Тодор Динов, Димитър Томов, Иван Веселинов и самия Донев. Подчерта, че ще снеме името на аниматора Мина Милева от надписите на неговия филм „Пук!“, за да няма претенции към него, подобно на Траянов, когото нарече „интригант“.

Наистина не е лесно да се говори за някого с добро, като се развенчае митът за друг, да го свалиш от пиедестала, който му е даден от историята. Но Мина и Весела всъщност правят филм за човека, който не е получил правилното оценяване заради неумението си или по-скоро нежеланието да се сплоти с тогавашната система. "Направихме филм за човек, на който заслужава да му се чуе думата, а никой не е искал да го направи през годините", обясни пред Dnes.bg Весела Казакова и допълни: Поне да му бяха видели труда и да кажат едно „благодаря“. Това направихме ние с Мина с този филм“.

Мина Милева, която е сред учениците на Антони Траянов, а в момента работи в Лондон, не може да повярва, че филмът им е приет по този начин. „Ако кажа на някой в Англия какво се случва, всички ще паднат от смях. Няма да разберат въобще как някой възприема толкова лично една форма. Тези общества си направиха своите критични филми още преди години. Толкова филми срещу толкова важни хора, които не събарят институции.“

Всъщност у нас мнозина говорят за миналото, но малцина дават наистина да се рови в него. Така двете авторки получават остри критики от колеги аниматори. До такава степен напрежението нараства, че на моменти Весела и Мина намразват филма си. По-късно се сещат защо наистина го правят – за човека, изгледал всичко, културолог. Връзката помежду им се гради на доверие и обмяна на мисли. Лекциите му са били препълнени с хора. „Всички го питаха и искаха помощ – раздавал е помощни архиви на поне 200 души. Абсолютно безкористно“, припомня си Мина.

Филмът е „за“ една личност, но хората го приемат като „против“. Покрай „Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС“ се отключва още един важен въпрос в анимационните среди. Някои хора обясниха, че чак сега са разбрали какво разделя средите в анимацията – това, че се делят на режисьори и на аниматори.

Дори и наследниците на Доньо Донев не отправят такива нападки към Мина и Весела, които отбелязват: „Дъщерите му бяха благородни. Държаха се много интелигентно. Те изразиха несъгласието си, което е нормално. Поговорихме си с тях преди премиерата, за да кажем, че не търсим сензация с това име, но то е най-точното за филма. То издава нашата позиция – един човек и неговият труд в една система.“

Що се отнася до младите, филмът им въздейства доста емоционално. В историята за чичо Тони има сантимент, тъга и надежда. Много негови студенти са се свързали с режисьорите, след като са изгледали историята. Мина и Весела усещат тъгата на Антоний Траянов чак след като са изгледали материала. „Покрай чувството му за хумор не може да усетиш, че нещо го мъчи“, спомня си още Мина.

"Като че ли тази система не си е отишла, тъй като нещата не са се променили", обяснява Весела , убедена, че това е така заради факта, че хората все още се опасяват да говорят спокойно за тези неща. „Ние не вадим шпаги, нито развяваме знамена. - отбелязва тя - Искаме да поставим едни факти на масата. Те са част от живота на един човек, който е изработил ценни неща в анимацията. Те са правени в такива условия, които се препокриват и сега."

„Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС“ може да се види в Одеон, Евро синема и Дом на киното.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase