Главната героиня на тази история, която на моменти звучи като приказка, се казва Сепиде. На персийски името й означава зора. Родителите й са персийци, тя е родена в Пловдив.

И през целия си живот е разпната между две държави, две езика и две култури. Сега признава, че повече се чувства българка.

В началото на историята са една голяма любов и една война.

Любовта се случва във втория по големина град на Иран Машхад. Девойката Вахиде е от фамилия със седем поколения лекари и самата тя иска да учи медицина. Но обича да рисува и се записва в курс по рисуване. Между нея и учителя Джавад пламва любов - гореща, каквито са чувствата по тези земни ширини.

Доказателство за това е, че когато Вахиде казва на Джавад, че отива в чужбина, за да учи за лекар, той зарязва всичко и тръгва с нея. Заминаването е подготвено набързо, защото избухва войната между Иран и Ирак (22 септември 1980 г.) и предстои затваряне на иранската граница.

Първата възможност за чужбина се оказва България и те тръгват към непознатата държава без да се колебаят. Една година са в Русе, където учат български, и после записват медицина в Пловдив. И там, в студентско общежитие на втория по големина град на България, се ражда Сепиде Барджасте Делфоруз.

Малката тръгва на ясли, после на детска градина и най-напред научава български, който сега говори без никакъв акцент. Шест месеца по-късно проговаря и на ирански (фарси).

Първите 10 години на Сепиде преминават ту в България, ту в Иран. При всяко отиване в другата държава забравя езика на първата и обратно. Но с времето си ги възстановява.

Първи и втори клас учи в Пловдив, трети - в Машхад, четвърти - пак в Пловдив. При всяко пътуване изживява “множествен културен шок”.

Най-големият е по време на първия учебен ден в Машхад в едно училище с 500 момичета. Учителките са забулени, всичките ученички са забрадени и облечени в дрехи с тъмни цветове.

"Разплаках се неудържимо - спомня си Сепиде. - Трябваше дълго да ми обясняват и да ме убеждават, че в Иран е така, такъв е законът и редът..."

Най-големия си шок в Пловдив изживява, когато е на 5 години. След поредното завръщане от Иран, където живее няколко месеца, излиза да се разходи. Стига до парка с гребната база и изведнъж осъзнава, че се е загубила и не си спомня нищо от българския. Разплаква се, семейство възрастни хора я завежда в районното управление на МВР и там я затварят в една стая с няколко крадливи циганчета.

Междувременно ужасените й родители проверяват всички стаи в общежитието и всички болници в града. Бащата започва да звъни в милиционерските участъци и в един от тях дежурният му казва, че при тях има момиче от турски произход, ако иска, да говори с него. Така Сепиде е намерена.

Когато е на 10 години, родителите й се връщат в Машхад. Сепиде се адаптира сравнително бързо към местните условия и завършва гимназия с отличен успех. Мечтае да учи медицина, за да продължи традицията на майчиния си род. Набляга и на немския с намерението освен в България да кандидатства и в Германия. Но щом получава известие, че е приета в София, не се колебае нито за миг.

Признава, че винаги е мечтала един ден да се върне в България. "Тя много ми липсваше, чувствах я като първи дом, много пъти сънувах Пловдив", разказва красивата иранка.

Сепиде завършва специалността дерматология и сега се занимава с естетична дерматология в клиника "Виа Медика".

"Помагам на хората да се чувстват добре в кожата си", шегува се младата лекарка и уточнява, че "да правиш пациентите по-красиви си е вид изкуство".

През 2009 г. Сепиде се снима във филма на Магдалена Ралчева "Още нещо за любовта", заснет по действителен случай. Играе арменка, която с любовта си спасява отписания вече от живота варненски фотограф Дикран (Симеон Лютаков).

Получава ролята след кастинг, на който я води нейният познат Велин Величков и я запознава с режисьорката. Самата Сепиде е силно скептична, че ще се справи с предизвикателството.

Магдалена Ралчева, която търси жена с източна хубост и позитивно излъчване, обаче харесва красивото матово лице, изразителните очи на иранката, която наистина излъчва невинност и доброта. Плюс сдържаност и стаеност.

И Сепиде се преобразява в арменката Мелвин. Когато съобщава за предстоящото приключение на родителите си, майка й я насърчава най-много.

Никак не е лесно на момичето да влезе в образа. Магдалена Ралчева успява да я предразположи с разговори и конкретни съвети, актьорите са изключително добронамерени към нея и й помагат много. Сепиде още е благодарна на Стефан Лютаков, Калин Врачански, Мария Статулова и останалите.

Най-трудно й е, когато трябва да танцува около огън. Тя не знае, че в българското кино има неписано правило: зимни сцени се снимат през лятото, летни - през зимата. Така е и в този епизод - тя е облечена леко като за топъл летен ден, а се снима през октомври и денят е студен. Успяват да заснемат сцената, но Сепиде се простудява и губи гласа си.

След дебюта Николай Мутафчиев й дава роля в във филма си "Още една мечта". В него играе полицайка, която арестува една по една четирите героини след неуспешния им опит да оберат банка.

В четвъртия сезон на сериала "Столичани повече" е секретарка на Христо Гърбов в битността му на бизнесмен.

Сепиде се снима и в може би най-успешния български филм от последните години - "Съдилището" на Стефан Командарев. Тя е афганистанка, която бяга през България за Западна Европа.

Самата Сепиде няма намерение да бяга от родината си България. Засега. Още повече че има приятел българин.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase