Филмът "Булгарианум" е част от  направлението некомерсиално интелектуално кино "Арт Хаус". Режисьорът му Николай Богомилов преди 12 години започва да изучава кинорежисура в Русия и да снима кино, вдъхновен от руската писателка Фаина Гримберг, която е сценарист на всички негови филми.

Самото селектиране за участие в международен фестивал е успех, защото на почти всички фестивали се изпращат хиляди филми за участие, а за финалната селекция на фестивала се приемат съвсем ограничен брой участници.

Ето защо, успехът български филм да бъде избран за "Най-добър чужодезичен документален филм" на фестивала на световното кино в Милано е значима победа за България, тъй като допринася за по-добрата интелектуална репутация на страната ни. Нещо, от което тя много има нужда, тъй като в това отношение има много да догонва великите Европейски култури.

Информация за филма и актьорите в него получаваме от самия Богомилов:

"Булгарианум" е художествено-документален филм за режисьор, който мечтае и прави опити да снима филм за своята страна, да намери не фалшивите, помпозни и кухи декларации за патриотизъм, а истинските, чисто български колорит и достойнства на своята страна и своите сънародници. Този филм с непрост киноезик е откровено кино - аргументирана възхвала на талантите на нашия народ, но и критика (без усуквания и заобикалки) на нещата, които подменят истинските естетически образци с клишета и догми. Той си поставя за цел смелата задача да работи за събарянето на картонените кули, които блокират логическото мислене и интелектуалното развитие и в голяма степен са причина много талантливи по рождение хора да не стигат надалеч.

Първата част "Тарамбука" е голяма възторжена възхвала на българското село, но не по начина, по-който го представят традиционно в киното. Тук няма селски жени с мотики, които изведнъж запяват с най-шлифованите оперни гласове или други подобни игри с подмяна на истината. Хората в "Булгарианум" са истински, те танцуват и пеят спонтанно и неподправено. Имат изключително "умни" тела и гласове, с които могат без натруфеност и превземки да почувстват и изразят по удивителен начин почти всичко.

Във филма може да видите как Бойко Туповичарски - един на пръв поглед обикновен селски човек, има колосален атьорски талант. Той може с лекота и почти без режисьорска намеса да изиграе в рамките на един филм ролята и на антично божество, което сменя сезоните и се надвиква с природните стихии, и древен жрец, извършващ жертвоприношение, и насмешлив персонаж от "Комедия дел арте".

Ако имаше кой да насочи този човек да развива талантите си, да не смята, както повечето българи, че културата е нещо неважно, вторично и неперспективно, сега той щеше да е велик актьор и целият свят може би щеше да знае негового име! A как пее Богомил Туповичарски! Пее с глас, който може всичко да разбере, който с изумителна лекота  и естественост  предава такава отчаяна болка и самота, че е трудно да не заплачеш.

Интересното е че по особен и тайнствен начин той и много българи именно чрез гласовете си разбират и предават неща, недостъпни за много образовани и доказани професионалисти в Европа и света. Ако този човек е имал нужните условия и смелостта да се посвети изцяло на сериозната музика, днес щеше да бъде оперен тенор от световна величина. Много е тъжно, че тези хора си  остават  просто с  талант за домашна употреба и нищо повече.

Във втората част "Аз съм българче" режисьорът (ролята се изпълнява от Ангел Ставрев) прави поредица интервюта и подлага на анализ най-популярното българско стихотворение.

В третата част "Пиано и село" виждаме как селото и високото изкуство са две различни планети. И това е теза, основана на реален документален материал, която влиза в конфликт с традиционния поглед на българското изкуство по този въпрос, според който селото е естествен извор на всичко - от способността да се полага тежък, изнурителен труд до утънчено философско мислене и възприятие на света.

Това нещо създава на България изключително провинциална репутация и е време да се появят хора, които да вървят срещу тази теза. Колкото по- рано, толкова по-добре! Не е необходимо да съчиняваме лъжи за българското село, достатъчно е да го обичаме и да го наблюдаваме внимателно, за да разберем, че не бива да го унижаваме с "добрите" си намерения и да го украсяваме.

Но колкото и таланти да имат повечето българи, без сериозна работа и смяна на приоритетите на мислите и желанията си, никога няма да стигнат надалеч. В развитите култури от много, много години няма творци, които да твърдят, че е възможно, да нямаш никакво образование и културни интереси и изведнъж, докато береш доматите в градината си, пиян до козирката, да те осенят сложни мисли за човешката психология от трактатите на Юнг и Фройд. А при нас все още това е неотменен признак на много художествени произведения.

Имаме огромен потенциал, искрено вярвам, че не е далеч времето, когато българското изкуство ще покаже на света своя истински потенциал!

Булгарианум(документална приказка) - трейлър from Nikolay Bogomilov (Timoteo) on Vimeo.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase