"Рай” на Андрей Кончалоски е най-успешният руски филм на международните фестивали за последната година. Филмът спечели наградата за най-добър режисьор на филмовия фестивал във Венеция и беше номиниран за най-добър чуждоезичен филм на Оскарите. У нас ще може да го видим в Дома на киното - на 30 октомври от 15.45 часа и на 2 ноември от 16.30 часа.

Филмът е за Холокоста. От една страна, темата е неизчерпаема в киното, но от друга, за мнозина тя е нагаждаческа. Не е случайно, че през последните две години филми от Източна Европа за Холокоста спечелиха Оскарите. Бил ли сте укоряван за това?

Не, не съм, но съм готов за всякакви укори. В крайна сметка, какво е укор? Просто интерпретация на това какво един човек е видял на екрана. Когато гледа "Рай”, някой може да си мисли, че това е филм за Холокоста. Е, нямам нищо против. И наистина за зрителя, който мисли по този начин, може да е така. За мен, "Рай” определено не е филм за Холокоста. Филмът показва трагедията на евреите, но това не е основната му тема. За мен беше много по-важно да направя филм за очарованието на злото. Главният герой във филма е есесовец, много добре образован и привлекателен мъж. Това е и ужасът.

До момента "Рай” среща позитивни отзиви по света – фестивални награди, номинацията за Оскар и сигурно обществено внимание. Важно ли е за Вас, че филмът е разбран на запад?

За мен всичко, което се случи с "Рай" във Венеция и на Оскарите принадлежи на категорията приятни изненади. Слава Богу, че всичко се случи по този начин – че по време на безпрецедентни атаки върху Русия от страна на Запада, те могат да видят филм, който ще им обясни нещо за Русия и руснаците. Мисля, че ще възприемат правилно всичко.

А в Германия?

Малко по-сложно е с Германия. Общо-взето намирам състоянието на германците за катастрофално. Не заради имиграцията, нито пък заради факта, че са под американска окупация. Те са окупирани в буквалния смисъл на думата – от Втората световна война, 80 000 американски войници са били разпределени там и все още са. Но нацията е в катастрофално положение, защото в нея е насадено чувство за вина.

Едно е, когато чувството за вина се появи спонтанно в онова поколение, което може и трябва да поеме отговорност. Но съвсем друго е да го насаждаш на хората така, че те толкова много да се страхуват да не бъдат политически некоректни и да се плашат от собствената си сянка. Това е болезнено за наблюдение. Те нямат никаква култура; тя е напълно разрушена.

Надявам се, че великият немски дух ще се възроди отново. Това не означава, че този дух трябва да води към нацизъм. Немският дух е въплътен в Хегел, Ницше и Шоперхауер. Това е тази част от европейската култура, без която дори ние не можем да съществуваме; ние също сме повлияни от Хегел, Ницше и Шопенхауер. И Ленин е повлиян от тях. Мисля, че германците ще гледат този филм с ужас, непрекъснато оглеждайки се и страхувайки се да признаят какво мислят за него. Говорил съм с тях – те скланят глава и се изчервяват. Много им е трудно. А новото поколение не бива да бъде обвинявано в нищо! Техните дядовци са тези, които са се озовали в тази трагичен, мрачен и ужасен нацистки поток. Но какво общо имат с това техните деца и внуци? Затова се задава сублимацията и скинари и други гангстери се появяват там.

В същото време, немските актьори играят главните роли във Вашия филм.

Знаете ли кое е най-интересното? Актьорите, които живеят в източната част на Германия, бившата съветска част, играят нацисти с удоволствие. Но всички тези, които живеят в западната част категорично не искат да го правят. Това трябва да има общо с психологията. Те все още се страхуват – насадено им е. Затова всички германци, които играят главните герои са от Източна Германия. Химлер всъщност се играе от руски актьор – Виктор Сухоруков.

С "Рай" Вие се завърнахте след дълга почивка към международното кино във всеки смисъл на думата – направихте филма на няколко езика, на локации в Германия и Франция и с европейски екип. Имаше ли сблъсъци на манталитети?

Основният проблем беше, че хората, които работят в моята група не мислят за часовете. Аз трябва да мисля за това. Те не мислят кога трябва да започнат или да свършат работа; те са емоционално ангажирани с работата си. Но в Германия всичко е или направо, или в равни ъгли, нищо не може да се случи по диагонала. Намират го за странно, че стоим два часа след края на работното време, за да снимаме нещо. Странно им е и когато сме снимали шест часа на ден, вместо дванадесет. Отиваме на локация, снимаме и приключваме за деня. Прибираме се вкъщи, а те остават за следващите шест часа, за да си изкарат заплатата, въпреки факта, че няма нищо повече за правене. В този смисъл тези два манталитета не съвпадат. Ние ги разбираме, но те нас – не. А за актьорите нямаше никакви проблеми там – тяхната страст към филма беше такава, каквато трябва да бъде.

Повлия ли провалът на "Лешникотрошачката", който направихте преди шест години в Холивуд, на трансформацията Ви като режисьор?

Всичко й повлия, включително и той. По онова време почти не осъзнавах, че Холивуд не предлага нищо на един руски режисьор. Ти си необходим там само като занаятчия, но ако изведнъж покажеш амбиция малко над средното ниво – край, те започват да слагат прът в колелото на работата ти. Така че нямам никакво желание да се връщам в Холивуд с всичките му йерархии, според които ние сме някъде на дъното на пирамидата. Между другото, забелязахте ли как стилистично е сниман "Рай”?

Имате предвид, че през почти половината от филма героите стоят и говорят на камерата?

Точно така. Да напишеш сценарий, в който през половината филм хората само гледат в камерата, снимани в близки планове и говорят – по някакъв начин това е напълно налудничево. Ако бях дал такъв сценарий на някое холивудско студио, те щяха да ми кажат: "Да не си откачил?" Така че съм щастлив, че сега живея в Русия, където такава лудост е възможна. Уви, ние, руснаците, често не осъзнаваме в каква свободна страна живеем.

*Интервюто е на онлайн медията Russia Beyond (rbth.com) в превод на Данислава Делчева.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase