У-лицата с Фолкер Шльондор: Аз съм не просто застрашен, а изчезващ вид!

Независимото кино е помляно от Холивудската машина, отбелязва режисьорът
6 ное 2017 18:10, Петя Славова
3
У-лицата с Фолкер Шльондор: Аз съм не просто застрашен, а изчезващ вид!
Снимка: Синелибри

И днес Dnes.bg ще ви срещне с интересни личности в рубриката ни У-лицата. Това са хора, правещи любопитни неща. Хора, на които не им пречат политици и останалите, за да създадат каквото са си наумили. Лица, които ще срещнем в парка, на улицата. С две думи: Лица от улицата.

Любовта – преждевременната, закъснялата, порасналата и невъзможната проследява носителят на "Оскар" Фолкер Шльондорф в последния си филм "Завръщане в Монтаук".

Продукцията бе част от фестивала Синелибри където творецът не скри, че се чувства много удобно в указаните "рамки“. Все пак  по-голямата част от филмите му са именно екранизации. "Избирам истории, с които имам лична връзка. В повечето филми, които съм направил, причината е, че откривам неща, които ми помагат да разбера собствения си живот.“

Такъв е случаят и със "Завръщане в Монтаук". Филмът е вдъхновен от произведение на Макс Фриш, а историята е лично преживяна и от писателя, и от режисьора. Актьорите са избрани половин година преди започването на снимките, като главните роли са поверени на Стелан Сгарсгард, когото Шльондорф познава от филмите на Ларс фон Триер и единствената "немска кинозвезда" по думите му - Нина Хос.

Сюжетът отвежда германски писател в САЩ, за да представи новата си книга. Докато пребивава там той се среща с настоящата си съпруга, която работи в Ню Йорк и старата си любов, с която се е разминал, но чувствата между двамата са останали.

Шльондорф проследява постепенно всеки един от героите, които се опитват да стигнат до другия, но без успех. Сякаш всеки в стремежа си да се събере със своята любов се чувства още по-самотен. "Не мислих толкова за самотата, докато правих филма, а по-скоро за трудността да бъдем заедно“, обяснява режисьорът пред Dnes.bg - Писателите и режисьорите имаме склонността да виждаме хората такива, каквито искат да бъдат, а не каквито са. Такава е ситуацията и с Макс Зорн (главният герой във филма, бел. р.) . Той мисли, че познава една жена, но всъщност реалността няма общо с представите му."

А до каква степен Фолкер Шльондорф е Макс Зорн, режисьорът също не казва. "Никога не е едно към едно. Не знам коя част съм аз, коя е Стелан Скарсгард. Вземаш герой от литературата или по-скоро от живия живот и половината от актьора се превръща в героя. Поне аз така работя.“, обяснява той.

По думите му, да се филмира подобно произведение може да стане само с разбиране на историята и с пречупване през личната призма и упоритост, присъщи на определени поколения режисьори. "Избирам сюжетите, които имат общо с мен, не заради егоизъм, а за да съм сигурен, че ще се получат.", отбелязва той и допълва, че в един проект първо е привлечен от историята, а после се занимава с персонажите.

Убеден е, че добрата литература разказва всякакви истории, сякаш за първи път, по различен начин.  Самият той е привлечен от книгата. Обича да чете, препрочита, дори книги, които вече е заснел. Именно литературата се оказва най-щедра към него не само като читател, но и като автор. "Книгата е храната за душата ми“, категоричен е Шльондорф и допълва, че да се направи един филм не е нищо повече от задълбочен прочит. "Ден и нощ да преминаваш през текста и така да вникнеш в него, да разбереш автора.“, отбелязва още той.

За "Завръщане в Монтаук" допълва, че не би се учудил ако мнозина виждат в него завещанието му към седмото изкуство. "Толкова безнадеждност има в този филм.“, отбелязва творецът, принадлежащ към Новата немска вълна. Но дали това поколение творци изглежда днес старомодно? Режисьорът уверено отговаря, че то не е просто  застрашен вид, а изчезващ.

И макар да не изключва възможността това да е последния му филм,  Фолкер Шльондорф говори и за бъдещето на киното. "Независимото кино е помляно от холивудската машина. Онова правене на филми вече не съществува. Всеки има достъп до интернет, няма нужда да посещава киносалона, за да се види един филм.“

Шльондорф е убеден, че тези изменения ще преобърнат и пътя на седмото изкуство: "Сигурен съм, че следващите поколения ще измислят нов вид кино и не знам дали телевизионният сериал не върви в тази посока."


3
Още от
Напиши коментар Коментари
3
0
 
0
 
! Отговори
Анонимен преди 3 месеца
страхотен е този режисьор, в книгата му между другото пише, че я е почнал след като го уволнили от филм в България
2
2
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 3 месеца
По времето на соца...
Този под мен лъже, защото не всички добри американски филми достигаха до нас, защото имаше цензура.
Даже българските добри филми не достигаха до нас... по същата причина.
А съвецките филми бяха писнали на всички и затова хората не искаха да ги гледат.
А сега вече до нас достига всичко.
Просто вече американското кино не струва. Няма хубави американски филми или ако са има много, много рядко.
А руски филми хубави все още има, но това не са вече съвецки филми, а руски филми.
1
2
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 3 месеца
По времето на социализма до нас достигаха най-добрите американски филми и калпави руски такива. Поради това се питахме- филмът хубав ли е или руски? Днес е обратното.