Снимка: Личен архив

123456789

Екатерина Лимончева

Киното за нея не е страст, а професия. Има възможност да избира какво да учи между археология и кино. Импровизира с решенията си и се прехвърля културология. Учи и философия и с този сериозен антураж я приемат и в НАТФИЗ "Кинознание и драматургия". Всъщност страстта на Екатерина Лимончева е именно в разказването на истории. Била е главен и зам.главен редактор във филмовото списание "Екран", преподавател, участвала е като филмов критик в предаването "5хРихтер" и продължава да пише в различни издания за филмовия репертоар у нас. В момента обитава и пространството на Националната филмотека, но между многото филми и други истории, намира още едно призвание – да създава ръчно изработени арт подаръци. Дръвчета с мъниста, картички, любопитни варианти на късмети с пожелания, бижута... повечето са в съпровод с точно послание, дори специално измислена приказка за точно определен човек.

Между киното и театъра

И докато киното вече не е страст за нея, театърът се оказва именно такъв. Обича да гледа спектакъл поне веднъж седмично , а също така се престрашава да излезе и на сцената като участник в курсовете по импровизационен театър на Златин Цветков. Посещава го от две години. Принципът при импровизационния театър доста я обърква, тъй като за нея и в киното, и в театъра най-важното е драматургичната основа. "Търся си драматургията във всеки един филм и ако тя не ми хареса изначално не ми допада и филма, често не му давам шанс дори да го догледам". В импровизационния театър, обаче й отнема време да осъзнае, че важното там е взаимоотношенията между персонажите и не се налага да се стреми към сюжет. Така се опитва да примири нещо в себе си като потребност. И покрай сценичните авантюри, филмови прожекции, измисляне на истории, й хрумва още една идея: да създава подаръци.

Началото

По забавно стечение на обстоятелствата, започва работа в магазин за мъниста. Време, в което се опитва да си намери други неща извън киното. Сп. "Екран" вече не съществува. Работи и в ресторант, като помощник-готвач, но установява, че дисциплината, която е наложителна за този тип професия, и правилото всяка поръчка да изглежда по един и същи начин, я изнервя. Налага се или да намери алтернативен ресторант, където не е необходимо една салата от един вид да е същата като другите или да преосмисли професията. И тя го прави. Оставя се? в магазина за мъниста, където ежедневно се случва клиентите да разпиляват мъниста по земята. Често й се налага да събира единични бройки, които вече не вършат никому работа и постепенно се превръща в колекционер. За да не стоят така самотно у тях, започва да майстори с мънистата дървета и други дребни арт неща. Подобни са на тези, които се правят с кристали на каменна основа от естествени материали – кварц, аметист, но нейните носят и послания.

Първоначално ги създава за свои приятели и посланието е специално насочено към точно определен човек, когото добре познава. "Всеки клон и мънисто, разположенията им имат определен смисъл – разказва Катето Лимончева – Нищо не е случайно – нито цвета на мънистото, нито комбинацията." Но постепенно идеите стават все повече и освен приятели тя започва да създава и за непознати. Така идва и първият "конфликт" с нея самата. Какво да прави с посланията? Проблемът бързо е решен със заменянето им с приказки. Понякога прави първо дървото и от визията му се ражда конкретната приказка, но се случва и обратното. Измисля приказката и се опитва да вложи елементи, които съществуват в дървото. Уточнява, че не прекалява с шареността и с материалите. Талантът й се крие в комбинирането на приказни послания в чудни арт нещица.

Продължението

Така нейни работи се появяват в един магазин и бързо се продават. Оказва се, че една бройка е абсолютно недостатъчна и тя ще трябва да се изправи пред добре познатия й проблем – да прави няколко неща по един и същи начин. Успява, поне донякъде. Освен дръвчета с мъниста, тя преоткрива и перлите и осъзнава, че нареждайки ги по определен начин се получават интересни бижута.
Покрай коледните празници помага и в друг магазин, където забелязва, че хората търсят украси, но не онези, които са си взели предната година. Отново се сблъсква с проблема за еднаквостта, тъй като продавачката и в този магазин иска от нея бройки от еднакви артикули. Постепенно и Катето се научава да повтаря. Сключва споразумение със себе си да измисли четири неща, от които да направи поне десет бройки. Но и изкушението е голямо, защото докато прави еднакви бройки идват и новите идеи. Така се получават 11 различни артикули, от които да направи определено количество. С още нови идеи стига до 17 нещица и мисли да спре до там.
И покрай мисълта, че хората търсят нещо различно, което да сложат на масата, създава своя версия на свещник. Някои от творенията й са от тел. Други са от пластмаса. Има и залепени неща върху декорация, а майсторлъкът й се крие в комбинирането на цветове и форми.

Влиза в магазин за материали с определена цел, но внезапно забелязва топчета, на всичкото отгоре зелени, на всичкото отгоре и грапави, и вниманието й е привлечено от мисълта какво да е съчетанието им. Купува ги, комбинира ги и вижда, че не са достатъчни и се връща за още. А там, естествено намира нещо ново за купуване.
Така домът й се превръща в ковчежнице? за малки работи. Нейните нещица са посветени на коледна тематика, на морска, подходящи са за Великден или Свети Валентин, и във всяко има и по малко история, приказност, чувство за принадлежност. Дали ще са цветя, които не умират или закачалки за бижута, или пък за снимки, няма значение. Всеки може да открие своето съкровище, което да краси дома му и едновременно с това да разказва история. Приказките й не са за деца, а са предназначени за конкретни хора или отразяват емоционални състояния.

Тези истории преплитат реализъм с фентъзи, хорър и магически реализъм. Така прави и капани за сънища, бурканчета с рецепти – но не кулинарни, а например, за настроение. Оформени са като истински. "Взимате две лъжици нещо-си, комбинирате го с три чашки от еди какво си, в компанията на еди кого си, и се консумира еди как си." Така Лимончева съчетава писането с това, което прави с ръцете си. Убедена е, че един ден може и да успее да преодолее себе си и да се насочи да прави само едно нещо, за да го усъвършенства и да се превърне в "тесен специалист".

"Не съм оригинален творец, а по-скоро комбинатор, занаятчия", обяснява засега Лимончева, а нейни творби вече се появяват и на първи базар. Може да ги познаете и в столичен магазин, най-вече по това, че все по нещо си приличат, но със сигурност не се и повтарят.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase