Българското кино – възвишения, а имаше ли и падения...

Филмите ни с голям интерес в родния бокс офис
27 дек 2017 12:28, Петя Славова
44

Кадър от "Вездесъщият". Снимка: Мирамар филм

"Хубав ли е филмът или български?" Доста често този унизителен въпрос бе сред коментарите при поява на родна продукция на екран. Също така подобно събитие се случваше рядко. А през 2017 г. само за последните три месеца се появиха три нови български заглавия, които не само отчетоха присъствието си с много добри показатели в българския бокс офис, но и доказаха, че киното ни вълнува и носи своите идейни и естетически стойности.

"Вездесъщият" на Илиян Джевелеков, "Възвишение" на Виктор Божинов по романа на Милен Русков и "Дъвка за балончета" на Светослав Тодоров-Роги заеха челни позиции и се надпреварваха с продукции като "Тор Рагнарок", "Убийство в Ориент Експрес", "Междузвездни войни. Последните джедаи", чиито бюджети са с космическа разлика, спрямо нашите филми. Твърде показателен факт, че българите искат да гледат истории, случващи се на тяхната улица, в техния град, в които и да се припознават. Всеки от трите филма принадлежи към различен жанр и проследява три отделни епохи от действителността ни.

"Вездесъщият" на Джевелеков се концентрира в съвремието и нищи теми, които са болезнено актуални, покрай "Големият брат", воайорството и душевния ехзибиционизъм, подхранван от социалните мрежи.

"Дъвка за балончета" също се ситуира в сегашното хилядолетие, но връща часовника и към 80-те години, за да припомни безгрижните времена, когато всяко дете носи ключовете си на врата, вързани за ластик, разлиства некермани, прави фунийки, пука големи балони с дъвки "Идеал" и "Турбо".

Съмнително сходство се наблюдава между двете продукции, при които главните персонажи не само, че практикуват една професия - копирайтъри, но и са с идентични амбиции да бъдат писатели. Също така с проявения си буен нрав демонстрират недоволството си към конформизма. "Копирайтърите", обаче са "копипействали" и по отношение на личните перипетии на тези образи. Те са поставени пред еднакви дилеми дали да изберат семейството – съпруга и дете, или изкушението на новата (стара) любов. Предимствата – визуални и естетически, са за филма на Джевелеков.

Що се отнася до "Възвишение", Божинов се зае с трудната задача да заснеме историческа драма по трудно изглеждащия за екранизиране роман на Русков и успя да го направи без излишен патос, но със съвременна оценка на отминалата епоха.

"Възвишение" достойно изтри срама от други исторически продукции, направени в последно време, които се задоволиха с идеята, че снимането на "славното минало" е достатъчен факт за успех, а онези, които не харесаха крайния резултат бяха и заклеймени, и отписани като родоотстъпници.

"Освен филмите, които се появиха  в големите киносалони, имаше и няколко родни продукции, участвали на форуми като София Филм Фест и Киномания.

Сред тях бе "Безкрайната градина" на Галин Стоев, "Христо" - дебют на режисьорите Григор Лефтеров и Тодор Мацанов, който бе селектиран във Варшава и "И после светлина" на Константин Божанов, който очакваме през новата година да се разпространява и у нас.

По време на София Филм Фест видяхме втория пълнометражен филм на Атанас Хрискосков "18", който подобно и на дебюта му "Номер 13", се фокусира върху проблемите на тийнейджърите. И ако в първия действието се развива в училище от краен столичен квартал, то с втория Христосков се вглежда в лутанията на абитуриентите, като затваря четиримата главни персонажи в една кола, за да изведе концентрирано емоциите им. Макар метафоричното пътешествие из хлъзгавите улици да е достойна идея, персонажите като че ли не изцеждат до крайност характерите си, а ритъмът на действието не достига високите скорости, които би било любопитно да усетим в подобна ситуация.

Друг филм на млад автор е "Никой" – пълнометражен дебют на Андрей Андонов, създаден от група ентусиасти, които режисират, пишат, играят и снимат проекта, изцяло на свои разноски. Целият този хъс се оказва сполучлив опит за заснета камерна история, събрала петима младежи във вила в планината. Всеки от персонажите има свои лични перипетии, с които му се налага да се справи на фона на природата, улавяща техните трепети и придаваща нов ракурс на смущенията им.

Освен млади творци, тази година успяха да покажат филмите си и автори с доста опит като Иглика Трифонова и Стефан Командарев. Режисьорът на "Писмо до Америка", "Разследване", "Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син" показа на 21-ия София Филм Фест "Асансьор за пациенти", чието действие е ситуирано в болнично заведение. В него Иглика Трифонова изследва тънката граница между желанието за смърт и невъзможността за живот. Нетипично бе решението телевизионната премиера на филма да съвпадне с момента, в който продукцията излезе и в киносалоните.

Що се отнася до "Посоки" на Стефан Командарев, той имаше показ пред таксиметрови шофьори, които именно са и вдъхновителите на продукцията, разказваща история на няколко отделни персонажа от бранша в нощна София и който ще видим в началото на 2018 г. в киносалоните – от 26 януари. Режисьорът също така подготвя следващия си проект "Патрулки" - част от планирана трилогия за нощните персонажи и случки в София.

И въпреки появата на качествени продукции, които стигнаха успешно до българския зрител, кинодейците така и не се разбраха за начина на финансиране от страна на Националния Филмов център. Млади кинодейци призоваха в отворено писмо за промяна на начина на оценяване на проектите, но до такава така и не се стигна.

Новоизбраният директор на НФЦ Жана Караиванова се изправя пред блокирана последна сесия на Националния филмов център, тъй като резултатите са обжалвани от екип, открил озадачаващи детайли в оценяването.

Дали въпросът ще се реши или ще продължи конфликта между творците, тепърва ще стане ясно. Най-същественият въпрос е: Ще пострада ли покрай тези несвършващи полемики и българският зрител, чийто интерес към родното кино трудно се задържа, покрай многото на брой чуждестранни изкушения за голям екран.


44
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
39
0
 
1
 
! Отговори
споко,момци преди 10 месеца
Българина бавно запряга,но тръгне ли трудно се спира!Всичко ще се оправи,иска още малко време!
38
0
 
9
 
! Отговори
Анонимен преди 11 месеца
Падение ,повсеместно,държавно, камо ли на Българското кино . А сгромолясването беш довършено с т.н.филм,,Воевода ,, Ужас!
37
1
 
10
 
! Отговори
Анонимен преди 11 месеца
Значи щом не харесвам някой нов български филм съм или червен или русофил? С голяма желание гледам новоизлезлите филми,но за съжаление повечето за нищо не стават - калпав сценарий и калпава актьорска игра. Няма как да похваля Воевода - прилича ми на лошо изигран театър,по лош сценарий.
36
6
 
3
 
! Отговори
123 преди 11 месеца
Тука червените изливат жлъчта си на поразия и имат следните опорни точки:
1. Щом е българско, значи е лошо.
2. Щом не е от онова време, значи е лошо.
3. Национализма е лошо нещо.
Възвишение е много хубав филм, както и Воевода. Ама не казват нищо за матушката, та затова са лоши.
35
3
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 11 месеца
До Анонимен 9 ТА РОТА ? От 34 гвардейски въздушно десантен полк ,на кота 3234 в провинция Хомс,39 десантчици срещу 800 ,,Черни щъркели ,, ТОВА НЕ ТИ Е ХОЛИВУД . И ,,Делта Форс,,
34
9
 
5
 
! Отговори
Ваню Мустака преди 11 месеца
"Възвишение" е един от най-хубавите български филми в последно време, според мен! Много добре показва защо сме на този хал от далечното миналото , та до днес! А, бъдещето....? За него едно е сигурно - няма да е "розово"!
33
3
 
15
 
! Отговори
Анонимен преди 11 месеца
Все още предпочитам "Тютюн","Отклонение","Крадецът на праскови",и повечето филми от онова време.И да тичат срещу тях днешните не могат да ги догонят.За съвременните артисти дори не ми се говори.Те са много шум за нищо.
32
4
 
27
 
! Отговори
Иванов преди 11 месеца
Най-тъпите и идиотски филми са българските. Пример -Воевода -едва ли има по идиотски направен филм във всяко отношение. Колко пари са пропиляни за тази идиотия. Възвишение -играе Рачков и за мен веднага отпада. Не го понасям с неговите лигавщини, а сега свръзка с Левски бил. Вездесъщият -става, но този Велислав Павлов можеше малко по-красив да бъде. Нямаме един кадърен красив актьор тип Стефан Данаилов. Факт !
31
5
 
14
 
! Отговори
Анонимен преди 11 месеца
До До 26 Шоп

Напротив, точно такъв беше вицът - "Филмът хубав ли е или руски?".
Руски или съветски, все тая.

Защо се копират американските бози ли?
Ами същия въпрос можеш да зададеш и на рашките, които от доста време копират американски бози, даже повече от нас.
Или "9-та рота" не е лоша имитация на американска боза?
30
15
 
11
 
! Отговори
До 26 Шоп преди 11 месеца
Никога въпросът не е бил "Филмът хубав ли е или руски?" Или си много млад и не знаеш, или се опитваш да ни манипулираш.
Въпросът е защо в България вече не се правят хубави филми, а каквото се прави се опитва да копира американските бози? Всеизвестно е, че по-големи бози от серийното производство на Холивуд няма.
29
5
 
10
 
! Отговори
Анонимен преди 11 месеца
Нещата се менят. В България беше едно преди 1989-та, но после стана "Филмът хубав ли е или американски?", защото имаше много малко български филми, но сега станаха повече и въпросът включва и българските филми - "Филмът хубав ли е или е български или американски?".
28
10
 
10
 
! Отговори
Шоп преди 11 месеца
До Критик

Не знам какви са традициитена руското кино, но в България само най-задръстените комунисти можа да са харесвали руски филми.
На кино руските филми имаха за публика само насила доведени групи ученици и войници.
Докато всеки американски уестърн събираше пълни салони.

В тази връзка - чел съм и Карл Май, и Шолохов, и да ви кажа "Винету" е доста по-стойностна книга от "Они сражались за Родину".
27
6
 
7
 
! Отговори
Анонимен преди 11 месеца
Абсолютното първенство за т"пи и конюнктурни филми държи съветското кино, а сега Фашистка Проссия се връща към това време с милиционерските и военни сериали.
26
8
 
12
 
! Отговори
Критик преди 11 месеца
Традициите на руското кино са легендарни. На руския театър ако щете. И в щатите са възприели Станиславски. Така, че съвсем си е резонно "Хубав ли е филма или български".
25
8
 
14
 
! Отговори
Шоп преди 11 месеца
"Хубав ли е филмът или български?"
--------------

Такъв въпрос имаше навремето, но звучеше като "Хубав ли е филмът или руски?".

Българските филми винаги са били една идея по-добри от руските.

Не е хубаво да си измисляте факти.
24
3
 
27
 
! Отговори
Анонимен преди 11 месеца
Гледал съм болшинството от филмите ни след 1989г. Пълна скръб.Липса на идеи. Взема се незначителна случка или проблем и ни се представя като световен, от който едва ли не зависи животът ни.В много филми има събития, неследващи от развитието на замисъла. В 100% от филмите очевадно се следват американските шаблони във всичко- сценарий, игра на актьорите, реплики и т.н. В нашите филми липсва българското. Най-се чувства липсата на т.н. арт филми.
23
4
 
24
 
! Отговори
Стамат преди 11 месеца
Точно така. Повече филми трябват за Прехода. И за отчуждението. И за разни други любими на българското кино теми. За да се правят филми, които само режисьорите гледат и псуват, че са недооценени. В България има една шепа актьори, които могат да различат театър от кино, и, за съжаление, повечето от тях са над 40 годишни. И не, няма да гледам боза само от патриотизъм. И за да ми обясняват колко е добър филма, но аз съм твърде ***, за да го разбера.
22
6
 
10
 
! Отговори
Анонимен преди 11 месеца
Филмът хубав ли е или американски, май в България има и продължение - филмът хубав ли е или български.
21
0
 
16
 
! Отговори
Mastervoice преди 11 месеца
До Анонимен

Ами, не уважаеми. Слухът ви си е съвсем наред. До преди десетина години, все още имаше двама, трима саунд-инженери, които да правят мастеринга след тонрежисьора. Хората остаряха вече. В момента куцо, кьораво, сакато, глухо и т.н. пуца по звука с готови плъгини и му все тая какво се получава. Съвсем не случайно, всяка малко по замогнала се група си плаща за мастеринг извън БГ.
20
3
 
29
 
! Отговори
Замислен преди 11 месеца
Изобщо не разбирам този хленч на "талантливите ни творци". Все недооценени, все неразбрани, все някой да ги финансира. 21-ви век е. Интернет ти дава достъп до целия свят. Един кореец стана мултимилионер за няколко месеца с нелепия си танц. В същото време Калин Вельов се чуди колко пари да изпроси от Профон или Мюзикаутор. Аз наистина не разбирам кое точно им пречи на "талантите" ни ?!