Кадър от "Христо". Снимка: София Филм Фест

12345

Димитър Николов

Влизането му в игралното кино започва ударно.  С награда за най-добра мъжка роля на фестивала "Златна роза" във Варна за участието му в "Христо". Година по-късно,  младият актьор Димитър Николов се появява и в кинодебюта на Галин Стоев "Безкрайната градина". Следват "Живи комини" на Радослав Спасов и "Далеч от брега" на Костадин Бонев, който бе показан на тазгодишната Киномания. Скоро ще го гледаме и в още един пълнометражен дебют – този на Яна Титова, където също има основна роля.

В актьорската професия го посвещава Маргарита Младенова, когато през 2015 г. влиза в НАТФИЗ "Кр. Сарафов". Така идват и първите роли на сцената. Покрай тях Димитър често участва и в късометражни проекти, сред които "Дрехи" (Веселин Бойдев) и "Преди да заспя" (реж. Николай Тодоров).

Киното

Що се отнася до мащаба на голямото кино, актьорът бързо осъзнава какво е да влезеш от една голям образ в друг. "Тотална смяна. Първите ми големи роли там нямат нищо общо помежду си. Двата проекта са с различни идеи, единственото сходство бе, че снимахме в София".

Участията му бързо растат, но славата не идва изведнъж. От 16-годишен Димитър посещава МОНТФИЗ, където среща много силни преподаватели – Вяра Коларова, Мария Сапунджиева, Тодор Близнаков, Мила Банчева...

"Имах възможност да работя с тях по различен начин. След това дойде школовката в Академията с Иван Добчев и Маргарита Младенова, и всички други готини хора, които може да срещнеш там".

Професионалният му път го среща с Мариус Куркински в "Синята птица" на сцената на Народния театър.

"Супер интензивно случване! Тук-таме имаше периоди на застой, но именно, покрай тях разполагаш и с време да си поемеш въздух и да осъзнаеш колко много са ти дали подобни срещи". На малкия екран също не остава незабелязан.  Участва в сериал, който се снима изцяло в Родопите. Ще се състои от 12 епизода и е под режисурата на Димитър Димитров и Павел Веснаков.

"Започваш да си задаваш въпроса с кого би работил оттук нататък и защо. За жалост в този контекст се налага понякога да се правят и компромиси в името на по-добри бъдещи проекти или позиции, в които да можеш да избираш", разказва актьорът.

С участията, идват и интервютата. Един коментар го смущава: "Сега много те ползват за кино...".  "Ползват" не ми харесва! Важно е доколко можеш да си избираш проектите.  Все още се опитвам да удържам някакви естетически норми, които да показват качество в работата. Налага се сигурно някой път да се направи и компромис, но това си е обица на ухото и няма как да се избегне. Трябва да има и от едното, и от другото, но от едното, ако може да е по-малко", отсича Димитър.

Пауза

Понякога го "тормози" незнанието ще има ли още проекти в бъдеще, какви ще бъдат, но в несигурността Димитър открива и голям чар. Дава си сметка, без да звучи нескромно, че моментите в живота, в които няма стабилност, са тези, които провокират креативността и за него това е начин да се постига все повече. "Това означава в личен план да надскачаш собствения си таван". 

Всъщност, моментите без ангажимент са време да остане сам със себе си, но са и сложни. "Тогава  нямаш друга самоличност и докато се завърнеш към себе си, периодите се оказват продължителни", коментира актьорът. - Малко е жизофренично, уморително и изтощаващо, но всъщност динамиката е единственото нещо, което ме държи. Понякога има моменти на изпадане, не бих го нарекъл задължително депресия, а по-скоро лутане, рееене, битуване. Не знаеш много къде се намираш в този момент, но пък точно тогава намираш повод за вдъхновение. Имаш време да гледаш кино, театър, да си в планината, да общуваш с хора. Малко или много рутината в работата – ежедневните снимки или репетиции в театъра,  са твърде изтощителни и често не ти остава много време да видиш близките си. Пропускаш за сметка на друго, но винаги е така".

"Безкрайната градина"

С Галин Стоев се познават покрай общи познати. Участието му във филма става случайно. "Много хора ми казаха няма ли да минеш на този кастинг?" Отидох и направихме една сцена с Мартин Димитров, който е от моя клас като двамата братя", спомня си младият актьор. Но от сцена минута и половина текст,  Галин ги оставя да играят поне 5-6 минути - тотална импровизация. Митко си тръгва заедно с Мартин, но вече предусеща, че ще е част от проекта. "Казах му: Брат, ти ясно, че ще снимаш, но си мисля, че ще снимаме заедно. Така и стана!"

Въпреки забраната да се запознава с театралната постановка "Безкрайната градина", Димитър я гледа два пъти. "Опитах се тотално да забравя какво съм видял и мисля, че героят ми в киното е различен от театралния, който Вежен Велчовски прави. Той просто е друг тип, натюрелът му е различен. По-ведър е като човек, аз съм по-вглъбен и минорен. Дори само на това ниво се различаваме", коментира Димитър.

Свързва филмът с разминаването в живота. Точно както са го коментирали и с Галин. Другата тема в историята е за начина човек да съхрани чувствителността си.

"Всичко е толкова крехко. Розичката може да се счупи с най-малкото докосване. Подобни примери има и в световната литература като Тенеси Уилямс и "Стъклената менажерия". Става въпрос за  твърде малка детайлна среда на чувствата, която често, поставени в определена ситуацията, се лишаваме от възможността да я забележим", разказва актьорът.

Професията

Най-сложно в актьорската професия е да забравиш за момент за себе си. Да изключиш какво си правил досега и  да влезеш в добра симбиоза с останалите актьори и с режисьора. "Винаги е било по-важно да разбера какво иска от мен режисьорът и после, по неговите усещания  да изследвам героя си и да го провокирам. Началото е много изнервящо и трудно, но пък е и най-хубавият момент, защото пробваш. После идва следващият етап, в който снимаш".

Влиза в образа на мрачни персонажи. Ролята на Димитър "Безкрайната градина" е една от най-светлите, които са му давали. Обикновено играе наркоман, участва  все в някаква дарк материя. Този факт не му пречи, все пак е привлечен от всякакъв тип роли.  Държи на драматургията в театъра, а в киното – на екипа и сценария. От тези компоненти зависи и дали ще приеме определена роля. Също така, за него е важно да е наясно с какво той би могъл да допринесе за съответния проект. След участията му в толкова много съвременни филми,  Димитър е спокоен за българското кино, което нарежда до европейското.

"Все повече се изтрива класическия пост соц и соц наратив. Омръзна ми да гледам филми от тези години, както и да ставам свидетел на травмите от онова време, в което така или иначе не съм живял и не мога да коментирам". Актьорът вярва, че все повече български режисьори бягат от тази тема, не просто скицират миналото, нито му правят дисекция, а вплитат други смисли във взаимоотношенията на персонажите. 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase