Сейф ал Ислам Кадафи, син на либийския диктатор Муамар Кадафи, свален и убит от бунтовници през 2011 г., даде първото си интервю от шест години насам. Кореспондентът на „Ню Йорк Таймс“ успя да открие Сейф ал Ислам в околностите на град Зинтан в северозападната част на страната и да го попита как планира да се върне в либийската политика.

Синът на Кадафи оцеля по чудо в либийската революция. Преди 10 години конвоят му попадна в засада и синът на диктатора, който активно подкрепяше баща си от самото начало на въстанията, беше заловен от малка група бунтовници. Днес групата, която го залови, се превърна в негов съюзник, разочарована от идеалите на революцията.

„Представяте ли си, хората, които ме заловиха, сега са ми приятели“, казва Сейф Кадафи.

Нови избори очакват Либия през декември - първите след гражданската война, която признатото от ООН правителство в Триполи води с войските на генерала от либийската армия Халифа Хафтар. Гласуването беше отлагано няколко пъти. През 2018 г. Сейф ал Ислам искаше да участва в тях като кандидат на Народния фронт за освобождение на Либия, но в последното си интервю той не каза недвусмислено, че ще се кандидатира през декември.

Независимо от това, синът на Кадафи е уверен, че би могъл да обедини страната в момент, когато носталгията по ерата на баща му изглежда е на върха си. Подобно на мнозина в Либия днес, той вижда Арабската пролет като провал.

"Те изнасилиха страната - тя е на колене. Няма пари, няма сигурност, няма живот. Отидете на бензиностанция - няма да намерите гориво. Ние изнасяме петрол и газ за Италия - осветяваме половината от страната - а често нямаме електричество в родината си. Това не е просто поражение, това е фиаско ", казва синът на полковник Кадафи за революцията през 2011 г.

Победата на Сейф би била символичен триумф за арабските автократи, които също като него се вбесиха от Арабската пролет. Тя също би била приветствана в Кремъл, който участва в политиката в Близкия изток, финансирайки страните в конфликта и изпращайки наемници в региона, отбелязва „Ню Йорк Таймс“.

Синът на Кадафи се приема сериозно в Либия днес - неговите поддръжници участваха в преговорите за съставяне на правителство след края на последната гражданска война и досега те успяват да заобиколят всички правила, които биха могли да попречат на Сейф да се кандидатира за президент.

Самият той изглежда решен да опита. По време на интервюто той отказа да бъде сниман анфас и поиска да бъде сниман само в профил. В отговор на молба как обяснява това, той каза: "Не съм бил с либийския народ от десет години. Трябва да се върнете бавно, като в стриптийз. Трябва да си поиграете малко с тях."

Наследникът на Кадафи вероятно ще бъде подкрепен от други чуждестранни играчи с интереси в Либия, но кампанията му може да бъде възпрепятствана от факта, че Международният наказателен съд в Хага иска да го съди за престъпления срещу човечеството, а либийският съд го осъди на смърт още през 2015 година. За Съединените щати, които оглавиха либийската кампания, която свали бащата на Сейф, завръщането на династията на Кадафи ще бъде удар за репутацията им.

Преди началото на либийската война на Запад считаха Сейф ал Ислам за най -добрия кандидат за либерални реформи в Либия. Той е живял в няколко западни страни, включително Великобритания, бил е в контакт с прогресивни политолози и е казвал, че страната му се нуждае от демокрация.

Въпреки това, с началото на първите демонстрации на либийските бунтовници, Кадафи решително застана на страната на баща си. В една от речите си през 2011 г. той каза, че революцията ще доведе до разпадане на страната и „реки от кръв“. По ирония на съдбата днес мнозина вярват, че по ръцете му има по -малко кръв отколкото при много от командирите на либийските милиции, отбелязва американският журналист.

„Можете да наречете случилото се гражданска война или смутни времена, но това не беше революция“, казва той. Според него целта на бунтовниците е унищожаването на централизираното правителство, без което Либия с нейната племенна система просто престава да съществува.

Днес Кадафи подкрепя идеите на баща си и изобщо не критикува неговото управление. Кореспондентът го попита за „Зелената книга“ на Муамар Кадафи - произведение, подобно на произведенията на Мао или Гурбангули Бердимухамедов, което всички либийци по време на неговото управление са били задължени да познават от детството.

„Не беше лудост“, казва Сейф ал Ислам. „Ставаше дума за неща, които всички постепенно започват да разбира днес“.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase