Съботна история: Оригиналът на Лаура

Една от най-строго пазените литературни тайни на Набоков
Обновена: 5 фев 2011 11:58 | 5 фев 2011 10:07, Георги Савчев
17
Съботна история: Оригиналът на Лаура
Корица: ИК ФАМА

Д-р Филип Уайлд, блестящ учен, надарен с остроумие, богатство и огромна телесна маса, е навикнал да бъде унижаван и мамен от съпругата си – младата, стройна и разкрепостена Флора. Един измежду нейните любовници дори документира изневерите й в роман под надслов „Моята Лаура” и го предоставя на съпруга й. Поруган, Уайлд търси наслада във виртуално себеунищожение. 

Набоков пише „Оригиналът на Лаура” с прекъсвания през периода 1975 – 1977 година. Осъзнавайки, че не ще успее да завърши книгата, преди смъртта си той разпорежда на жена си Вера и сина си Дмитрий ръкописът (който представлява 138 каталожни картончета, изписани на ръка, със зачертавания, поправки и непълноти) да бъде унищожен. Те обаче не се престрашават да го сторят и ръкописът преседява в банков сейф повече от три десетилетия.

След смъртта на майка си Дмитрий Набоков решава да обнародва творбата. „Оригиналът на Лаура” излиза през ноември 2009-а, 32 години след кончината на своя автор. 

Всяка страница от изданието се състои от факсимиле на изписано на ръка каталожно картонче и съответстващия му печатен текст. 

Критиката е противоречива. Едни смятат, че не е трябвало да бъде погазена волята на големия писател и че „Оригиналът на Лаура” го представя в недостойна светлина. Според други въпреки фрагментарността на текста, в него личи геният на Набоков. 

Гл. първа

Съпругът й също бил нещо като писател, по нейните думи. Говори се, че дебелите мъже бият жените си, а той определено изглеждал освирепял, когато я сварил да прелиства с палец книжата му. Престорил се, че наужким тръсва едно мраморно преспапие и чупи тази слаба ръчичка (показва ръчичката с трескав жест). Всъщност тя търсела някакво глупаво делово писмо – и ни най-малко не се опитвала да разчете мистериозния му ръкопис. О, не, това не било прозаическо произведение, което човек надрасква набързо, за пари, разбира се; а завещание на побъркан невролог, един вид Злъчен опус, както в онзи филм. Струвало му било, и все още му струвало, блъскане години наред, ала тази работа се пазела, естествено, в пълна тайна. Тя добави, че ако изобщо е споменала за това, то е защото била пияна. Поиска да я отведат вкъщи или по-добре на някое прохладно тихо място с чисто легло и румсървис.

Носеше рокля без презрамки и пантофи от черно кадифе. Голите извивки на ходилата й бяха бели като младите й рамена. Партито, изглежда, се беше изродило до множество сериозни погледи, вторачени в нея с противно съжаление от всеки ъгъл, всяка възглавничка и пепелник, и дори от хълмовете в пролетната нощ, рамкирани от отворената двукрила стъклена врата на терасата. Г-жа Кар, нейната домакиня, повтори колко било жалко, че Филип не могъл да дойде или по-скоро, че Флора не успяла да го придума да дойде! Ще го довлека следващия път, каза Флора, тършувайки навсякъде около мястото си за малката си безформена дамска чанта, едно сляпо черно кученце. Ето я, извика анонимно момиче и бързо приклекна.

Племенникът на г-жа Кар, Антъни Кар, и неговата съпруга Уини, бяха една от онези отстъпчиви, твърде щедри съпружески двойки, които истински копнеят да предоставят апартамента си на някой приятел, на всеки приятел, когато на тях и на кучето им той случайно не е необходим. Флора мигом съзря чуждите кремове в банята и отворената кутия “Пиршеството на Фидо” * до непокритото сирене в претъпкания хладилник. Кратка поредица поръчения (предназначени за управителя и приходящата чистачка) свършваше с: “Обади се на леля ми Емили Кар”, нещо, което очевидно вече беше сторено, за прискърбие на небето и смях в пъкъла. Двойното легло бе оправено, ала спалното бельо не беше сменено. С комична придирчивост Флора разстла коженото си палто върху него, после се съблече и легна.

Къде беше проклетата пътна чанта, която по-рано качиха? В килера във вестибюла. Нима трябваше всичко да бъде разровено, за да бъдат намерени чифт пантофи от марокен, ембрионално свити в торбичка с цип? Укрити под несесера с принадлежности за бръснене. Всички пешкири в банята, били те розови или зелени, бяха от плътна, влажна наглед, гъбеста материя.

Нека да изберем най-малките. На връщане десният пантоф се изхлузи и трябваше да бъде отделен от благодарната пета с пръст вместо с обувалка.

О, побързай, тихо каза тя.

Това първо нейно отстъпление беше малко ненадейно, ако не съвсем обезсилващо. Една пауза за бегли милувки, прикрито смущение, престорена веселост, преднамерена разсеяност. Тя бе екстравагантно слаба. Ребрата й се брояха. Видимите изпъкналости на хълбоците рамкираха хлътналия стомах, толкова плосък, че да опровергае представата за „корем“. Изящната й костна структура незабавно се вмъкна в един роман – стана всъщност тайната структура на този роман, заздрави и множество стихотворения. Гърдите на тази двайсет и четири годишна нетърпелива красавица бяха като купички и изглеждаха дванайсетина години по-млади от нея, с тези бледи леко криви зърна и твърда форма. Гримираните й клепачи бяха спуснати. Една сълза без особено значение украси като перла твърдата й скула. Никой не можеше да каже какво става в тази малка главица. Вълни от желание се надигаха там, един нов любовник получи припадък, хигиенни съмнения бяха породени и пропъдени, презрение към всекиго, освен към самата нея заявяваше с избиване на руменина постоянното си наличие, ето го, извика, как й беше името, и бързо приклекна. Скъпа моя, душка моя (веждите се повдигнаха, очите се отвориха и отново се затвориха, тя не срещаше често руснаци, върху това трябваше да се помисли).

Маска на лицето й, намазване на страните й, обсипване на корема й с целувки – всичко беше съвсем приемливо, стига да оставаха сухи.

Крехкото й, податливо тяло, когато биваше преобърнато с ръка, разкриваше нови чудеса – подвижните лопатки на дете, което къпят във вана, извивката на гръбнака на балерина, тясното седалище на съмнително неустоимо очарование (най-мръсният блъф на природата, както казва Пол де Г, докато наблюдава как един мрачен възрастен испанец наблюдава къпещи се момчета).

Единствено чрез отъждествяването й с ненаписана, полунаписана, пренаписана мъчна книга човек можеше да се надява да изрази най-сетне онова, което съвременните описания на сексуалните отношения толкова рядко засягат, защото е новородено и така разпространено, в смисъла на примитивните организми на изкуството в противовес на персоналното осъществяване на великите английски поети, занимаващи се с някоя вечер в провинцията, къс небе, отразено в река, носталгия от далечни звуци – все неща, напълно извън обсега на Омир и Хораций. Читателите биват насочени към тази книга – на най-високата лавица, много лошо осветена – но вече съществуваща, както магията съществува, и смъртта, и както ще съществува отсега нататък гримасата, която тя направи машинално, докато използваше онзи пешкир да забърше бедрата си след обещаното оттегляне.

Репродукция на ужасния „Жлезаж“ на Глист (чезнещи овали) красеше стената. Витален и ведър според еснафката Флора. Предутринни тътени и гърмежи бяха започнали да разтърсват студения мъглив град. 

Тя погледна ониксовото око на китката си. То е твърде миниатюрно и недостатъчно ценно за размера си, за да се продаде на добра цена, каза тя (превеждайки от руски) и тогава за пръв път в бурния си живот тя имаше работа с човек, който маха часовника си, за да се люби. “Но съм сигурна, че е доста късно да се звъни (протягайки бързата си жестока ръка към телефона на нощното шкафче).”

Тя, която се оплиташе с всичко, набра плавно дълъг номер.

“Спеше ли? Събудих те? Така ти се пада. Сега слушай внимателно.” И със свирепо увлечение, чудовищно преувеличавайки едно банално скарване, което беше имала с него, чиято пижама (идиотският предмет на скарването) се променяше в същото време, в спектъра на неговата изненада и умора от светловиолетово до бледосиво, тя отпрати завинаги клетия глупак.

“Така”, каза тя и решително затвори телефона. Дали съм съгласен да повторим, прииска й се да разбере.

* Вид храна за домашни любимци

________________________________

Превод от английски: Людмил Люцканов

"Оригиналът на Лаура" на Владимир Набоков е издаден у нас от ИК ФАМА

 

 

Съботна история е рубриката на Dnes.bg, която среща читателите ни с качествената литература. Съботна история ви предлага кратко бягство от новините през уикенда с кратки сюжети от български и световни автори.

 


17
Още по темата: Владимир Набоков
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
16
2
 
2
 
! Отговори
Набоков е сборно преди 10 години
Доколко е истина, незная, но през 90-те години бях чел в Руски вестник, че Набоков е сборно понятие. Тоест, има наистина Набоков, но повечето му книги са писани от други писатели "роби", които Набоков издавал от свое име. На това се обяснявало неговата голяма плодовитост.
15
5
 
2
 
! Отговори
ева преди 10 години
Напълно съм съгласна с № 2 и № 13. пазили ръкописа 32 години........аз пък си имам един друг ръкопис на друг гений и си го пазя, защото така съм му обещала.....и не щЪ да го показвам и да го публикувам - защото не всичко е пари......
14
5
 
10
 
! Отговори
Помак_ултрас преди 10 години
Абе руснаците са си номер 1 в литературата, нищо че са писали в Америка.
13
3
 
10
 
! Отговори
Гошо Тъпото преди 10 години
Има няма,до две...три години,синът на Набоков,ще...намери още един скрит
оригинален...ръкопис на баща си.Нищо че тоййй самият,няма...талант като писател;има талант за друго....
12
6
 
3
 
! Отговори
kremena st zag преди 10 години
POWER----As bih ti pripora4ala-SOULLLLL POWERRRR first i posli grugite KIND of POWER..Aku e za power f litiradturata-4iti JACK LONDUN-us biletrisd,4iti LONFELOW,,WILLIAM WARTON,,VONEGUT,HASEK.IAROSLAF...KRIM.st zag,,,FILOSOFSKI NUVELI-Volter,,,POL+HARAKTER,Otto Weininger,,,Adam Smith(Ikonomi4eski avantgardni razmisli,,...Kak sa kaliavashi STUMANADTA-..i,,KOMONISTI4ESLI MANI-FESD..
11
4
 
4
 
! Отговори
krimena st zag преди 10 години
du PI4,n:9____Aprupos ,,VINETU-As ga znam naizuz tas Kniga,gledala sam i fimad s PIE i LEX BARKER,uba4i i SINOVIte na Vilikadta me4ka i ,TOP & HARRY i LAST MOCHIKAN i etc SITTING BULL i CRAZY HORSE sa mi lubimiti indiaski vojduve,dear PI4_Uba4i sam is4ela na girmanski ,frenski,angliski,LATINSKI fsi4ki filusofi,natoralisti-spisovateli,Rumantitci,,setcesion-tvortci,,i As mi e ne-GUGAL,a dobrotu staro 4etivo-nastolnuto odovolstvie...Ina4i sam FAN na 4AKA-RAKA ,no i na MUSORGSKI,B.B.KING ,LennOn
10
3
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 10 години
Ах каква интрига,ах каква оригиналност,на единия power-a малък,на другия power-a голям,а жената взима от малкия и дава на големия.
9
8
 
3
 
! Отговори
KRIMENA ST ZAG преди 10 години
Litiraturno-ubogatiavani na opshtadta koltura na jadnite za znania,kuito da bivat pupivani jadno.FOROMtci e idna PUHVALNA initciativna DIREGTIVA na DNES.BG..uba4e literaturni frikove s imeto =PI$= As ma samniavad katu Putintcialni ,,4ETCI-Apulogeti na tas idea za RINESANS f tes DIKADENTski FOROMisti-,kuito sa f lonoto na Tutalnata LUMPENIZATCIA.As 4ita ROMEN,RULAN,DIDRO,BUMARSHE,SHAL FURIE,RUSSO,V U L T E R ,ERAZAMUS ROTERD.,IMIL ZOLA,UVIDII,KONTCFUCII,PETRARKA,LONGFELOW, VLAYKOV,LUD. FOYERBACH
8
3
 
41
 
! Отговори
Пич преди 10 години
Обичайната картинка на този сайт. Първите коментари са от хора, които не са прочели нищо повече от "Винету", и то само пряката реч. Деца, Набоков е много далеч от умствения ви капацитет, не се напъвайте да го четете, няма смисъл. Насочете усилията си към неща, които сте способни да разберете - Ивана, "Шоуто на Слави", "Иван и Андрей" и т.н.
7
3
 
21
 
! Отговори
Пич преди 10 години
До номер1:

Замълчи, просто замълчи. Много си далеч от гения на този човек и не следва да го коментираш.
6
13
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 10 години
... става крейзи като автора :))))
5
13
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 10 години
Прочетеното горе - гл. първа, не ме интересува ни най малко. Който чете такива четива става крейзи.
4
16
 
9
 
! Отговори
Анонимен преди 10 години
глупави книги не чета
3
3
 
18
 
! Отговори
Оля преди 10 години
Ако беше писал стандартни любовни истории никой пък нямаше да знае кой е Набоков. А това,че си съществува патология във взаимоотношенията си е факт.
2
3
 
22
 
! Отговори
11 преди 10 години
Синът на великия Набоков потвърждава правилото, че децата на великите са запъртъци. Питали Толстой защо нито един от синовете му не наследил блестящия му талант и той отвърнал "Ну, природа отдихает" Та и в този случай така... важното е пари да има :(
1
25
 
9
 
! Отговори
Анонимен преди 10 години
"Оригиналът на Лаура" на Владимир Набоков го представял в "недостойна светлина". Още "Лолита" го е представила в такава. Голям писател, но защо толкова се е интересувал от патологичното в отношенията между двата пола?