Въпреки че работи от доста години в медиите, Иво Сиромахов гледа по телевизията единствено мачове. Познаваме ироничния му поглед върху случващото се у нас от участието му в телевизионно предаване, както и от книгите му. Този негов похват се усеща и в новия му роман "Уважаеми зрители". В книгата няма да усетим романтичния му стил от сборника "Очила", а по-скоро ще си припомним "Българско криминале", където в пет пиеси авторът саркастично описва неуспехите и жалките стремежи на нашенеца.

Историята в "Уважаеми зрители" разкрива печално жалката ситуация в една провинциална кабеларка, където всеки е готов да захвърли всичките си оскъдни ценности за минута слава. В Сатиричния театър вече може да видим и пиесата "Операцията", чийто сценарист е именно Сиромахов и е последната пиеса от "Българско криминале".

В романа ви „Уважаеми зрители“ рисувате тъжно-иронична, но без изненади картина на българските медии. Самият вие работите дълго време в тази сфера. Трудно ли ви е да се отделите от нея въпреки написаното от вас?

Невъзможно е да се отдели човек. И аз съм част от тази система. Познавам я добре, но не съм загубил ироничния си поглед към нея. Опитвам се да се дистанцирам и да я гледам отстрани.

Как може да се промени ситуацията в медиите?

Не може да се промени. Тя е следствие от прогнилата политическа система. Докато не се промени политическият модел, ситуацията в медиите ще става все по-ужасна. Медиите ще бъдат все повече притискани и заплашвани.

Самият вие сте от около 15 години част от медиите. Как за тези години се промениха те?

Станаха много наведени. Преди 15 години медиите не се страхуваха от политиците, иронизираха ги – спомнете си само с какви имена ги наричаха вестниците - Гошо Тъпото, Васко Нубиеца, Пешо Танкиста. А сега медиите са уплашени. Страх ги е да не обидят тоя, да не разсърдят оня... Има журналисти, които работят едновременно и като пиари на някой политик. Как е възможно хем да си от едната страна, хем от другата? Това е професионална шизофрения.

А как те ви промениха?

Направиха ме по-мрачен. Преди 15 години смятах, че нещата ще се оправят. Сега виждам, че само се влошават и това ме вбесява.

Заслужава ли си народът както медиите, така и управниците?

Не. Отвратително е да се вменява вина на хора, от които нищо не зависи. Не можем да обвиняваме народа, при положение че не му е оставена никаква възможност за избор. Отговорност може да носиш само ако избираш сам депутатите си с мажоритарни избори. Сега депутатите ги назначават партийните им шефове. И затова във властта влизат не кадърните и почтените, а послушните и тъпите. Едни и същи негодници стоят вече 20 години в парламента, без да са свършили работа и за две стотинки.

А после политиците казват на народа - ами нямате право да недоволствате, защото вие сте ни избрали. Това е нагла лъжа. Хората не избират народните представители, а гласуват за листи, спуснати от партийните шефове.
Същото е и с медиите – нали не смятате, че народът заслужава гнусните жълти вестници? И че всички хора се интересуват само от това кой с коя спал, коя златка къде пръднала и кой педераст си бил сложил пера отзад?

Как коментирате случващото се в момента в страната – протестите, студентите...

Държавата се тресе от протести, а министрите и депутатите са се изпокрили като мишки в кабинетите си и се правят, че нищо не се е случило. Вкопчили са се във властта като бесни кучета в свински кокал. Играят си с търпението на хората и не си дават сметка, че колкото повече се правят на ударени, толкова по-зле ще свършат. 

Може ли в днешно време у нас една медия да е независима?

Очевидно е, че не може.

Знаете ли как изглежда ситуацията в чужбина?

Знам. Синът ми учи журналистика в Англия. А и аз чета предимно чужди медии и виждам разликата.

Разкажете и за проекта ви, който може да гледаме в Сатиричния театър „Операцията“.

Това не е проект, а спектакъл. Играе се в Сатиричния театър при пълни салони, билетите са продадени за месец напред. Актьорите – Мариан Бачев, Орлин Горанов, Жанет Иванова, Тони Минасян и Добрина Гецова - играят много талантливо и вдъхновено. Направиха забележителни роли. Най-важното е, че публиката се забавлява, след спектакъла виждам щастливи, усмихнати лица.

Обстановката в театъра сигурно е различна от тази в телевизията и все пак доколко актьорите на сцената се „движат“ от вкуса на зрителя и трябва ли зрителят да диктува репертоара на сцената и в медиите?

Театърът се прави за публиката, не се прави за неколцина скопени критици с извратен вкус. Зрителите плащат, за да получават удоволствие, а не за да страдат в салона с някакви комплексарски измъчени представления.
В крайна сметка публиката решава кой спектакъл е добър и кой не – едни представления се играят пред пълни салони, а в други актьорите на сцената са повече от зрителите.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase