Dnes.bg ще ви среща с интересни личности в рубриката ни У-лицата. Това са хора, правещи любопитни неща. Хора, на които не им пречат политиците и останалите, за да създадат каквото са си наумили. Лица, които ще срещнем в парка, на улицата. С две думи: Лица от улицата.

Йордан Радичков

Неговото име е Йордан Радичков и съвсем наскоро издаде първата си книга "Малка човешка мелодия". Името не е съвпадение, защото той е внук на големия писател. На въпроса дали е наследил частица от таланта му, Йордан отговаря: "Това само читателите могат да кажат, те определят дали една история се е получила хубаво или за нищо не става. На мен ми остава удоволствието от самото писане". Но и не спира да препрочита текстове на дядо си и да ги преоткрива. "В тях има толкова много мисли, смисли, картини. Интересни са не само като литературни творби. И други хора, които четат Радичков споделят, че се завръщат към него, именно за да открият още някой детайл, нещо мъничко, което са пропуснали".

Средата

Всъщност Йордан Радичков–внук вижда нещо естествено в това да започне да пише. "Има много примери как деца на художници посягат към четките или наследниците на музиканти – към някой инструмент. Нормално е като израснеш в пространство, където се говори за литература, музика или картини, да се интересуваш от изкуството". И така той се влюбва в театъра, покрай майка си - актрисата Мария Статулова. Вижда как е зад сцената, по време на репетиции, усеща и киното като магия. "Всяко изкуство е интересно за мен. Следя какво се случва както в България, така и в чужбина".

Иначе се захваща с късия разказ. На въпроса защо точно тази форма и дали би имал желание да напише роман или пиеса, Йордан се смее и казва, че късия разказ е мързелива работа. "Те и моите приятели повече ми се смеят като разберат, че пиша, пък ако прочетат нещо казват, че не съм бил толкова глупав, колкото си мислили. А щом майка ми ме похвали, значи съм си свършил работата", шегува се Йордан.

"Малка човешка мелодия"

Затова пък книгата му "Малка човешка мелодия" звучи, като че ли повече минорно. Кръщава я така, покрай един от разказите, носещ същото име. В него е успял да изрази някаква добрина и надежда, макар и малка, че и нещата в живота на обикновените хора ще се наредят. В повечето му разкази персонажите се опитват да намерят онази важна частичка, която да ги опази живи, истински чустващи.

Няма значение от какъв социален статус си, младият Йордан Радичков може да открие у всеки нещо ценно. Убеден е, че не културата и изкуството, а разговорите с хората и семейството са най-ценното в живота и подобно на дядо си съхранява обичта към хората. "Важно е всеки да намери спокойствието в себе си, независимо дали живее в България или е заминал далеч", споделя той. За себе си избира да остане в страната, в която е роден. Мястото, което може да нарече свой дом. Тук намира историите, които го вълнуват, подразват въображението му, които описва.

Често чрез творбите му ще се пренесем и в селото, ще почустваме обичта му към тези, които живеят там – в обезлюденото местенце, където всички са равни, близки до природата, но едва оцеляващи, често тъжни. И все пак младият автор е убеден, че селото, с колкото и малко заселници да е, ще продължи да поддържа любопитството у хората, които макар и неживеещи вече в него, помнят, че техните родове са произлезли именно от там. "То съхранява огромно културно наследство. Искам чрез разказите ми да напомня за него, да го потърсим отново", разказва той.

Младите...

Йордан Радичков младши не вярва в идеята, че младите хора днес не четат и че са спрели да се интересуват от култура. Въпросът е да не ги насочват към книгите с назидание. И тези, които трябва да помагат на младите да се развиват, да не им пречат, "защото често ни се налага да се борим с тези, от които по света младите намират подкрепа".

Десет години след смъртта на писателя, Йордан Радичков внук пише писмо до дядо си. Става непосредствено след посещение на гроба му. "Минаха ми пред очите особени гледки. Случки, които ми направиха впечатление, се насъбраха в мен. Изпитах желание да ги излея. Малко преди това си припобних негови интервюта. Написах го буквално за 10-15 минути".

Именно чрез него ни напомня за думите на писателя: "Светът е изгубил всякакъв ред и съществува в хаоса".  Младият Радичков вярва в тези думи и в много други, които дядо му е завещал на всички ни.

Може да го срещнем на 16-и август на ул. "Ангел Кънчев", като участник в "София диша". Той ще е там заедно с останалите млади български автори от поредицата "Нова поезия и проза", откъдето излиза и книгата му.

"Ще стоим като пънове и който има желание да си говори с нас е добре дошъл", отбелязва младият Йордан Радичков. Ще му бъде и приятно, ако някой реши да му сподели история, която той и останалите автори да опишат.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase