Деси Йорданова

Макар да няма самочувствие на литературовед, Деси Йорданова вярва, че може да слиза на нивото на децата, да усеща какво те харесват и да им го поднася непринудено. От няколко години предлага забавни истории за най-малките под формата на комикси. В малкото й издателство излизат поредицата за "Мумините" и "Ана Ана". Грабват я, защото не са твърде нравствени и са изпълнени със закачки и с чувство за хумор към читателя. "От всяка история е възможно да се извади поука, но ако може да не се обяснява назидателно би било чудесно. Най-добре е децата да си вземат поуките сами от света", разяснява тя. По думите й, книгите за най-малките трябва да са преди всичко повод за забавления. Именно така децата, покрай удоволствието, ще усетят, че една книга дава много повече, дори от урок в училище. Именно с това я грабват поредиците "Ана Ана" и "Мумините". Деси вярва, че комиксите са идеални за деца, които все още не искат да четат големи текстове. Има спомени, че самата тя е чела избирателно къси думи от комикси, за да се прехвърли по-късно уверено към големите книги.

Игрите

Преди книгите, Деси е зарибена от игрите. Дори има идея с кого да ги прави – Диляна Лулчева. Много причини възпрепятстват стартирането. После Деси "изпада" в майчинство. Първи път, втори път... и за да не се завърне в системата, осъзнава, че ако сега не се захване с нещата, които иска – може и никога да не го направи. С Диляна се запознават в Германия, докато за известно време живеят там. Започват да разработват игри, вследствие на което се свързват с немски издателства. Едно от тях откликва и се съгласява да издаде тяхна идея. Игрите, които правят там са специализирани - за деца със специални потребности и са на немски. Те са под формата на книга, от която преподавателят си взима съответната част, която му е нужна. "Като формат нямат нищо общо със стандартните игри, които хората са свикнали да виждат.", уточнява Деси. Но, покрай това вече знае как да изглежда първата й детска игра за смятане. Нея вече създава в България. "Исках да е обвързана с хубава история.", спомня си Деси. Получава се пиратска, която вдъхновява и двете й деца. Тогава синът й е бил на 8 години, а дъщеря й на 3. Деси сама измисля правилата. Внимава да са лесноразбираеми и занимателни. Изпробва ги върху собствените си наследници и отбелязва, че добре й се е получило. Оказва се, че по-малкото й дете често предпочитало да променя правилата, да печели винаги и покрай това Деси я прави и с вариант за по-малки деца, които не обичат да се съревновават, не са готови още да губят. "Пиратска схватка" е със забавни картинки и истории, научава децата да смятат съвсем неусетно, докато се забавляват. Редактор е Диляна Лулчева, в която Деси често се вслушва, тъй като се занимава с деца със специални потребности и е детски психолог, и логопед.

Писането

Освен издател и илюстратор, Деси Йорданова прави стъпки и в писането. Предстои да стане факт първата й книга, насочена към най-малките. Пише и поредица от къси разкази. Първата част от поредицата пише при раждането на сина си. Следващата история е, когато той е на 2 г., по-следващата, когато навършва 3... и така броят им расте с годините на децата й. Идеите я провокират, покрай всекидневието. Усеща писането като медитация. Записва всякакви случки и мисли на малки листчета, които постепенно подрежда в история.
Сред последните е тази за "Село Тича и село Гледа“:
"- Мамо, разкажи ми приказка.
- Уф. Прочети си нещо сам.
- Ама някоя много кратка.
- Добре. Хмммм.

Имало едно време две села Тича и Гледа. Село Гледа все гледало село Тича. А село Тича било свенливо и хич не обичало да го гледат. Един ден докато село Гледа гледало село Тича, село Тича си вдигнало фустата и хукнало да тича.
- Брех, защо тича това ти ми село Тича? - се запитало село Гледа.
А село Тича се обръщало да гледа дали село Гледа го гледа.
- Докога село Гледа ще ме гледа? - се питало село Тича.
И докато тичало и невнимавало се спънало в едни железопътни релси и се разтлало чаааак до морето. От тогава двете села се прекръстили официално на село Немегледайбепростактакъв и село Всичковиждамсновитесителескопскиочила.
-Заспивай. А утре ще ти разкажа за село Души и село Мирише".

Обикновено, покрай текста се появява и образа. Дори рисуването е било умението, което е вярвала че притежава от по-рано. Писането било спънка за нея, заради учител по български в гимназията. Нанася й доста щети, докато след раждането неприятните спомени и предразсъдъци остават в миналото. "Един следобед написах нещо. Показах го на мъжа ми. Попитах го: "Хубаво ли е според теб?". Той каза: "Да!" и историите продължават.

Книгите

Деси Йорданова вярва, че ако детето вижда, че книгата е ценена от възрастния в семейството, то няма как и то да няма отношение към нея. По повод задължителната литература е сигурна, че особено в началото не трябва да се поставя ограничение в избора на четене. Дори още повече. Никой не трябва да бъде принуждаван да чете, защото това ще има обратен ефект в дългосрочен план. "Детето е достатъчно находчиво и разбира какво предлага книгата. Кога и как ще започне да чете, зависи от много неща, но в основата трябва да стои удоволствието и удволетворението от четенето.“

Според Деси все още е трудно за част от възрастните да се "разчупят" и да поднесат на малките съвременни автори. "Новата литература носи със себе си духа на съвремието. Поднася на децата информация, която отговаря на ежедневието им. Затова е важно децата да да четат и съвременни книги.", разяснява Деси.

По думите й в момента у нас има достатъчно издателства, които внасят ценни книги. Съществуват, обаче и такива, които търсят големи продажби, поддържайки ниски цени и за тях съдържанието не е особена ценност. Други пък държат изключително на качеството и типа съдържание. Затова е добре родителят да е критичен и да внимава какво предлага на децата.

Също така тя смята, че е изключително ценно възрастните да четат на децата, особено в периода, в който те не са така уверени в собствените си способности. Дори, когато се научат, възрастният не трябва да спира, а да продължава . Така четенето ще стане семейна ценност. Според издателят, литературата не се крие само в "сериозните" романи.  Тя се намира във всеки текст, дори в разписанието на автобусите по спирките. Четенето е умение, инструмент, което ни отваря вратите към знанието. А децата са жадни за знание! Мечтаят и да са самостоятелни. Само им дайте пространство и малко подкрепа и те ще го направят, но в своето темпо.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase