"Тъмната страна" на слънчева Италия в "Пираните от Неапол"

Със своето журналистическо разследване "Гомор" Роберто Савиано не само насочи вниманието на света към сенчестия свят на италианската мафия, но и вбеси босовете от неаполитанската фамилия Камора – за главата му има предложена сериозна награда, а от  излизането на книгата досега неаполитанецът живее под постоянна полицейска закрила.

Смъртните заплахи обаче не се превръщат в присъда за младия журналист и той е твърдо решен да разказва за "тъмната страна" на иначе слънчева Италия.

Пираните от Неапол" е първият роман от Роберто Савиано, в който той се завръща към подземния свят на своя роден град, но този път през погледа на деца – едновременно жертви и насилници.

Защото когато старите богове загиват, е време нови да заемат местата им. Времената се менят и улиците на Неапол са бойното поле, на което се преразпределят територии. Николас Фиорило е само на 15, все още ходи на училище, живее с родителите си, кара мотопед и мечтае за нови маратонки. Въпреки това вече е научил, че на малките площадчета на града властва законът на джунглата. И оцеляват само най-приспособимите и най-силните.

А властта се придобива с решителни действия. Момчето е готово на абсолютно всичко, за да получи своето запазено място в луксозния "Новият Махараджа" – ресторант, където се срещат босовете на Камора. И докато учи наизуст откъси от "Владетелят" на Макиавели, Николас овладява и изкуството на стрелбата с автомати, трафика на наркотици, рекета на хора и убийствата.

Невинни деца, но брутални в насилието си, той и неговата банда активно търсят конфронтация и живеят изцяло за мига и без мисъл за бъдещето. За тях Камората е животът. Защото дори и  т. нар. "бебешки банди"  да привличат вниманието на медиите с невероятните си истории, когато става дума за истинската власт в Неапол, Системата все още контролира града и цяла Южна Италия.

"Пираните от Неапол" рисува жестокият портрет на новите крале на подземния свят. Свят, в който приятелството и верността се доказва в уличните престрелки, а милостта е непростима слабост.