Да излезете по улицата без маска тези дни в Хонконг, Сеул или Токио, ще ви навлече доста гневни погледи от минувачите.

От началото на епидемията от коронавирус някои места по света приеха напълно идеята, че най-добрата стратегия е да се носят маски. Всеки без маска се превръща в парий.

Но на много места по света, основно в западните страни, винаги е било, и все още е, напълно приемливо да се разхождате без преграда пред носа.

Отговорът на въпроса защо някои страни напълно прегръщат маските се крие не само в съветите на медици и власти, но и в културата и историята на тези страни, пише BBC.

Но ще промени ли пандемията от COVID-19 това?

Официалното становище за маските

От началото на епидемията официалните съвети на Световната здравна организация са напълно ясни. Само два типа хора трябва да носят маски - болните или тези със симптоми, и онези, които се грижат за хората, които са болни.

Никой друг не трябва да носи маска и има няколко причини за това.

Едно от тях е, че маската не е напълно надежден метод за предпазване. Текущите изследвания показват, че срещу коронавируса те не са ефикасни, защото той се разпространява не по въздушно-капков път, а с малки капчици.

Освен това свалянето на маската изисква специално внимание, за да се избегне замърсяване на ръцете.

Не на последно място е и фактора, че маската създава фалшиво усещане за сигурност.

Защо все пак в Азия носенето им е масово?

Въпреки това в много части на Азия всички носят маски - смята се, че това е по-сигурно и донякъде разумно.

В Китай, Хонконг, Япония, Тайланд и Тайван се смята, че всеки може да е преносител на вирус, дори и здравите хора. Така че в духа на солидарността всички предпазват останалите от себе си.

В тези места здравните власти препоръчват на всички да носят маска, а в някои части на Китай може дори да бъдете арестувани, ако нямате такава.

Междувременно в Индонезия и Филипините, където се смята, че много случаи не са регистрирани, повечето хора в големите градове сами решиха да носят маски.

В много от тези страни носенето на маски е част от културната норма много преди коронавирусът да стане част от живота ни. Те са модни аксесоари.

В Източна Азия много хора са свикнали да носят маска, когато са болни или когато е сезонът на алергиите, защото в обществата им се смята за некултурно кихането и кашлянето на обществени места.

Епидемията от SARS през 2003 година, която се отрази на няколко страни в региона също подчерта важността на предпазването на здравите.

Така че една ключова разлика между тези общества и западните е, че те са изпитали наскоро подобна епидемия и спомените са все още пресни и болезнени.

Съществува и още един фактор за широкото разпространение на маски в Югоизточна Азия, особено в гъстонаселените градове, където маската се носи и заради мръсния въздух.

Въпреки това практиката не е масова в Азия. Например, в Сингапур, правителството призова гражданите да не носят маски, за да може да се осигурят достатъчно за медицинските работници.

Социалният натиск

Някои смятат, че задължителното носене на маски, като визуално напомняне за опасността на вируса, може да действа като "поведенчески натиск" за хората, не само носещите маски. Визуалното напомняне може да помогне на хората да спазват по-висока лична хигиена.

Също така някои са на мнение, че и малките стъпки в борбата са важни.

"Не можем да кажем дали маските са неефективни, но предполагаме, че имат някакъв ефект, защото това е предпазното средство, което даваме на здравните работници", обяснява Бенджамин Каулинг, епидемиолог от университета в Хонконг.

"Ако маските се използват от много хора на места със струпвания, смятам, че може би ще има ефект срещу предаването (на вируса) на обществени места, и в момента оценяваме всяко малко действие", обяснява той.

Недостатъците

Разбира се, има и недостатъци. На места като Япония, Индонезия и Тайланд в момента има недостиг на маски. Южна Корея пък въведе квоти.

Така се стига до страха, че хората могат да използват повторно маските си, които са по принцип за еднократна употреба.

На тези места хората, които не носят маски се изправят пред обществено неодобрение до степен, че дори не им се позволява да пазаруват или влизат в някои сгради.

В Хонконг някои таблоиди публикуваха на първите си страници снимки на хора от западния свят без маски на обществени места и критикуваха чужденците и туристите, че не взимат достатъчно мерки.

Обратното важи и на Запад, където не сме свикнали с предпазните средства. Носещите каквито и да е маски биват понякога атакувани, а също така и стават обект на дискриминация, защото почти винаги са азиатци.

Но обществата, в които предпазването е въпрос на традиция може би имат право и сега много експерти подлагат на съмнение мнението на СЗО.

Недокументираните случаи

Има много доказателства, че има "тихи носители" здрави хора, които са преносители на вируса.

В Китай е изчислено, че една трета от всички положителни случаи не са имали симптоми.

На "Diamond Princess", круизният кораб, който беше поставен под карантина и все още жертвите от него се броят като на отделна държава, повече от половината от 600-те хора с положителна проба, не са имали симптоми.

ДОсега се смяташе, че хората без симптоми не пренасят заразата, но много учени го подлагат на съмнение.

Проучване на случаите в Китай показва, че всъщност тихите преносители са много заразни и може би са повлияли за до 80% от положителните случаи.

Носенето на маска може и да е символ на близкото минало и настояще, но ако пандемията продължи да се разраства, може би поведението и на хората на Запад ще се промени.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase