Въпросът със смъртността от COVID-19 тормози много хора, най-вече факта, че процентите са различни, в различните държави. В Италия числото е отрезвяващо - цели 11%, ала в Германия същия този вирус убива едва 1% от хората. В Китай, където започна всичко, статистиките показват смъртност от 4%. В Израел нивото е най-ниско - 0,3%, по-малко и от сезонен грип.

Тази огромна разлика на пръв поглед е изненадваща, тъй като COVID-19, който се разпространи по цялото земно кълбо, дори не мутира кой знае колко. Но няколко са факторите, които водят до разминаване в цифрите, а разглеждайки ги, може би ще достигнем и до реалния процент на смъртност от коронавируса.

Различен вид "смъртност"

Всъщност има два вида смъртност. Първата е на хора, които са починали, след като са дали положителна проба за COVID-19, а втората - на тези, които издъхват след цялостната инфекция.

"С други думи, първият коефициент на смъртност описва колко хора докторите са сигурни, че са убити от вируса, спрямо колко хора издъхват след инфекцията като цяло, казва Карл Хенеган, епидемиолог и директор на Центъра за медицина в университета на Оксфорд, пред BBC. Той също е личен лекар, който се възстановява от предполагаема инфекция от COVID-19.

За да имате ясна представа каква е разликата, представете си 100 човека, които са заразени с коронавирус. 10 от тях имат толкова тежки симптоми, че са приети в болница, където дават положителна проба за COVID-19. Останалите 90 изобщо не се тестват. Един от тези пациенти умира, останалите 99 оцеляват.  Така погледнато, смъртността ще е 10%, тъй като е починал 1 от 10 души. Истината е, че е починал 1 от 100 души, които прави реалната смъртност 1%.

Някои болници тестват само онези, които имат симптоми, каращи ги да посетят лечебно заведение. Те не провеждат тестове на онези, с по-леки симптоми или дори без - така, държавите, които имат масово тестване, като Южна Корея и Германия, имат по-малък коефициент на смъртност, тъй като тестват и онези, без симптоми. Страните като Великобритания пък имат по-висок процент, тъй като тестват само онези, които се чувстват достатъчно зле, че да потърсят лекарска помощ.

Влияние на тестовете

Много е лесно да се види, как тестването на по-малко или повече хора променя резултата.

"Всъщност липсата на широко разпространени, систематични тестове в повечето страни е основната причина за несъответствия в смъртността в международен план", казва Дитрих Ротенбахер, директор на Института по епидемиология и медицинска биометрия в Университета в Улм в Германия.

По думите му, данните от различните държави в момента са абсолютно несравними, тъй ктато тестването се провежда по различен начин. Ротенбахер твърди, че за да ни е ясно как COVID-19 се отразява върху обществото, не трябва да тестваме само болните, но и тези без симптоми. Това може да ни помогне и да ограничим разпространението на вируса.

Перфектен пример за това е градчето Во в Италия. Когато е обявен първият случай на коронавирус там, цялото население от 3300 души е тествано. Тогава става ясно, че 3% от тях вече са заразени, но нямат абсолютно никакви симптоми. Подобен резултат има и след масовото тестване в Исландия - страната вече е тествала 3% от населението си от 365 хил. души, като това включва и тези, които нямат симптоми.

"Чрез екстраполиране на резултатите програмата за тестване изчисли, че 0,5% от населението на Исландия вероятно е заразено с COVID-19. Но дори тази цифра може да е прекалено ниска, тъй като по-малко вероятно е хората без симптоми да отидат да се тестват, отбелязва Хенеган. Той смята, че реалната цифра може да бъде по-близка до 1% от населението на Исландия, което би означавало около 3650 инфекции.

А това, което представлява допълнителна трудност е, че данните идват не от рецензирани проучвания, а са почти клинични данни в реално време - които често са сбъркани или с много въпросителни. Това, което ще ни даде пълна и ясна картина, са масовите тестове на обществото.

"Ако всъщност нямате симптоми, но сте се сблъскали с вируса, това все още се води инфекция, но тя е неизчисляема до момента, в който имаме тест за антитела", казва Шейла Бърд от отдела за биостатистика на MRC на Университета в Кеймбридж. Тестовете за антитела са именно тези, които показват как се е преборил организмът с инфекцията и дали някой е бил заболял от COVID-19 без да разбере. Те също така показват кой е развил имунитет срещу вируса и може да се върне обратно на работа, без да се страхува, че може да се зарази отново. А по думите на Бърд, масовото производство на такива тестове е от голямо значение.

Во успява да се справи с разпространението на вируса заради масовото тестване и въведените стриктни мерки. В Исландия починалите са само двама.

Коя смърт се брои като смърт от коронавирус?

Това също е един от факторите, който изкривява коефициента на смъртност. Ако някой умре, докато е заразен с COVID-19, то докторите приемат, че той е починал заради вируса. Това обаче не винаги е така.

Какво се случва, ако пациентът има астма, която е засилена от коронавируса или издъхне от нещо, което е малко свързано с респираторното заболяване, като аневризъм например, докато е заразен? Дори и вътре в самите държави данните може да се различават.

Във Великобритания Здравното министерство обявява смъртта на всички инфектирани, които са починали в този ден. Това включва дори онези, които са издъхнали в следствие на друго заболяване, като рак, но са били заразени с COVID-19. Ала Ноционалният статистически отдел брои за починал от COVID-19 всеки, в чиито смъртен акт е споменат коронавируса. Независимо дали е само "запозодрян" случай или наистина болен човек.

Повечето държави броят починалите по начина, по който ги брои и Италия - всеки, който е дал положителна проба за коронавирус и е умрял, е умрял в следствие на COVID-19. Същата е системата и в Германия, и в Хонконг. В САЩ обаче лекарите имат специална графа, в която отбелязват, дали пациентът е издъхнал в следствие на вируса или заради нещо друго, като сърдечен удар или аневризъм. И все пак - тези данни ще се вземат предвид в бъдещите изследвания. Засега и в САЩ всеки заразен, който е починал, е умрял от COVID-19.

Сложните случаи

"Знаем, че по време на епидемия докторите определят почти ​​всяка смърт, за свързана с вируса. Но това не е така, казва Хенеган. - Винаги, когато хората погледнат назад към записките си, след като всичко е свършило, разбират, че са надценили коефициента на смъртност."

По думите му лекарите винаги избират най-лошия сценарий. Ала епидемията от свински грип показва как по този начин се изкривява процента - в първите седмици на епидемията се говори за смъртност от 10%. По време на заразата отново има разлика в различните държави - между 1% и 5,1%. След като всичко приключва и медиците преглеждат записките си за да направят изводи, става ясно, че коефициентът на смъртност е бил изключително нисък - 0,02%.

Това, което може да окаже влияние, е броят на интензивните легла в болниците по-света. По-малките и по-бедни страни може да се наложи да започнат да взимат по-тежките решения, като кой да лекуват и кой да умре, по-рано, а това да доведе до по-висок коефициент на смъртност. Това може да доведе и до "скрита смъртност", тъй като много хора ще починат дори и без да са тествани за вируса.

Играе ли роля възрастта?

Една четвърт от населението на Италия е над 65 години. В Китай, възрастните са само 11%. Но данните пак трудно се сравняват - групата от хора на възраст между 70 и 79 години в Италия има коефициент на смъртност 12,8%, а в Китай - 8%. За групата над 80 години процентът в Италия е 20%, а в Китай - 14,8%. Причината за това е все още мистерия.

Хенеган подозира, че един от факторите в играта на високите коефициенти в Италия може да не е свързан със самия вирус, а с бактерии. Страната има най-голям брой смъртни случаи поради антимикробна резистентност в ЕС - всъщност, една трета от всички смъртни случаи в ЕС от антимикробна резистентност са в Италия. Докато антибиотиците не правят нищо, за да се справят с вируса, вирусна инфекция често може да отвори пътя за вторични инфекции или усложнения като бактериална пневмония. Ако това не може да бъде лекувано правилно с антибиотици, тъй като бактериите са устойчиви, тогава то може да убие пациента, а не самият COVID-19.

"Това е невероятно важна част от цялата история, казва Хенеган. - И е особено разпространено при възрастните хора.“

Доста се говори и за това, че хората със съпътстващи заболявания са по-податливи на коронавируса. Но това може и да не се окаже основен фактор, тъй като Италия е определена за една от държавите с най-здраво население, а продължителността на живота там е по-дълга от тази в Китай.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase