Ухан след блокадата: За малките удоволствия и различният вече живот

Лидия Чен знае какво е бъдещето ни - тя е преживяла настоящето ни
Обновена: 10 апр 2020 13:01 | 10 апр 2020 13:01,
51

Снимка: БГНЕС

72 дни са минали от началото на блокадата на Ухан. За Лидия Чен е крайно време да излезе на естествена слънчева светлина.

През януари 30-годишната Лидия е излетяла от Ню Йорк за Ухан, където е щяла да празнува Китайската Нова година с родителите си.

Още по темата

Дни по-късно градът е блокиран, а тя остава без възможности да мръдне където и да е в дългата и мрачна зима.

Но вече е април и по целия свят милиони хора се приспособяват към живота в изолация. В Ухан обаче изглежда, че най-лошото е вече зад гърба на хората там.

Затова Чен слага смело маската и излиза. Извън стените на апартамента животът в града изглежда, че се съживява. Да, някои магазини са затворени, но все пак тя успяла да си купи "китайска пица" - хляб с подправки.

После просто останала навън и позволила на слънцето да гали кожата й. Когато край нея нямало хора дори свалила маската си.

"Отхапах от китайската пица и си казах "О, Боже! О, Боже, животът ми се върна", обяснява Чен пред Washington Post.

Но не напълно. Целият свят сега гледа към Ухан, чакайки да види как ще изглежда животът след COVID-19. Но световната здравна криза за по-голямата част от света сега започва.

След 76 дни блокада най-накрая забраните бяха вдигнати и Ухан е като картинка от бъдещето.

За 11-те милиона уханци нищо от това, което изпитваме на Запад, не е ново - спрян транспорт, натоварени болници, умиращи лекари, загуба на семейство и приятели. В продължение на месеци излизането извън дома - ограничено.

От 8 април насам на жителите на Ухан е разрешено да пътуват. Отварят и бизнеси, които се смятаха за "не жизненоважни". Но хората все още са строго следени, движенията им проследявани от приложение, което дава на всеки човек "здравен баркод".

За Чен и стотици други падането на блокадата значи завръщане на малките удоволствия като свеж въздух и улична храна, но не и продължаване на нормалния живот, както е познат.

Скръбта

Скръбта е навсякъде. Понякога Лидия се страхува да попита приятелите си как са, защото не знае какъв отговор ще получи. Точно, когато човек реши, че нещата са по-добре, казва тя, мъката се настанява в разговора.

"Имам чувството, че това ще отнеме известно време", признава тя.

Не е далеч от истината. Коронавирусът сякаш спря времето и промени траекторията на живота.

За Чен разликата е голяма - през януари е живеела в Манхатън, където е работила в банка. Когато си е купила билет за дома е очаквала да остане там 2 седмици. На 19 януари тя каца в Ухан и всичко й се струва нормално.

На следващия ден обаче Китай признава, че вирусът може да бъде предаден от човек на човек. На 23 януари градът е блокирани.

Така Лидия Чен се оказва блокирана в четиристайния апартамент на родителите си заедно с тях и леля и чичо, които били на гости - за Нова година.

Първите няколко седмици били брутални.

"Беше дълъг период на тревоги. Когато и да си буден, си на телефона си", обяснява Лидия.

Бързо разбрала как да снабди някои уязвими членове на семейството си с храна. Правела каквото може да помогне на хора, публикуващи призиви за помощ в социалните мрежи.

И така започнали 3 месеца на притеснения и чакане. Готвела със семейството си, правела йога, работела от вкъщи.

В един момент съобщенията от притеснени приятели от Ню Йорк секнали. Вместо това било неин ред да проверява тях.

За Лидия болката от случилото се в Ухан се повтаря, гледайки същите сцени да се случват другаде. Първо в Северна Италия. После в Испания. Сега и в града, където живее от 9 години - Ню Йорк.

"Това, което е интересно в тази епидемия е, че всичко е толкова подобно навсякъде. В началото сякаш отричаме, сякаш всичко е наред, за какво въобще говорите!? После всичко, което сте си мислели, че някой преувеличава, се оказва истина", обяснява тя.

Лидия Чен знае, че случващото се в Ню Йорк и на хиляди други места няма да продължи завинаги. Тя иска да напомни, че най-лошото рано или късно ще отмине и хората ще се подкрепят - точно както са правили в Ухан.

Но това не значи, че всичко е зад гърба й. Дори и с вдигнатите забрани, Лидия не възнамерява да прекарва много време навън. Притеснява се от асимптоматичните преносители на болестта в магазини или обществен транспорт. Бои се, че ако прекарва твърде много време навън рано или късно пътят й ще пресече някой, който е болен. И така нейният "здравен баркод" ще се промени.

Старият живот

Тя е оставила живота си в Ню Йорк и не знае кога ще се завърне към него. Дори и ако може да лети безопасно, тя не може да си представи още една блокада.

Засега Лидия остава в Ухан изчаквайки. Като всички останали.

От прозореца си наблюдава сливовото дърво на терасата на съседите си. Радва се на сменящите се цветчета - от цъфналото ярко розово към зелените зародиши на плодове.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


51
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
2
9
 
28
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
Китай трябва да си плати и то много солено!
1
4
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
Засега Лидия остава в Ухан изчаквайки. Като всички останали.От прозореца си наблюдава сливовото дърво на терасата на съседите си. Радва се на сменящите се цветчета - от цъфналото ярко розово към зелените зародиши на плодове.Да в Ню Йорк само тая я чакат.