Заради икономическата рецесия, причинена от карантината в някои страни, държавата трябва да се намеси, за да предотврати колапс на икономическата активност, според централно плановия модел на Китай. Колкото и парадоксално да изглежда обаче, ако всички страни възприемат този модел, това би означавало край на глобализацията, която имаше толкова голям принос за успеха на Китай, пише Чедомир Несторович* във в. "Трибюн".

Пандемията от коронавируса кара лидерите на западните страни да се поддават на изкушението на централно плановата икономика и то по напълно разбираеми причини. Силната зависимост от чужбина за стоки, определяни като продукти от първа необходимост - като лекарства и медицински материали - се оказа катастрофална в борбата срещу коронавируса.

Мерките за социална изолация, чийто край не се вижда, ще доведат до увеличаване на фалитите, които ще бъдат неизбежни, след като всичко това приключи. Това кара държавата да обмисля помощ, която се измерва в трилиони.

За момента Съединените щати са предвидили 2,2 трилиона долара, които трябва да бъдат отпуснати на компаниите с цел икономиката да рестартира, а Япония предвижда да задели 1 трилион долара за същите цели.

Кредитите, гарантирани от държавата във Франция, възлизаха на 50 милиарда евро към 30 април 2020 година. Има опасения, че тази сума ще бъде надвишена чувствително след края на мерките за социална изолация, когато ще бъдат регистрирани всички молби за помощ. И това не са единствените намеси, които държавата реши да предприеме. При необходимост може да се стигне и до придобиване на дялове от частни компании. Ето тук Китай се връща в играта.

Моделът на полудържавната икономика

Преди време западните страни гледаха на държавните компании в Китай като на комунистически анахронизъм, обречен на изчезване. Множество упреци се сипеха върху неефективността на китайската централно планова икономика. Което не пречеше на западните компании да се надпреварват да произвеждат в същия този Китай.

Докато функционираше тази дихотомия (критики към политическото ръководство, но ентусиазъм към бизнеса), нямаше проблем за Китай. Само че сега, когато западните страни ще помогнат на частни компании и ще придобият дялове от тях, със сигурност ще има ответна реакция: така порицаваното централно планиране в Китай ще се превърне в изкушение, на което ще бъде трудно да се устои на Запад. Следователно изглежда Китай е спечелил, тъй като неговият модел на полудържавна икономика ще се превърне в модел и за някои западни страни.

Китай обаче би могъл да загуби войната, ако западните страни отидат докрай и последват неговия пример при защитата на националните си интереси. Показателите за представянето на компаниите, от които държавата е придобила дял, ще бъдат предефинирани и вече систематично ще има приоритет не стремежът към печалба, а защитата на националните интереси.

Западните държави няма да искат да зависят от една страна, която по политически причини може да реши да не снабдява други страни или просто няма капацитет да го направи.

Следователно трябва да се произвежда у дома и тази тенденция на свиване в себе си, чието начало бе поставено от САЩ след избирането на Доналд Тръмп за президент през 2016 година, няма да бъде спряна, независимо кой е стопанинът на Белия дом.

Азия е на път да даде пример. Австралия и Нова Зеландия може и да се колебаеха между Китай (най-големия си търговски партньор) и САЩ (своя стратегически и военен съюзник), но последните дни показаха, че те са преминали на американска страна. Двете съседни държави се обединиха, за да поискат независимо разследване в Китай за произхода на коронавируса и на първоначалния отговор на кризата въпреки завоалираната заплаха на Китай, че ще ги бойкотира.

Индия затегна условията за придобиване на индийски компании от съседни държави (ясно е, че под съседни държави се има предвид Китай), а Япония съвсем неотдавна задели 2 милиарда долара, за да насърчи японските компании да напуснат Китай. Страните от АСЕАН за момента са заели изчаквателна позиция, но ако Китай продължава да придвижва напред своите планове в Южнокитайско море, то преминаването им в противниковия лагер няма да закъснее.

Следователно Китай спечели, налагайки своя държавен модел, който при извънредни обстоятелства, като пандемията, се оказа по-ефективен. Това обаче е пирова победа, защото ако всички страни възприемат същия модел, вече няма да има глобализация, нито икономически растеж за Китай. По тази причина Китай, който е далеч от обявяването на победа, би искал на първо място глобализацията да продължи както преди. А това не е даденост при сегашните условия.

* Чедомир Несторович е преподавател по геополитика в бизнес училището ESSEC Asia Pacific в Сингапур.

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase