Заради пандемията от коронавирус фармацевтичните компании пренаписват историята за създаването на ваксина. Правят се безпрецедентни стъпки, за да е сигурно, че препаратът ще се разпространи глобално.

Но това създава и притеснението, че състезанието ще бъде спечелено от богатите страни за сметка на най-уязвимите. Така че - кой ще спечели първи състезанието? И кой първи ще получи ваксината, щом тя е готова? Колко ще струва тя в условията на глобална криза и как ще сме сигурни, че никой няма да бъде пропуснат?

За да бъде създадена, тествана и доставена една ваксина са нужни години. Но дори и тогава успехът не е гарантиран. 

Към днешна дата само една инфекциозна болест при хората е била напълно унищожена благодарение на ваксина - едрата шарка, а това отне на човечеството около 200 години. Останалите - от полиомиелит до тетанус, морбили, паротит и туберкулоза, все още се срещат, но не толкова често, именно благодарение на ваксините.

Кога можем да очакваме ваксина за COVID-19?

Фаза три на тестовете за ваксина вече е започнала при няколко разработки. Процесът, който обикновено отнема между пет и десет години, бе съкратен на няколко месеца. Междувременно производството се разширява - инвеститорите и производителите рискуват милиарди долари, за да бъдат в пълна готовност да произведат ефективна ваксина.

Русия твърди, че изпитанията на нейната ваксина Sputnik-V са показали признаци на имунен отговор при пациентите и масовата ваксинация ще започне през октомври. Китай заяви, че е разработил успешна ваксина, която се предоставя на военния персонал на страната. Но експертите от други страни изразиха опасения относно скоростта, с която са произведени и двете ваксини. Те не са и в списъка на СЗО за препарати, които които са достигнали фаза три клинични изпитвания - етап, който включва по-широко тестване при хора.

Някои от водещите кандидати се надяват да получат одобрението на ваксината си до края на годината - въпреки че СЗО заяви, че не очаква да има широко разпространени ваксинации срещу COVID-19 до средата на 2021 г.

Британският производител на лекарства AstraZeneca, който има лиценз за ваксината на Университета в Оксфорд, увеличава глобалния си производствен капацитет и се съгласи да достави 100 милиона дози само за Обединеното кралство и вероятно два милиарда в световен мащаб - ако препаратът все пак се окаже успешен. Pfizer и BioNTech, които твърдят, че са инвестирали над 1 млрд. долара в своята програма за разработване на иРНК ваксина, очакват да бъдат готови и да търсят някаква форма на регулаторно одобрение още през октомври тази година.

Ако ваксината им бъде одобрена, това би означавало производство на до 100 милиона дози до края на 2020 г. и потенциално над 1,3 милиарда дози до края на 2021 година.

Има и около 20 други фармацевтични компании с клинични изпитвания в ход. Не всички от тях ще успеят - обикновено само около 10% от опитите за ваксина са успешни. Надеждата е, че глобалният фокус, новите съюзи и общата цел ще този път ще увеличат шансовете ни. Но дори една от тези ваксини да е успешна, незабавният недостиг е ясен.

Ще преборим ли национализма при ваксинирането?

Правителствата влагат много средства за осигуряване на потенциални ваксини, сключвайки сделки за милиони дози с редица кандидати, преди да има сертифицирана или одобрена ваксина. Правителството на Обединеното кралство например е подписало сделки за неразкрити суми за шест потенциални ваксини срещу коронавирус, които може и да не се окажат ефективни. САЩ се надяват да получат 300 милиона дози до януари от инвестиционната си програма за ускоряване на успешната ваксина. Американския център за контрол и превенция на заболяванията (CDC) дори съветват Щатите да бъдат подготвени за въвеждане на ваксина още на 1 ноември.

Но не всички държави са в състояние да направят същото.

Организации като Medecins Sans Frontieres, които често са на фронтовата линия за доставяне на ваксини, казват, че сключването на предварителни сделки с фармацевтични компании създава "опасна тенденция за ваксинален национализъм в по-богатите нации". А това от своя страна намалява глобалните запаси, достъпни за уязвимите в по-бедните страни. В миналото именно цената на животоспасяващите ваксини остави по-бедните страни да се борят  със зъби и нокти за пълна имунизация на деца срещу заболявания като менингит например.

Д-р Мариангела Симау, помощник-генерален директор на СЗО, отговарящ за достъпа до лекарства и здравни продукти, казва, че трябва да гарантираме, че национализмът при ваксините се контролира.

"Предизвикателството ще бъде да се осигури равен достъп - всички държави да имат достъп, а не само тези, които могат да плащат повече", категорична е тя.

До момента най-малко 80 богати държави и икономики са се присъединили към глобалния план за ваксини, известен като Covax, който има за цел да събере 2 млрд. долара до края на 2020 г., за да помогне за закупуването и справедливото разпространение на лекарство по целия свят. Америка, която иска да напусне СЗО, не е една от тях. Парите от Covax ще осигурят ваксини за 92 бедни държави в Африка, Азия и Латинска Америка.

"С ваксината за COVID-19 искаме нещата да бъдат различни", казва главният изпълнителен директор на Gavi д-р Сет Бъркли.

"Ако са защитени само най-богатите страни в света, тогава международната търговия, търговията и обществото като цяло ще продължат да бъдат засегнати силно, тъй като пандемията продължава да бушува по целия свят."

Колко ще струва ваксината?

Милиарди долари са вложени в разработката на ваксините, а още милиони долари са обещани за нейното закупуване и разпространение. Цената на една доза зависи от вида на ваксината, производителя и броя на поръчаните дози. Фармацевтичната компания Moderna например продава достъп до потенциалната си ваксина за 37 долара на доза. А AstraZeneca заяви, че ще достави ваксината си "на символична цена" или само няколко долара на доза - по време на пандемията.

Институтът в Индия (SSI), най-големият производител на ваксини в света, е подкрепен със 150 милиона долара от Гави и фондация "Бил и Мелинда Гейтс", за да направи и достави до 100 милиона дози от успешните ваксини за COVID-19 за Индия и страни с ниски и средни доходи. Те казват, че таванът на цената ще бъде $3.

Но в повечето случаи е малко вероятно пациентите, получаващи ваксината, да бъдат таксувани.

Във Великобритания масовото разпространение ще бъде чрез здравната служба на NHS. Студенти по медицина и медицински сестри, зъболекари и ветеринари биха могли да бъдат обучени да подкрепят съществуващия персонал на NHS при масова имунизация. Други страни, като Австралия, заявиха, че ще предлагат безплатни дози на населението си. Хората, получаващи ваксини чрез хуманитарни организации - жизненоважно зъбно колело в глобалното разпределително колело - няма да бъдат таксувани.

В САЩ, макар че имунизацията  може да е безплатна, здравните специалисти биха могли да таксуват за поставянето на инжекцията- оставяйки незастрахованите американци евентуално изправени пред сериозна сметката за ваксина.

В крайна сметка - кой ще получи ваксината първи?

Въпреки че фармацевтичните компании ще произвеждат ваксината, те няма да са тези, които решават кой да бъде ваксиниран първи. "Всяка организация или държава ще трябва да определи кого първо да имунизира и как да го прави“, казва сър Бий Мене Пангалос - изпълнителният вицепрезидент на AstraZeneca пред BBC.

Тъй като първоначалното предлагане ще бъде ограничено, намаляването на смъртните случаи и защитата на здравните системи вероятно ще бъдат приоритетни. Първоначално ще бъде произведен препарат, който да покрие нуждите на 3% от населението на дадена държава. Той ще се използва за здравните и социалните работници. С напредването на производството вече ще има ваксина за 20% - тогава ще започне масовата ваксинация на хората в рисковите групи.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase