Ерико Кобаяши e на 43 години и се е опитала да се самоубие четири пъти. Тя е само на 22 години, когато прави първия си опит. Тогава Ерико има щатна работа в издателска къща, но заплатата й не стига, за да покрие сметките си за наем и хранителни стоки в Токио. "Наистина бях бедна", казва Кобаяши, която прекарва три дни в безсъзнание в болница след инцидента, пред CNN.

Сега, 21 години по-късно, Кобаяши е написала книги за борбата си за психичното здраве и има постоянна работа в неправителствена организация. Но коронавирусът отново връща стреса, който е изпитвала и преди.

"Намалиха заплатата ми и не виждам светлината в края на тунела", казва тя. "Непрекъснато изпитвам чувство на криза, че отново може да изпадна в бедност."

Експертите предупредиха, че пандемията може да доведе до криза в психичното здраве на хората. Масовата безработица, социалната изолация и безпокойството оставят своя отпечатък върху хората по цял свят.

А в Япония правителствената статистика показва, че през октомври самоубийството е отнело повече животи, отколкото COVID-19 през цялата година. Месечният брой самоубийства в Япония се е увеличил до 2153 през октомври, а общият брой на жертвите на коронавируса от началото на пандемията са 2087, съобщава министерството на здравеопазването.

Япония е една от малкото големи икономики, които разкриват своевременни данни за самоубийствата - най-новата информация за САЩ например е от 2018 г.

Данните от азиатската държава могат да дадат представа на другите страни цялостна картина за въздействието на мерките за ограничение на вируса върху психичното здраве и кои групи са най-уязвими.

"Дори нямахме локдаун и въздействието на COVID тук е минимално в сравнение с други страни. Но все пак наблюдаваме това голямо увеличение на броя на самоубийствата", казва Мичико Уеда, доцент в Университета Васеда в Токио и експерт по самоубийствата. "Това предполага, че и други държави могат да видят подобно или дори по-голямо увеличение на броя на самоубийствата в бъдеще."

COVID влияе най-тежко на жените

Япония отдавна се бори с едно от най-високите нива на самоубийства в света според СЗО. През 2016 г. в Япония смъртността от самоубийства е 18,5 на 100 000 души. Тя се намира на второ място след Южна Корея в региона на Западен Тихи океан и почти удвоява глобалната средна стойност от 10,6 на 100 000 души.

Сложно е да се определят конкретните причини за високия процент на самоубийства в Япония. Дългото работно време, натискът в училище, социалната изолация и културна стигма около проблемите с психичното здраве са посочени като фактори, допринасящи за това.

Но през последните 10 години до 2019 г. броят на самоубийствата в Япония намалява, като през миналата година спада до около 20 хил. случая, според министерството на здравеопазването - най-ниският брой, откакто здравните власти в страната започват да водят статистика през 1978 г.

Пандемията обаче обърна тази положителна тенденция и отново започна нарастване на самоубийствата, като най-засегнати се оказаха жените.

Въпреки че те представляват по-малък дял от общия брой самоубийства в сравнение с мъжете, броят на жените, които отнемат живота си, се увеличава. През октомври самоубийствата сред жени в Япония са се увеличили с почти 83% в сравнение със същия месец на миналата година. За сравнение, самоубийствата при мъжете са се увеличили с почти 22% за същия период от време.

Има няколко потенциални причини за това - жените съставляват по-голям процент от работещите на непълно работно време в хотелиерството, хранително-вкусовата промишленост и търговията на дребно - където съкращенията са били най-големи. Кобаяши казва, че много от нейните приятелки са съкратени. "Япония пренебрегва жените", заявява тя. "Това е общество, в което най-слабите хора са съкращавани първи, когато се случи нещо лошо."

В глобално проучване на над 10 000 души, проведено от международна организация за помощ с нестопанска цел CARE, 27% от жените съобщават за повишени предизвикателства, свързани с психичното здраве, по време на пандемията, в сравнение с 10% от мъжете.

Заедно с притесненията относно приходите си, върху плещите на жените пада и отговорността за децата. Майките, които запазват работата си, са задължени да поемат и отговорностите за децата си след като те се приберат от училище, заедно с техните обичайни работни задължения. Повишената тревожност за здравето и благосъстоянието на децата също е натоварила допълнително майките по време на пандемията.

35-годишната Акари, която не иска да използва истинското си име, заявява, че тази година е потърсила професионална помощ, когато недоносеният й син е бил хоспитализиран за шест седмици. "Притеснявах се по 24 часа в денонощието", споделя тя. "Преди не съм имал никакви психични заболявания, но през цялото време бях наистина, наистина разтревожена."

А това чувство на тревожност се засилва, когато пандемията настъпила с още по-голяма сила и у Акари се появило притеснението, че синът й може да се разболее от COVID-19.

"Чувствах, че няма надежда, винаги обмислях най-лошия сценарий", казва тя.

"Място за теб"

През март 21-годишният студент Коки Озора стартира денонощна гореща линия за психично здраве, наречена Anata no Ibasho (Място за теб). Той казва, че горещата линия, организация с нестопанска цел, финансирана от частни дарения, получава средно над 200 обаждания на ден и че по-голямата част от обаждащите се са жени.

"Те са загубили работата си и трябва да отгледат децата си, но не разполагат с пари", казва Озора. "И така, те правят  опит за самоубийство."

Повечето обаждания идват през нощта - от 22:00. до 4 часа сутринта. 600 доброволци, които живеят в различни часови зони по света, са будни за да говорят с тях. Но вече броят им е недостатъчен за да успеят да справят с обема на съобщенията, споделя Озора. За да се справят с този проблем, доброволците са разработили система, която им посочва по-спешните случаи. Повечето млади хора търсят помощ не чрез обаждане, а чрез текстово съобщение, което включва някои основни ключови думи.

През април най-често срещаните съобщения са от майки, които изпитват затруднение да отглеждат децата си, като някои признават, че са мислили да убият дори собствените си деца. Сега най-често съобщенията са от жени, които са загубили работата си и изпитват финансови затруднения. Често срещано е и домашното насилие.

Натиск върху децата

Япония е единствената страна от Г-7, в която самоубийствата са водещият начин на смърт сред младите хора на възраст от 15 до 39 г. А самоубийствата сред младежите под 20 години са се увеличавали дори преди пандемията, показват данни на здравното министерство.

Затворените училища оставят децата извън социалните ситуации, а у дома те трябва да се справят със стресиращ домашен живот и натиск заради изоставане с домашните, казва Озора. На горещата си линия той е получавал съобщения и от деца под 5 години.

Децата имат и по-малко свобода да виждат приятелите си, което също допринася за стреса, според Нахо Морисаки от Националния център за детско здраве и развитие. Наскоро центърът проведе интернет проучване сред повече от 8 700 родители и деца и установи, че 75% от японските ученици показват признаци на стрес, причинен от пандемията.

Морисаки казва, че смята, че има голяма връзка между тревожността на децата и техните родители. "Децата, които се самонараняват, изпитват стрес, но не могат да говорят със семейството си, защото вероятно виждат, че техните майки или бащи също са стресирани и не са в състояние да ги слушат."

Психическото здраве все още е тема табу в Япония

В Япония все още има стигма срещу признаването, че някой изпитва психически затруднеия или самота. Озора казва, че често хората започват разговора с доброволците с фразата: "Знам, че е лошо да се иска помощ, но мога ли да говоря?"

Уеда казва, че "срамът" да се говори за депресия често спира хората. "Не е нещо, за което се говори публично, или с приятели, или някой друг, казва тя. - Това може да доведе до забавяне в търсенето на помощ, така че това е един потенциален културен фактор, който имаме тук."

Акари, майката на недоносеното бебе, е съгласна. Преди да се върне в Япония е живяла в САЩ, където според нея изглежда по-лесно да се потърси помощ. "Когато живеех в Америка, познавах хора, преминали през терапия. Това е често срещано нещо там, но в Япония е много трудно", споделя тя.

След финансовата криза през 90-те години процентът на самоубийствата в Япония нараства до рекордно висок процент през 2003 г., когато около 34 000 души отнемат живота си. Експертите казват, че срамът и безпокойството от съкращения, предимно при мъжете по това време, са допринесли за депресията и увеличаването на броя на самоубийствата. В началото на 2000-те японското правителство ускори инвестициите и усилията за предотвратяване на самоубийствата и осигури подкрепа за оцелелите. През 2006 г. е приет и Основния закон за предотвратяване на самоубийствата, който трябма да осигури подкрепа на засегнатите от проблема.

Но както Озора, така и Кобаяши твърдят, че това не е достатъчно: намаляването на степента на самоубийства изисква японското общество да се промени. "Срамно е другите да знаят за вашата слабост, така че криете всичко, държите го в себе си", казва Кобаяши. "Но трябва да създадем култура, която да приема, че хората имат слабости.

Въпреки че се налага да се справя с по-малка заплата и постоянна финансова несигурност, Кобаяши казва, че сега е много по-добра в това да се справя с тревожността си. Тя се надява, че говорейки публично за страховете си, повече хора ще направят същото и ще разберат, че не са сами, преди да е станало твърде късно.

"Излизам пред обществото и казвам, че съм бил психично болна и съм страдал от депресия с надеждата други да бъдат насърчени да говорят за проблемите си", казва Кобаяши. "Сега съм на 43 и животът ми е по-вълнуващ от всякога. Чувствам, че е добре, че все още съм жива."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase