Трансформацията на Китай в световна производствена сила беше забележителна. През 2001 г., когато се присъедини към Световната търговска организация (СТО), страната беше незначителен играч на глобалната производствена сцена, отбелязва Bloomberg TV Bulgaria.

Именно членството в организацията и годините на реформиране на икономиката към износа помогнаха на Китай да се докаже като евтината фабрика на света за производство на трудоемки продукти като текстил, играчки, дрехи, обувки и мебели, пише Quartz.

Тези индустрии бяха трамплин, позволяващ на Китай да се развива икономически и да премине към по-напреднало производство на стоки. Азиатската страна вече иска да се съсредоточи върху производство на продукти от по-висок клас, разчитайки на вътрешното потребление за подхранване на икономиката, като остави работата по производството на евтини и трудоемки стоки на друг.

Ако планът на Китай сработи, кой ще заеме мястото на страната като световна фабрика?

Това е тема, която Гордън Хансън, професор по икономика в Harvard Kennedy School, засегна в скорошен труд с Националното бюро за икономически изследвания (National Bureau of Economic Research). За него в момента няма ясен отговор на въпроса кой ще е наследникът на Китай. След като разглежда кандидатите, които имат най-голям шанс да поемат тази роля, както и възможността Китай да продължи да я изпълнява - въвеждайки някои важни промени, той потвърждава колко объркващ всъщност е въпросът.

“Кой ще влезе в обувките на Китай напомня на нещо като пъзел”, признава Хансън.

Най-вероятните кандидати

Хансън фокусира анализа си върху десет продукта, включително текстил, облекло, обувки, спортни стоки, скутери, играчки и др. Той установява, че делът на Китай в световния износ е достигнал своя пик през 2013 г. до 39,3% и е намалял до 31,6% до 2018 г.

Може би най-очевидните претенденти за запълване на свободното място по отношение на износа са развиващите се икономики в Азия като Индия, Бангладеш, Камбоджа, Индонезия, Мианмар, Пакистан, Шри Ланка и Виетнам.Само при Бангладеш, Камбоджа и Виетнам обаче през последните две десетилетия се наблюдава значителен ръст на износа на трудоемки за производство продукти.

Бангладеш се превърна във втория по големина износител на дрехи в света поради ниските си разходи, докато Виетнам стана любима алтернатива на Китай за производство на обувки и текстил.

Случаят не е по-убедителен за кандидати в Европа, Северна Африка и Близкия изток, като Румъния, Полша, Мароко, Тунис и Турция. Най-големият износител на групата - Турция, не е увеличавал значително своя дял на трудоемки за производство продукти от години.

Китай като “следващия Китай”

Възможно е трудоемкото производство да остане в Китай, но да претърпи големи промени. Технологиите и по-специално автоматизацията предлагат обещанието роботите да извършват повтарящите се дейности, докато хората се концентрират върху по-квалифицирани занимания.

Всъщност Китай е един от световните лидери в използването на индустриални роботи, но те са въведени основно в автомобилния сектор и при производството на електроника. Страната не показва голямо желание за използването на тези технологии за производството на евтини стоки, което вероятно се дължи на все още широкото предлагане на евтина работна ръка.

Има и друга възможност, която Хансън разглежда. Китай е неравномерно развит, като по-голямата част от трудоемкото му производство е концентрирано в големите градове. Тази индустрия би могла да се насочи към други части на страната. „В такъв случай Китай в крайна сметка ще се самозамести“, пише Хансън.

Какво ще значи липсата на “следващ Китай” за индустрията?

Въпреки че компаниите работят усилено за разширяването на веригите си на доставка извън Китай и проучват възможностите за производство на артикули по-близо до своите крайни клиенти, включително в Европа и САЩ, за мнозина напускането на азиатската страна ще се окаже скъпо и сложно начинание.

Какво обаче би се случило, ако разходите продължават да нарастват в Китай, а компаниите не напускат страната?

Трудът на Хансън не посочва конкретните последици, но отбелязва, че един то ефектите може да е повишаване на цените на продукти като облекла и обувки за компаниите и крайните потребители.

“Свикнали сме да получаваме много ниски цени на тези стоки и не знам дали напълно оценяваме колко много цените на тези продукти се понижиха в сравнение с други през последните 20 години”, посочва той. “Бързата мода е последствие от възхода на Китай”, добавя Хансън.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase