Жители, които молят за помощ, докато са затворени в домовете си и разкази за хора, които са били изгонени от болници - историите, излезли от китайския град Сиан през последните дни, може да звучат твърде познато.

Всичките 13 милиона жители бяха подложени на локдаун през последните две седмици. Въведени бяха сурови мерки за борба с огнището на COVID-19, като досега са открити повече от 1800 случая.

Местните власти са решени да прекратят разпространението на вируса, така че да не накърни престижа на Зимните олимпийски игри следващия месец и да избегнат превръщането на предстоящия Пролетен фестивал - където милиони ще се движат из цялата страна - в събитие за супер разпространение на коронавируса.

Но този локдаун показа и как стандарта за налагане на твърд локдаун в Китай, съчетан с масово тестване, може да се случи на една огромна, човешка цена.

След като влязоха в сила по-строгите правила, които не позволяват на хората да напускат домовете си, за да купуват храна, разтревожени жители заявиха в социалните медии, че провизиите им, доставени от държавата са свършили, като някои прибягват до размяна на мобилни телефони за храна.

Правителствените служители раздават помощ, но разпределението е неравномерно, като се съобщава за липса на шофьори и работници, които да доставят провизиите, заради строгата карантина.

Някои жители били принудени да напуснат домовете си при среднощна евакуция и откарани с автобуси до карантинни съоръжения. Появиха се и тревожни твърдения за хора, които не могат да получат важна медицинска помощ.

Твърди се, че мъж, който е претърпял сърдечен удар, е починал, а жена, която е била бременна в осмия месец, е загубила бебето си, след като първоначално им е било отказано лечение в болницата Gaoxing поради строгите правила, наложени заради COVID.

Оттогава властите забраняват на местните болници да връщат пациенти и са отстранили директора на въпросната болницата.

Мнозина, които четат тези истории онлайн, са останали ужасени и недоверчиви. За някои това е лош случай на дежа вю, с нюанси на изпитанието, претърпяно от жителите на Ухан в началото на пандемията.

Сложната реалност

Две години по-късно, след многобройни строги локдауни в Китай, някои се питат как все още може да има такова лошо управление и липса на планиране - и дали властите изобщо са научили нещо.

"Никога не е имало сериозна дискусия относно поуките, които сме научили от Ухан, не е имало дебат. Разказът е само за успеха на китайския модел срещу неефективността, наблюдавана в западните демокрации", обяснява професор Янджонг Хуанг, сътрудник по глобално здравеопазване от Съвета за външни отношения, по BBC. "Единственото нещо, което служителите са научили, е да се справят с огнището с глупавата нулева стратегия срещу COVID."

Политиката на Китай отгоре надолу означава, че когато на местните служители са поставени широки цели, "те често нямат алтернативи, освен да разчитат на тежки, универсални подходи за постигане на нещата", както се вижда от крайните мерки, наблюдавани в Сиан.

Това е довело до "прекомерна реакция или превишаване... при справянето дори с малък брой случаи".

Ситуацията в Сиан също показа, че въпреки образа на монолитна мощ и ефективност, който Китайската комунистическа партия обича да проектира, реалността на място понякога може да бъде много по-неорганизирана.

"Китайското правителство на местно ниво е децентрализирано и много местни служители са си поставили много амбициозни цели да имат нула случаи на COVID, но да изхарчат много малко ресурси на централното правителство и не много правомощия за справяне с огнище, когато възникне", посочва професор Доналд Лоу, експерт по китайско управление в Хонконгския университет за наука и технологии.

Това означава, че "от една страна, местните служители не могат самостоятелно да блокират квартал, но от друга - от тях се изисква да организират доставка на храна на повече от милион жители в кратък срок", пише професорът по китайски изследвания Кристиан Гьобел от Виенският университет в онлайн анализ.

"Ако се получи, центърът поема заслугата, ако не, местните служители са обвинявани и те биват наказани", допълва той.

Двама висши партийни служители в Сиан бяха уволнени, а десетки други бяха наказани.

Изходът?

По-големият проблем е намаляващата възвръщаемост на политиката за нулев COVID.

Експертите предупреждават, че развитието на COVID и появата на по-преносими варианти може да доведе до все по-сурови мерки за поддържане на същото ниво на потискане.

Въпреки че подходът за нулев COVID все още има широка подкрепа, търпението на хората с тези сурови мерки само ще се изчерпа.

В Сиан например вече има известна реакция срещу опитите на държавните медии за пропаганда за повдигане на духа:

"#TouchingMomentsofXi'anFightingCovid задника ми", гласи един коментар в социалната медия Weibo, преди да бъде бързо изтрит заради цензурата.

Китай досега не показва признаци за облекчаване на нулевия подход срещу COVID и изглежда е доволен от чакането на глобалната пандемия да приключи - но с появата на нови варианти като "Омикрон", мнозина вярват, че това няма да се случи скоро.

Така че може ли Китай да намери бърз изход от това, което в крайна сметка може да бъде неустойчива политика?

Проф. Хуанг вярва, че има прозорец между две силно политически чувствителни събития - Олимпийските игри следващия месец и 20-ия конгрес на комунистическата партия в края на годината - където Китай може да предприеме стъпки към живот заедно с COVID.

Един от начините да направи това е чрез намиране на по-ефективни ваксини и COVID терапии, както и обучение на китайската общественост, така че тя да се страхува по-малко от вируса.

Друг би бил изборът на някои градове за изпробване на по-лесен подход - но дори това би било политически трудно, предупреждава проф. Лоу.

"Кои градове биха избрали това? След като казаха на гражданите, че вирусът е врагът, това би изглеждало като предателство", на мнение е той, добавяйки, че мнозина все още се притесняват от по-слабата здравна система на Китай извън големите градове и ефективността на местните ваксини .

Междувременно китайските граждани ще продължат да понасят тежестта на мерките.

В страстно есе, публикувано на платформата за съобщения Wechat - която по-късно беше изтрита - един журналист от Сиан описа подробно трудностите, пред които са изправени жителите по време на локдауна, и призова за промяна.

"След като всичко свърши, ако не се замислим, ако не попиваме уроците, извлечени от кръв и сълзи, и бързаме да раздаваме награди и да пеем хвалебствия за постиженията – тогава страданията на народа са понесени напразно", пише той.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase