13-годишният Мангал Карими прилича на всяко момче в Афганистан – със своите джинси и бяла тениска той бърза да носи дърва за огрев или да нахрани домашните животни. Но Мангал не е като всяко друго момченце. До двегодишна възраст, той носи името Мадина и е една от седемте дъщери в семейството си. Но нейните родители искали син толкова много, че се възползвали от афганистанската традиция "бача пош“(преоблечена като момче).

От момента, в който бъде взето решението, детето веднага получава ново, мъжко име, постригва се късо, възпитава се като момче и се облича с момчешки дрехи. На жената, която не е успяла да дари съпруга си с наследник се гледа с насмешка, но за това обществото е дало възможност на тези семейства да „поправят грешката“.

"Направихме я момче, за да помага на баща си“, казва майката на Мадина, Амена. Тя обяснява, че след втората дъщеря семейството нямало търпение да им се роди момче.

"Превърнах моята дъщеря в син, за да ми носи вода и храна, докато съм в пустинята и работя“, заявява баща й Кхода. И въпреки че на дари няма "тя“ или "той“, Мангал е категоричен, че иска да се обръщат към него с неговата мъжка идентичност, но също така би се радвал, да се върне обратно в женските дрехи, когато порасне.

От както се помни, Мадина крие косата си под вълнена шапка. Обича да играе футбол с другите момчета от квартала, където е единственото "бача пош“ дете. Но когато не работи във фермата на родителите си, посещава женско училище. Разбира се, облечена в мъжки дрехи и със своето мъжко име. За семейството си тя е просто чифт работни ръце. Кхода твърди, че я обича малко повече от другите си дъщери, само защото му помага, "иначе няма разлика между тях“.

За различните семейства "бача пош“ не е еднозначен термин. Едни предпочитат да крият факта, че имат дъщери, защото "това е срам“, други, го приемат като възможността да "изпитат малко гордост в свят, изграден само за мъже“. Те знаят, че техните деца са момичета и настояват да спазят традицията напълно – тоест, когато детето влезе в пубертета, да се върне обратно към женската си същност и дрехи.

Рано или късно, Мангал отново ще стане Мадина. Понякога адаптацията е трудна. Някои момичета толкова много харесват предимствата да си момче, че отказват да се върнат към предишния живот.

Да си мъж в Афганистан, значи да си свободен. Докато жените са принудени да се грижат за дома. Появата им в магазина, гледайки някой друг право в очите, е скандално държание за една дама. Момчетата от друга страна работят извън дома, намират си жени, които веднага се "абсорбират“ от неговото семейство.

Шазия била на девет, когато семейството й решило да я превърне в "бача пош“. Тя имала двама братя, но войната в Кабул била в разгара си и те били изпратени в Русия, за да се спасят. Баща й бил бизнесмен, но изгубил крак и нямало как да върши работата си, тъй като му останали само жена и шест дъщери. Шазия тегли късата клечка – тя е достатъчно малка, за да мине за момче, но достатъчно голяма, за да помага на майка си извън дома. През следващите пет години носи името Мирвас. Задълженията й също се променят – от това да храни кокошките вкъщи, задачата й става по-отговорна – да ходи на пазар с майка си, а понякога дори и сама.

"Имаше много предимства и недостатъци“, казва Шазия, която сега е на 37 години, има три дъщери и живее в САЩ. В кожата на Мирвас тя можела да пуска хвърчила, да играе футбол, да кара колелото на баща си с другите деца – активности, които не са позволени на обикновените момичета в Афганистан. Но сестрите й се подиграват и я обиждат. Те стоят на топло, докато Мирвас чака в студа да вземе хляб за семейството си.

"Лутах се между самоличността на момче и момче“, казва Шазия. Когато е на 13 години, една от по-големите й сестри казала „това е достатъчно“ и й върнала правото да е момиче отново. Първоначално тя се страхува съседите им, които не са наясно, че тя не е момче, да я видят, носи дълъг шал докато косата й не порасне. След няколко месеца обаче семейството й се мести в Пакистан, където Шазия спокойно може да се върне към истинската си същност.

На 18 години тя се омъжва за своя съпруг – афганистанец, който живее в Ню Йорк. Двамата са изключително доволни и се гордеят с трите си дъщери: "Да си момиче не е бреме“, казва тя.

През това време, на другия край на света, Мангал продължава със своите дневни задължения като син. Група момчета наблюдават тихо в далечината, а сестрите му са скрити вкъщи. За него има още време, преди отново да се превърне в "тя“ и да каже сбогом на свободата да си момче.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase