През 1930 година Паула Хидлер е уволнена от застрахователната компания, за която работи. Тя смятала, че си върши работата достатъчно добре и че е ценен служител за компанията и така и не можела да си обясни, защо била освободена толкова бързо. Оказало се, че проблемът е във фамилията й.

Докато Хидлер било поредното немско име, по-нетрадиционеният начин на произнасянето му не бил. Паула запазила оригиналната фамилия на баща си, Алоис, но нейният брат решил да промени една буква в него. Така, Хитлер се превърнало в едно от най-мразените имена в историята.

Паула обаче все още не знаела това.

Преди да порасне и да бъде презряна от обществото, Паула Хитлер била най-малкото дете от най-обикновено германско семейство от средната класа. Когато е на шест, баща й Алоис умира и майка й Клара трябва да поеме отговорността за цялото семейство.

Тя, Паула и Адолф се местят в малкото градче Линц. Клара не работи, вместо това посвещава живота си на децата си. Тримата живеят от пенсията, която Алоис им оставя. Както Паула, така и Адолф винаги я описват като отдадена и любяща майка.

За нещастие, пет години след съпруга си, Клара също умира. Тя забелязала, че има бучка в гърдата, но не й обърнала внимание. Когато се консултирала с лекар, вече било твърде късно. Той установил, че Клара има рак, но отказал да й каже. Отговорността паднала на плещите на младия Хитлер, който трябвало да съобщи ужасната новина на майка си и сестра си.

Клара приела съдбата си, а Паула така и не разбрала какво се случва. Тя все повече разчитала на големия си брат и се отдалечавала от болната си майка.

Но когато Клара починала, Адолф заминал за Виена, а Паула останала в малкия Линц. Те продължавали да се издържат от пенсията на баща си, както и малката сума пари, която получавали като сираци. По-късно големият брат се отказал от пенсията си и започнал да я дава на по-малката си сестра.

Паула била тиха. Докато тя се фокусирала върху това да оцелява и пишела писма до брат си, Адолф имал по-големи планове.

До края на 20-те години, Паула също се преместила във Виена. Работила като чистачка за няколко богати семейства, както и за еврейско общежитие. По това време брат й преследвал мечтата си  - да стане художник.

След като се отказва от това да бъде чистачка, Паула работи като секретарка за различни бизнеси в и около Виена. По-късно, по време на войната, става секретарка на военна болница.

Малко се знае за нейните политически възгледи. Когато е работила в еврейското общежитие, Паула по никакъв начин не се дистанцира от неговите обитатели. Тя също така никога не става член на нацистката партия.

Но през 2005 година, група историци откриват, че в началото на Втората световна война, сестрата на Адолф била сгодена за Ервин Йекелиус. Той бил офицер на Третия райх и един от неговите екзекутори. Близо 4000 евреи били изпратени в газовите камери лично от него. Интересното обаче е, че самият Адолф Хитлер забранил сватбата да се състои. Той заповядал Йекелиус да бъде арестуван и пратен на Източния фронт, където по-късно бил заловен от съветските войски. Офицерът загинал в един от многото военни лагери на руснаците.

Паула Хитлер добре знаела какво прави брат й с евреите, но в главата й съществувал странен парадокс. Тя не одобрявала действията му, ала го обожавала.

Когато двамата се намират в различни градове, тя не спира да се оплаква, че рядко го вижда. Но при всяка тяхна среща, тя е обгърната от наслада. В показанията си, които дава на американската армия, Паула заявява, че не вярва брат й лично да е поискал смъртта на милиони хора. Това твърдение не съвпадало с образа мъжа, който тя познавала.

През 2005 година наяве излиза и дневникът на Паула, който също показва колко парадокс има във връзката й с Адолф. Така, както Алиос биел бъдещия фюрер, Хитлер биел малката си  сестра след смъртта на баща им. Ала тя вярвала, че това е за нейно добро. По този начин брат й я възпитавал и й помагал да върви по правилния път.

Естествено, Адолф изпитвал милост към Паула. След като тя загубила работата си, заради това, че носила фамилията му, той все пак й помагал финансово. Дори по време на войната и до неговото самоубийство през 1945 г., той продължавал да й праща пари и да се интересува от нейното здраве.

След края на войната Паула е арестувана от американците за разпит. Тя обяснила, че въпреки че обичала брат си и получавала финансова подкрепа от него, го е виждала едва два пъти за последните десет години. Двамата почти не общували, а през това десетилетие Паула срещнала Ева Браун, любовта на Хитлер, само веднъж.

Когато е освободена от американците, сестрата на Адолф отново се връща във Виена, където живее от спестяванията си. Когато парите, които събрала от брат си свършили, Паула започнала да работи в малък магазин, а по-късно се преместила в планинското градче Берхтесгаден и сменила фамилията си на Волф.
Макар вече да не носила прокълнатото име Хитлер, новата й фамилия също била свързана с фюрера – Волф бил прякорът на Адолф като дете. Той го използвал и по време на войната, като кодово име.

Докато живеела в Берхтесгаден, Паула тайно била наблюдавана от СС и от някои от оцелелите приятели на Хитлер. Но тя не излизала много, нямала много приятели и отказвала да посещава големи събирания.

Дали заради травмиращия спомен от отношението, което хората имали към нея след като разбрали, че носи фамилията Хитлер или заради факта, че братът, който така обичала, се е превърнал в чудовище, животът на Паула след войната бил тих и резервиран.

През 1959 година се съгласила на единственото интервю, което някога е давала. Оригиналното интервю на немски е изгубено. Останала е само английската версия. В него Паула разказвала дълго за израстването си и живота й с Адолф и с лекота откланяла политическите въпроси.

Дори след всички тези години, Паула не изпитвала нищо друго освен възхищение към брат си. През цялото интервю тя повтаря, че не може да повярва, че той би извършил нещо толкова ужасно.

Година по-късно Паула Хитлер умира, прекъсвайки завинаги чистата кръвна линия на семейство Хитлер.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase