Когато Омар бин Ладен се чувства тъжен, той гледа "Непростимите" - онзи класически американски филм с Клинт Истууд, чийто герой се отказва от спокойствието на земеделския живот за последно нахлуване в своето насилствено минало. През другото време рисува пейзажи, най-вече пустинните сцени край Нил на лунна светлина или неопитомения американски Запад - мъртви дървета и черепи на говеда.

Четвъртият най-голям син и очевиден наследник на лидера на Ал Кайда Осама бин Ладен изключително много прилича на баща си. Омар е наследил големия нос на Осама и смелите му очи. Но артистичната му склонност е това, което той е получил от майка си.

"Част от семейството на майка ми е много артистично", обяснява Омар пред VICE. "Майка ми обича да рисува, както и една от сестрите ми. Чичо ми също беше много добър художник. Така че нуждата от рисуване тече в кръвта ми."

През последните 12 месеца той е нарисувал повече от дузина оригинални творби. Всички те са завършени в стил арт наив, с живи цветове и плоски, експресионистични мазки. В една картина той пресъздава бодливите планини на Тора Бора, където баща му е отишъл да се скрие след 11 септември 2001 г. Върховете са назъбени, като зъбите на трион, и са представени в нюанси на яростно червено. В друга, любима картина на Омар, той изобразява пустинята Аризона - на около седем хиляди и половина мили от скривалището на баща си - където селска вила и бледозелен кактус си правят компания под обсипано със звезда небе.

Всички негови картини носят детска простота и може би не е изненадващо. Омар създава впечатлението, че работата му е начин да се докосне до отдавна изгубеното спокойствие от далечната му младост: да се върне в началото, преди всички насилия и кръвопролития.

"Липсват ми забавните моменти, когато бях твърде млад, за да познавам, и твърде невинен, за да виждам света около себе си", казва той многозначително. "Липсват ми огромните пустинни дюни и вълнисти морета. Липсва ми детското спокойствие."

Дюни и моретата от детството на Омар могат да бъдат намерени в Джеда, пристанищен град на западното крайбрежие на Саудитска Арабия. Като момче той прекарва ранните си години между малък апартамент в центъра на града и широко отворената семейната ферма на бин Ладен, където баща му отглежда коне, кози и газели. И от малък той демонстрира склонност към рисуването.

Омар си спомня, че на седем години е нарисувал "красиви картини" на конете на Осама и пази един особено ценен спомен от времето, когато училището му е решило да закачи една от неговите рисунки на стената на класната стая. Това, казва синът на Осама, е "единственият щастлив момент, който може да си спомни".

Но носталгията принадлежи само на примката във времето. В рамките на две години Саддам Хюсеин нахлува в Кувейт, а Осама, убеден, че ще трябва да защити Саудитска Арабия от иракските сили, превъръща семейната ферма във военна база. В рамките на три години, след като се разделя със саудитците, семейството на бин Ладен мигрира в Судан.

Именно в кръстосания огън на паяжините на геополитическото напрежение Омар прераства в юношеска възраст, прекарвайки ранните си тийнейджърски години. Той е на 15 години, когато е отведен в тренировъчните лагери на Ал Кайда близо до Тора Бора, за да се подготви за битка срещу неверните армии на Запада, и на 16, когато е отведен до препълнените с куршуми фронтови линии на афганистанската гражданска война.

Омар признава, и не без тъга в гласа, че никога не е бил особено близък с баща си. Далеч от образец за родителството, Осама бил строг патриарх, който лишавал синовете си от играчки, редовно ги биел, а по-късно се опитвал да ги убеди да се включат в самоубийствени мисии. Неговите войски подлагат домашните любимци на децата на експерименти с фатални отровни газове и ако Омар или някой от неговите братя и сестри се оплаквали от симптоми на астма, им било казвано да смучат парче пчелна пита или лук. 

Той си спомня ключова повратна точка по време на гражданската война, когато е притиснат от снайперски огън по планинска пътека в Афганистан. Териториалните сблъсъци между талибаните и Северния алианс в страната били объркани и всяка от страните по различните завои стреляла в собствените си редици, когато техните войници не успявали да разграничат приятел и враг. Изглежда нямало ясно различима разлика. В един момент приятелски войник казва на Омар по радиото, че ако го види на спорната земя, няма да се поколебае да изпълни заповедите и да го убие. Именно там, по онази планинска пътека, сред куршуми на снайперист, падащи в склона около него, Омар осъзнава глупостта на войната.

Омар е на 18, когато най-накрая решава да се откаже от мисията на Ал Кайда и да отпътува с майка си до Сирия. За последно той вижда Осама в неговия комплекс в Афганистан през 2001 г.  Той е на 20 години и живее в Саудитска Арабия, когато два пътнически самолета се разбиват в северната и южната кула на Световния търговски център на Ню Йорк. Малко след събитията от 11 септември Осама бяга във военната си база в пещерите на Тора Бора - същите тези върхове, които синът му ще нарисува върху парче платно, в кървавочервен акрил, почти две десетилетия по-късно.

Омар, който сега е на 39 години, нееднократно осъжда нападенията от 11 септември през последните 20 години - изразявайки ужасна скръб за хилядите жертви, загубили живота си и обвинявайки Ал Кайда за клането на невинни цивилни. Той отхвърля насилствените идеологии на баща си. И макар че никога не е отбягвал фамилията си, той отдавна се е опитал да се дистанцира от предшествениците му.

"Много хора смятат, че арабите - особено Бин Ладен, особено синовете на Осама - са терористи", казва Омар пред Асошиейтед прес през 2008 г. "Това не е истината".

Той иска да стане "посланик за мир" за да се опита да компенсира това, което той нарича "най-голямата грешка" на баща си. Но въпреки че никога няма да се отърве напълно от пропитото с кръв наследство на Осама бин Ладен - дори докато се бори с PTSS, биполярно разстройство и психологическите белези от възпитанието си - Омар твърди, че най-накрая е постигнал някакво подобие на мир със себе си.

Мир, който идва в не малка част от рисуването.

"Искам светът да научи, че съм пораснал, че се чувствам комфортно със себе си за първи път в живота си -  че миналото е минало и човек трябва да се научи да живее с него", казва той. "Човек трябва да прости, ако не и да забрави, за да може да бъде в мир с емоциите си."

Сега Омар живее в Нормандия със съпругата си Зайна Мохамед Ал-Сабах и малко стадо коне. Това са неговите любови - жена му, конете му и новооткритата му артистична жилка.

Зайна също има страст към изкуството. Омар припомня, че малко след като се срещнали през 2006 г., двамата прекарвали часове, рисувайки и играейки с Photoshop, създавайки изображения на компютъра. Подобни хобита постепенно отпадат, тъй като другите неща вземат приоритет в живота им. Но когато COVID-19 потопява Европа и държавите влизат в локдаун, Зайна предотвратява скуката по същия начин, както безброй други по света - като включва отново творческата си страна. Тя започнала да рисува сгради и къщи и в крайна сметка подтикнала Омар да направи същото.

"Ние обиколихме арт магазини за материали и макар и оскъдни заради изолацията, успяхме да намерим всичко, от което се нуждаехме", спомня си той. "От този ден нататък седях в ателието си и рисувах от сърце."

Художественото вдъхновение на Омар бин Ладен идва от обкръжението му - съпругата и приятелите му, спокойствието, което изпитва, когато язди на кон или наблюдавайки реката, която минава покрай дома му. От работата му става ясно, че Омар държи трайно на природата. Но докато пасторалните провинциални сцени очевидно напомнят на Омар за "красивото място", където сега живее, други се позовават на нещо по-малко буколично.

Когато го питат за меланхолията, която се вижда в някои от картините му, и откъде идва това, Омар казва: "Тъжен съм от начина, по който светът се е променил откакто бях дете. Виждам тъгата в очите на другите. Усещам болката, която изпитват... Виждам самотата и страданието, причинени от глада и войната. Виждам и чувствам нараняването, причинено от насилието."

Това е двойната функция на изкуството на Омар - начин той да кристализира спокойствието на детството си в Саудитска Арабия и новия си живот във Франция, като в същото време се бори с травмата на всичко, което се е случило между тях. И по-специално тази борба често е на фона на пейзажа на американския Запад - иронично, предвид ожесточението на Осама към тази част от света.

Омар никога не е бил в Съединените американски щати и израстването на възприятието му за тази далечна страна несъмнено трябва да се е формирало от баща му, който някога е описал Америка като "най-лошата цивилизация, засвидетелствана от историята на човечеството". Виждайки картините на Омар и чувайки го да говори, става ясно, че разбирането му е информирано и от други неща: например романтичната  кънтри и западна музика, която той чува за първи път като тийнейджър в Афганистан, докато слуша радиото за звуци от външния свят; или фантастичните въображения на любимите холивудски филми.

"Харесвам стари западни филми“, казва той и след това уточнява: "Уважавам каубоите. Обичам каубойското достойнство."

Омар винаги ще бъде син на баща си. Миналото е минало, както той се изразява, и човек трябва да се научи да живее с това. Изкуството му е помогнало да го постигне. То му предлага не само средство за бягство - за невинността на детството му до широките американски равнини на мечтите му, но също е и процес на изцеление.

В едно произведение, озаглавено "Светлината", той е нарисувал черна магистрала, която се спуска към осветения хоризонт. Средните линии привличат погледа към този хоризонт, над хълма, където пътят изчезва в лъчиста бяла светлина излъчва от невидим източник. Това е може би най-тъмната работа на Омар. Тя е и най-символичната му.

"Мисля, че се опитвам да намеря малко светлина в края на този тъмен път", казва той тежко. "Надявам се, че рисуването отново ще отвори светлината в живота ми."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase