12345678

Да ходиш 10 километра до училище, а понякога, по време на урок, да те напада див слон - всеки ден децата в Шри Ланка се изправят пред препятствия, за да стигнат до класната стая. Семействата от бедните райони са изправени и пред тежкия избор - кое от своите деца да пратят на училище.

Преди няколко години Ива Панцери е поканена от свои приятели в Шри Ланка, но не само красивата природа, а и усмихнатите и мили хора грабват сърцето й. Тогава се ражда и една благородна идея - да помогне на училища и деца в бедните райони на страната. Създадена е Цейлон Проджект Интернешънъл, която помага на училищата в област Полонарува.

"Те са много смирени, усмихнати хора, за тях е важно, че си отишъл да ги видиш. Никой не иска нищо от теб", казва Ива Панцери пред Dnes.bg

След като няколко пъти получават помощ от своите български приятели, децата от Шри Ланка искат да се отблагодарят, но казват, че нямат нищо в замяна. Така се появява идеята за конкурса с рисунки "Как си представям България?". Част от най-добрите творби ще бъдат продадени на благотворителна изложба, която ще бъде открита на 18 ноември в "Къщата на София". Събраните пари ще помогнат не само на училищата в далечната държава - част от тях ще отидат и за помощ на деца в нужда или бедни училища в Северозападна България. Така децата на Шри Ланка ще помогнат на децата в България.

Но как децата от Шри Ланка се запознават с родината ни?

В бедните райони интернет достъпът е оскъден, а пандемията от СОVID-19 се оказа препятствие за образованието в страната. Децата все пак се връщат на училище, след като около 80% от населението е ваксинирано.

"По време на СОVID пандемията им беше трудно да учат, защото ползването на интернет е много ограничено и се случва само в големите градове, на места, където има покритие с мобилни данни. А и не всички имат възможност да си купят нужните технологии. В едно бедно семейство или майката, или бащата имат по един телефон, но той, както казват те "не е с пипане", а с копчета", разказва Ива.

И именно тъй като интернетът е трудно достъпен, опознаването на родината ни се оказва голяма емоция за децата в Шри Ланка. Учителите там изпращат снимки на малчуганите, седнали на бордюра на път, където хващат мобилни данни, разглеждайки снимки от България. По-късно всеки ще нарисува това, което е запомнил.

1234

"Това беше и голямата емоция, когато направихме конкурса с детските рисунките. Повечето от дечицата са чували името, но не знаят къде се намираме. И понеже темата беше "Как си представяте България", за да видят нещичко, доста са вървели до големите улици, за да хванат интернет и да разберат повече за страната ни", разказва ни Ива.

"Проверили са тук-там как изглежда България, защото някои рисунки са под формата на картата на България. А победителят в този конкурс беше изобразил страната ни много истински, с всичките й красоти", допълва тя.
Една красива особеност не само на децата, но и на хората там, е че не очакват нищо от своите посетители. Те просто искат да научат имената им, радват се на косите им, тъй като са впечатлени от различните цветове, учат се да танцуват.

"Децата ходят на училище с униформи, чисти и спретнати, кой обут, кой бос. Това, което е много характерно за тях е, че нямат очаквания. Те са изключително смирени и не очакват, че някой ще отиде да им донесе нещо или пък да им дари. Първият път, когато отидохме, те не знаеха, че ще носим подаръци. Директорите им казаха, че идват хора от далечна страна, за да видят училището. Те ни посрещнаха така, че ние се разплакахме. Емоцията, която създадоха, беше невероятна. Децата се бяха наредили в шпалир и ръкопляскаха", разказва Ива.

Второто посещение на училището също е емоционално за нея: "При второто ми отиване там подарихме на децата музикални инструменти. Учениците излязоха и ми подариха химикалките си", казва тя и споделя, че още си ги пази.

Тази смиреност може би се дължи на факта, че 80 процента от жителите на Шри Ланка са будисти, а тяхната философия е такава - да живееш без очакване. "Аз и до ден днешен не мога да свикна с това, че за да засвидетелстват уважение те клякат и ти пипат краката. Това го правят и помежду си, например по-малката сестра към по-големия брат в знак на уважение", добавя тя.

Всъщност всеки път, когато получат помощ, хората в Шри Ланка искат да се отблагодарят с нещо. Те често дават на своите посетители от България ръчно изработени чанти или тефтери, изработени от слонска тор, които да бъдат продадени у нас с благотворителна цел.

Резултатите от помощта също е на лице - при една от благотворителните си акции децата получават от организацията на Ива спортни принадлежности, тъй като много искат да имат отбор по волейбол. Малко по-късно новият отбор на училището печели купа в междуучилищно състезание

А след като Ceylon Project International стартира нова програма за подпомагане на друго училище в района, 22 нови деца се записват в него. "Целта ни е да накараме възможно най-много деца да започнат училище", казва Ива.

Пътят към образованието е труден: "За да стигнат до училище вървят много. Някои хора имат моторетки, върху които се накачулва цялото семейство,  не може да става дума за коли. Ако бащата е свободен, може да закара детето на училище, но иначе вървят", разказва организаторката на проекта.

Въпреки трудностите обаче 92% от населението в страната е грамотно, а децата не желаят да мигрират - искат да останат в Шри Ланка. Материалните неща за тях нямат значение - те не се интересуват от лъскави коли или скъпи телефони. А от своя страна учителите не търсят гении, просто любознателни деца, които да се учат на занаят и да станат на свой ред преподаватели или лекари и да помагат на хората в региона.

След изложбата Ceylon Project International  ще помогне на две училища по проект "Приятелство за винаги", с подкрепа на спедиторската компания "Куик Карго" ООД. В едното учат 100 деца от 1-ви до 5-ти клас. Те ще получат обувки, раници и ученически пособия. Ще бъдат боядисани класните стаи, реновирани чиновете, ремонтирана инсталацията за пречистване на вода, ще се поставят вентилатори и дарени компютри, които децата ще видят за първи път на живо.

Второто училище е гимназия, в която учат 1000 деца до 13-ти клас. Там ще бъде осигурен достъп до интернет и дарени компютри, за да могат големите ученици да имат и час по информатика.

Ива споделя, че има и друго желание - деца от България да отидат в Шри Ланка или обратното - деца от Шри Ланка да посетят родината ни.

Изложбата "България през погледа на децата от Шри Ланка" ще бъде открита на на 18.11. от 18ч. в "Къщата на София" и ще може да бъде видяна до 21.11.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase