Някога хотел Haegumgang е бил изключителен петзвезден курорт, плаващ директно над Големия бариерен риф на Австралия. Днес той е порутен, акостирал на севернокорейско пристанище, на 20 минути път с кола от демилитаризираната зона, която разделя двете Кореи.

За първия плаващ хотел в света това е последната спирка в странно пътуване от 10 000 мили, което започва преди повече от 30 години с бляскави разходки с хеликоптер и изискана храна, но завършва с трагедия.

Сега, обозначен за събаряне, този ръждясал съд с цветно минало е изправен пред несигурно бъдеще.

Една нощ на рифа

Плаващият хотел е идеята на Дъг Тарка, роден в Италия професионален водолаз и предприемач, живеещ в Таунсвил, на североизточния бряг на Куинсланд, Австралия.

"Той изпитваше много любов и признателност към Големия бариерен риф", разказва Робърт де Йонг, уредник в Морския музей в Таунсвил. През 1983 г. Тарка създава компания Reef Link, за да превозва еднодневни туристи чрез катамаран от Таунсвил до рифова формация край брега. Но тогава си казва: "Чакай. Ами ако хората могат да останат на рифа за една нощ?"

Първоначално Тарка обмисля да акостира стари круизни кораби за постоянно до рифа, но разбира, че вместо това ще бъде по-евтино и по-екологично да се проектира и построи персонализиран плаващ хотел. Строителството започва през 1986 г. в сингапурската корабостроителница Витлеем - дъщерно дружество на вече несъществуваща голяма американска стоманодобивна компания.

Хотелът струва около 45 милиона долара - над 100 милиона долара в днешни пари - и е транспортиран с тежкотоварен кораб до рифа Джон Бруър, избраното от Тарка място в морския парк Големия бариерен риф.

"Това е риф с форма на подкова, с тихи води в центъра, идеален за плаващ хотел", обясянва Де Йонг. Хотелът е закрепен към океанското дъно със седем огромни котви, разположени по такъв начин, че да не повредят рифа. Мръсните води не се изпомпват през борда, водата е циркулирана, а всички боклуци са изнесени към континента, което донякъде ограничава въздействието на конструкцията върху околната среда.

Кръстен Four Seasons Barrier Reef Resort, той официално е открит за работа на 9 март 1988 г.

"Това беше петзвезден хотел и не беше евтин", казва Де Йонг. "Имаше 176 стаи и можеше да побере 350 гости. Имаше нощен клуб, два ресторанта, изследователска лаборатория, библиотека и магазин, където можеше да си купиш оборудване за гмуркане. Имаше дори тенис корт, въпреки че мисля, че повечето топки за тенис вероятно се озоваваха в Тихия океан."

Бутилка уиски

Пътят до хотела отнема два часа с бърз катамаран. По-бързо може да се стигне с хеликоптер, но това е и по-скъпо - 350 долара за двупосочно пътуване.

Новостта на "плаващия хотел" предизвиква доста шум в началото и хотелът се превръща в мечта за водолазите. Дори неводолазите могат да се насладят на невероятна гледка към рифа, благодарение на специалната подводница, наречена The Yellow Submarine.

Скоро обаче става ясно, че влиянието на лошото време върху гостите е подценено.

"Ако времето беше лошо и трябваше да се върнете в града, за да хванете самолет, хеликоптерът не можеше да лети и катамаранът не можеше да плава, така че това причиняваше много неудобства", казва Де Йонг.

Интересното е, че персоналът е обитавал последния етаж, който в плаващ хотел е най-нежеланото място, защото се люлее най-много. Според Де Йонг служителите са използвали празна бутилка от уиски, висяща от тавана, за да преценят вълнението на морето: когато тя започне да се люлее неконтролируемо, те знаят, че много от гостите ще се оплачат от морска болест.

"Това вероятно е една от причините, поради които хотелът никога не е бил истински търговски успех", казва той.

Има и други проблеми: циклон удря конструкцията само една седмица преди отварянето, повреждайки непоправимо сладководен басейн, който е част от комплекса. Депо за боеприпаси от Втората световна война беше намерено на две мили от хотела, което изплаши някои клиенти. И нямаше много какво да се прави освен гмуркане или гмуркане с шнорхел.

Само след една година курортът Four Seasons Barrier Reef става твърде скъп за управление и е затворен, без изобщо да е достигнал пълна заетост. "Той изчезна наистина тихо", казва Де Йонг, "и беше продаден на компания в Хо Ши Мин във Виетнам, която търсеше да привлече туристи".

Малко вероятна дестинация

През 1989 г. плаващият хотел предприема второто си пътуване, този път 3400 мили на север. Преименуван на хотел Сайгон - но по-известен като "Плаващият" - той акостира в река Сайгон в продължение на почти десетилетие.

"Тогава хотелът стана наистина успешен и мисля, че причината беше, че не беше насред нищото, а на брега. Беше плаващ, но беше свързан със сушата", обяснява Де Йонг.

През 1998 г. обаче The Floater фалира и затваря. Но вместо да бъде демонтиран, той намира малко вероятен нов живот - хотелът е закупен от Северна Корея, за да привлече туристи към планината Кумганг, живописен район близо до границата с Южна Корея.

"По това време двете Кореи се опитваха да строят мостове, говореха си помежду си. Но много хотели в Северна Корея не бяха наистина удобни за туристите", казва де Йонг.

След още 2800 мили пътуване, плаващият хотел е готов за третото си приключение, с новото си име - Haegumgang. Той отворя врати през октомври 2000 г. и се управлява от южнокорейска компания Hyundai Asan, която също управлява други съоръжения в района и предлага пакети за южнокорейски туристи.

През годините регионът на планината Кумганг е привлякъл над 2 милиона туристи, според говорителя на Hyundai Asan Park Sung-uk. "Освен това, Mount Kumgang Tour подобри междукорейското помирение и послужи като основна точка за междукорейски обмен, като център за събиране на разделени семейства, за да излекува скръбта от националното разделение“, казва той.

Трагедия

През 2008 г. севернокорейски войник убива 53-годишна южнокорейка, която се е скитала отвъд границите на туристическата зона на планината Кумганг във военна зона. В резултат на това Hyundai Asan спира всички обиколки, а хотел Haegumgang е затворен, заедно с всичко останало в района.

Не е ясно дали хотелът е работил изобщо оттогава, но със сигурност не и за туристи от Южна Корея.

"Информацията е оскъдна, но вярвам, че хотелът е работил само за членове на управляващата партия в Северна Корея", казва Зе Йонг. На Google Maps Haegumgang все още може да се види закотвен на кея в района на планината Кумганг. Той ръждясва.

През 2019 г. лидерът на Северна Корея Ким Чен Ун посети туристическата зона на планината Кумганг и разкритикува много от съоръженията, включително хотел Haegumgang, за това, че са в лошо състояние. Той нареди те да бъдат съборени като част от план за преустройство на района в стил, по-подходящ за севернокорейската култура. Но тогава пандемията дойде и всички планове бяха отложени.

Не е ясно дали планът за разрушаване на всичко ще се осъществи скоро или изобщо.

Междувременно плаващият хотел живее ден за ден, наследството му все още е непокътнато. Вероятно ще остане единствен по рода си, тъй като идеята за плаващи хотели така и не завладява хората. Поне не в тази им форма.

"Океанът е пълен с плаващи хотели", казва Де Йонг. "Просто се наричат ​​круизни кораби."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase