На концертите си те хвърлят библии в публиката, пеят за любовта към жените, Господ и Исус, а запазеният им външен вид за сцената са изрусени коси и кожени дрехи на жълто-черни райета (пряко свързани с един пасаж в Стария Завет). Идват от най-консервативната част (Orange County) на най-развратния американски щат Калифорния и успяват да съчетаят типичните за глем метъла атрибути с праведната отдаденост на Исус Христос, пресъздадена в страстните им текстове.

Започват като алтернатива на негативните текстове и дарк-поклонението пред Сатаната в метъл музиката на 80-те и позитивният им хард рок бързо ги превръща в първата масово известна група в стила.

Stryper продължават неуморно вече 3 десетилетия и ако съдим по последните им изяви, нямат намерение да спират.

Ден преди първия им концерт у нас - на Kavarna Rock 2012, си поговорихме с основната творческа сила в групата – Майкъл Суийт (Michael Sweet). Оказа се, че сами си разказват шегите, които чуват по свой адрес и понякога дори успяват да им се засмеят. Но след това продължават с молитва и от там – на сцената…

В интервю казвате, че за вас най-приятната част от правенето на музика, е студийната работа. Какво ви вдъхновява, как започвате да пишете песен?

Много композитори пишат непрекъснато. Не се спират. Аз не съм от от тях. Въпреки че композирането и писането на текстове е естествен процес за мен, пиша на периоди. Когато го правя съм много съсредоточен, заради което е невъзможно това да се случва по време на турне. Когато е време за албум пък се заключвам в домашното си студио и работя върху песните с дни. Вдъхновявам се и пиша за неща, които са част от моя живот – Господ, семейството, съпругата ми, както и по-общи теми, които ме вълнуват.

В музикалния бизнес сте от 3 десетилетия, през всичкото това време мислили ли сте да промените  концепцията на групата? Знам, че основно вдъхновение за вас е Исус Христос, но достатъчно ли е това, за да ви движи напред толкова дълго?

Като всичко в живота, и ние сме имали възходи и падения, добри и лоши моменти. За нас като група обаче Исус Христос винаги е бил основен фокус. Имало е най-различни препятствия, но никога не сме искали напълно да сменим посланието и идентичността си.

Когато чуят, че свирите Christian-метъл, хората си представят пастори на сцената… Изненадата е голяма, нали?

Да, и надявам се – положителна! Току що свирихме на един фестивал в Норвегия, пред супер млада публика. В първите 30 секунди бяха доста резервирани заради точно този предразсъдък. Но след това видяха, че свирим позитивен, тежък, качествен метъл, който те кара да се чувстваш добре и да се радваш на музиката и живота. После тийнейджъри и 20-годишни фенове идваха при нас и ни казваха – „Досега не съм ви гледал, но вече сте любимата ни банда”. Беше изключително зареждащо и готино.

Много често се шегуват с вас и с музикалния израз на вярата ви. Как гледате на тези шеги? Разказвате ли си ги помежду си, обиждат ли ви?

Шеги? Наистина? Никой никога не се е шегувал със Stryper! (смее се). Честно казано не помня да сме седнали да си разказваме шеги за групата, но сме се смяли на неща, които попадат в полезрението ни. Сериозно, ако се обиждам от всяко нещо, което хората казват за нас, ще прекарвам излишно време в гняв. Разбира се, като нормални човешки същества, предпочитаме да ни уважават за това, което правим, но не можем да контролираме какво говорят хората, които не ни харесват. Когато нямаш контрол над нещо, е безсмислено да се ядосваш за него.

Какво е религията в днешно време? Какво се промени от 80-те насам?

Религията е организация. Християнството е връзка с Христос. Двете неща могат да бъдат много различни. Исус Христос е любящ и всепрощаващ. Това никога няма да се промени. Мисля, че светът в момента е доста трудно място. Глобалната икономика е в криза и за хората е трудно да оцеляват, което променя светоусещането им изцяло. Няма как промяната да не засегне и вярата. Но лично за мен е важно единствено, че в трудни времена Христос е с мен.

Напоследък много групи се обръщат към класиките от различни периоди от 20 век за вдъхновение. Това ли е случаят и с последния ви албум "The Covering"?

Записахме този албум, защото винаги сме искали да направим нещо такова – да отдадем почит към артистите и песните, които са били важни за нас, докато растем на Sunset Strip булевард в Калифорния. Групите, на чиито песни направихме кавъри в "The Covering" са нашето музикално вдъхновение и сме много щастливи от това как се получиха нашите варианти, както и за изключително топлите отзиви от феновете и журналистите.

Има няколко кавъра на групи и музиканти, които ще бъдат на Kavarna Rock 2012. Кой от списъка с артисти на фестивала бихте гледали?

Свирим на доста фестивали и винаги искам да гледам колкото се може повече концерти. За съжаление никога не успявам да видя групата, която е точно преди нас, както  и тази след нас. Но едно мога да кажа със сигурност – ще опитам да гледам всички останали! Нямам търпение фестивалът да започне. В България сме от понеделник и имаме усещането, че предстои нещо страхотно!

През септември излиза новият ти солов албум – разкажи малко повече за него!

Да, наистина предстои да излезе и съм много горд с него. Нямаме точна дата за издаването му. В проекта участват няколко гост музиканта, включително бившият вокал на TNT - Tony Harnell, Doug Aldrich от Whitesnake и професионалният кечист и музикант Крис Джерико. Музикално съм много горд с този албум и нямам търпение да чуя какво мислят феновете и журналистите за него!

Също така в момента завършвам автобиографичната си книга, която ще излезе скоро. Наречена е „Откровено” и е откровена равносметка на историята на живота ми.

А нов материал на Stryper? Слушате ли нова музика, какви са влиянията в новите ви парчета?

Да, със Stryper работим по 2 албума едновременно. В момента завършваме албум, в който сме презаписали много от класическите си хитове и любимите парчета на групата според феновете. Догодина ще издадем албум с чисто нов материал. И за двата влиянията са многобройни - както за музиката, така и за текстовете. Въпреки това не слушам прекалено много чужда музика, защото искам звукът на авторските ми парчета да бъде лично мой. Не искам да звуча като себе си, който иска да звучи като някой друг, ако ме разбирате, ха-ха!

Идвате в България за първи път и знам, че винаги се вълнувате преди да забиете на ново място. Какво трябва да направят феновете, за да ви накарат да се почувствате по-добре?

Много е мило, че питате! След 30 години на сцена наистина все още имам сценична треска, но в момента, в който вече съм на подиума и видя как хората долу са вдигнали ръце и куфеят, тези нерви бързо си отиват. Така че ако искате да се почувствам още по-добре, просто се забавлявайте. Нищо друго не ме кара да се чувствам по-щастлив!

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase