Точно ви обяснявах как вървят нещата с турнето на D2 и Gravity Co и имах неблагоразумието да спра точно на момента преди вечерта. 

Нека да започна от края на концерта в Димитровград. Освен, че там е централата на най-голямата музикална поп-фолк фирма, в града има и доста хора, които наистина слушат качествена музика. 

Има и такива, които ще започнат от този момент нататък. Както казва Сашо (D2),  дори това е една малка победа. 

Присъствах и на случай, когато фенка идваща да си вземе автограф, казва на момчетата "Благодаря ви, от днес вече няма да слушам чалга."  

Разбира се веднага се пусна шегата, че личната метаморфоза на това момиче вече е започнала, но за да бъде лечението пълно ще трябва да се отбие вечерта в хотела за лични наставления. 

Противно на очакванията никакви фенки не бяха прибрани по стаите, а с двете банди, и част от екипа на сцената плюс Боби Турбото естествено, се опитахме да изядем колкото може повече преди да затворят кухнята на хотела ни, тъй като се оказа, че в Димитровград няма денонощни места за ядене. 

Вместо напоителна алкохолна вечер, нашата компания, Боби Турбото, Десо и Сашо от D2 и аз си говорехме глупости до 4 сутринта консумирайки от минибаровете в стаите. Резултатът е 12 коли, 1 бира и 1 минерална вода, плюс два шоколада и много цигари. 

Сашо и Десо навиваха Боби Турбото да го подстрижат гола глава, но Боби каза, че има доверие само на Десо, може би защото Сашо се хилеше леко злорадо при споменаването на новата прическа. 

Абсолютно невероятно ми се стори и наличието на параклис до нашата стая. Истински църковен параклис в коридора на хотела. 

В края на краищата трябваше да лягаме, защото на сутринта ни чакаше път до Кърджали и саундчек. Аз се приспах четейки - Factotum на Буковски. 

Никога не съм се чувствал толкова зле от вечер, в която не съм употребявал алкохол. Държа да вметна, че някои хора бяха изпили по около литър уиски вечерта в бара и въпреки всички в 9:30 бяха на крака без въобще да им личи. 

Очевидно рокендрола има своите начини да лекува. 

С абсолютно неадекватно шофиране аз и Боби стигаме до Перперикон, а там вече ни чакат Сашо, Митко Кърнев, Дидо от D2, както и една мацка Лора, занимаваща се с организацията на всички тези хора от турнето. 

Бабите на паркинга ни накараха да си купим карта, за да не се загубим, макар че очевидно не я използвахме нито веднъж. Така и не покорихме най-високата точка, тъй като слънцето ни накара да се движим нагоре със скороста на осакатени гущери в напреднала възраст. 

Всички бяхме заети с тежко дишане, освен Боби, които изключително жизнерадостно издаваше звуци на специфичен вид планински козел и от време на време казваше: "Не пипай джипа" и "Сега, ти ще измиеш чиниите" с много дълбок басов глас. 

Трябва да поясня, че това е фраза на техния приятел - зам.-шефа на сливенския затвор, за когото вече стана дума.

Заради подвикванията няколко влюбени двойки се скриха измежду камъните притеснени да би да сме някакви страхотни простаци, на каквито може би приличахме хилейки се на звуците, които издаваше Боби. 

Ето и самия Сашо в кратък видео блог, за настроенията в момента, както и Боби, който говори като селски диджей.  

След като едва не починахме изкачвайки Перперикон, цялата ни тайфа се гмурна в Кърджали, където аз очаквах да видя нещо много западнало като град. Всъщност се излъгах много. 

Кърджали се оказа, много чист и красив европейски град, за разлика от много други като София например. Ядохме дюнери близки до съвършенството и отмаряхме на сянка в едно кафе на центъра. 

Докато аз, Сашо и Боби го раздавахме изключително на просташки разговори и смешки, Митко Кърнев работеше по телефона. Уреждаше бъдещи участия и проведе над 20 телефонни разговора. 

След като пристигнахме в училището, където се провеждаше лайфа и сцената вече се строеше ми направи впечатление, колко чисто и ново е училището и че всички ученици носят униформи. 

Дори Дидо от D2 си поиска униформа на училището и излезе да пее с нея. 

В процеса на подготовката на лайфа, използвах 1 час свободно време да медитирам в колата, което бе последвано от кратка дрямка и отново малко Буковски. 

Вече ви пуснах кадри от представянето на Gravity Co и D2, но днес мисля , че е много подходящо да ви покажа бандата от Кърджали Soulstage, които моментално станаха любимци на всички. 

Момчетата бяха адски свежи и с много добра визия. Аз лично очаквах от Кърджали, като град с предимно турско население, да виждам жени в забрадки и хора в специфично облекло.  

Всъщност двора на училището беше пълен с деца в най-модерни дрехи. Ако пък трябва да съм съвсем честен, беше пълно с алтернативни типове, деца с тениски на метъл банди, смъкнати, въобще всякакви приятни модерни хора от 21 век.

Докато снимах от една класна стая в компанията на привлекателни единайсетокласнички, реших че мога да изляза напред, ако ги поканя в съблекалнята на момчетата след концерта. 

Бях много уважавана личност, до момента, в който не ги отведох до там. Записах си от утре да стана музикант.

След края на лайфа всички от Gravity Co и D2 останаха да си побъбрят с пичовете от местната банда, а Дидо и Ники отново бяха обградени от огромни тълпи фенки. Записах си пак, че от утре ставам музикант.
 
Почти смазани от умора, аз Боби и Сашо си тръгваме за София в компанията на последния Nick Cave and the Bad Seeds.

Ето и заключителните думи на Сашо:  

София ни чака, а след нея Враца и Монтана. The show goes on. Утре ще се напием вече, обещавам.

Виж какво се случи през Ден 1-ви

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase