Red Snapper са една от групите пионери в развитието на Acid Jazz-а през 90-те години, продължаващи своето израстване и до днес.

Над 15-годишната им история и статутът на един от емблематичните проекти на независимия лейбъл Warp Records (заедно с артисти като Aphex Twin и Nightmares on Wax) ги поставя сред безспорните и световнопризнати музикални откриватели, които по една или друга случайност са пропуснали българската сцена.

Грешката ще бъде поправена на 9 юли, когато Red Snapper ще направят първия си концерт у нас на откритата безплатна сцена в Борисовата градина, като част от Mellow Music Festival.

Red Snapper описват музиката си като комбинация от „призрачни звукови пейзажи, картечен ритъм и разтърсващ костите бас“.

От лондонския ъндърграунд, през големите фестивали, MTV и турнета в цял свят, кратка раздяла, до повторно събиране за новия албум Key, досега Red Snapper са свирили с всички – The Prodigy, Björk, Garbage, The Fugees, Unkle, Massive Attack и кой ли още не.

За пътя дотук си поговорихме с Ali Friend – сам по себе си емблематичен композитор, музикант и продуцент, работил освен с бандата, и с The Chemical Brothers, Death In Vegas, Beth Orton и др...

Red Snapper е една от групите пионери в синтеза между инструменталната и електронната музика. 20 години след началото този подход все още създава нови жанрове. Как беше в началото?

Разбира се, ние не сме първите, които смесват акустични и електронни звуци, не сме и последните. Този подход е естествено развитие в музиката – новите звуци трябва да бъдат интегрирани в системата от съществуващи и да се свържат с целия й спектър. Мисля обаче, че и досега ние сме експериментатори, без това да е единственият ни стремеж.

Когато започвахме, основно искахме да правим страстна музика, която отразява мрачната енергия на живота ни в Лондон. Искахме британски звук, който е съвременен и се случва в момента, диша с времето си. Искахме да ползваме инструменти, на които ние свирим акустично, но по нов и индивидуален начин. Използването на електроника изглеждаше най-естественото решение за нашия звук. Единственото условие беше да си позволим един на друг да правим каквото си искаме. Резултатът са Reeled & Skinned (Warp, 1995) и Prince Blimey (Warp, 1996).

Когато започвате, сте част от музикалния авангард, след това песните ви се въртят по MTV, а сега сте една от най-емблематичните банди на стила си, пътувате по цял свят, а ти дори пееш в две от песните в Key. Имаше ли някакъв странен момент през тези години, в който си казахте „Леле, откъде тръгнахме, а къде стигнахме“?

Мисля, че тези моменти не спират. И досега ситуации, в които се озоваваме, ме изненадват – и в добрия, и в лошия смисъл. Или по-точно ситуации, в които аз се оказвам. Ние сме група, която създава и свири музика, която е генерално инструментална и не е особено лесно смилаема. Мисля, че беше полезно да навлезем в радио- и телевизионния мейнстрийм на Европа и Япония, но когато влязохме в тази игра, нещата не се подредиха особено добре. Защото трябва да си верен на музикалните си страсти и мотиви.

Помня едно гостуване в предаването Later с Jools Holland по телевизия BBC заедно с Hole, на което така трещяхме, че на хората им се наложи да си запушат и предпазят ушите. А ние си свирим по нашия си начин, това си беше звукът на Red Snapper. Но да призная, мисля, че най-невероятното и страхотно нещо е, че все още създаваме нова музика, която се издава и пуска по радиото и с всеки звук в нея сме верни на себе си.

След раздялата се събирате отново след джем сесия. Какво се случи на нея?

Ние си останахме приятели през всички години, в които нямаше Red Snapper, но повторното ни събиране всъщност беше резултат от усилията на много хора. Сред тях е предишният ни мениджър, който постоянно ни звънеше и ни убеждаваше отново да правим музика. Имаше усещане, че група като нашата, която е подготвена и способна да поема рискове в музиката си, отново е търсена от публиката.

Трябва да призная, че аз бях последният, когото убедиха в тази идея. Мислех, че сме постигнали всичко, което можем, и да се реформираме, ми се струваше безсмислено. Обаче след като посвирихме заедно и ни предложиха да сме хедлайнери на фестивала Big Chill, осъзнах, че си заслужава да опитаме отново. Mного големи късметлии сме, защото можем да продължаваме да правим необичайна и понякога доста предизвикателна музика. Но точно това ни прави и специални.

В последните месеци сте на турне – как е? Различно ли е от преди?

Публиката включва стари и нови фенове от няколко поколения. Има ужасно много 14-15 годишни, има и 20-, и 30-годишни... Все още обожаваме да свирим на живо, но сега сме се научили много по-добре как да свирим за публиката, да я държим в напрежение, да се чувства въвлечена. Другото различно е, че си имаме семейства и не ни се пътува по дълги турнета. Обаче концертите са суперинтензивни и страстни, като винаги. Доста научихме от работата с Prodigy и Massive Attack...

Новият ви албум Key има енергията на жив концерт – как работихте в студио по него? Знам, че е било голяма забава, описвате го като „виртуозност без претенция“, но в същото време звучи доста мислен...

Прекарахме две години в писане на музиката и след това записахме по-голямата част от него в адски интензивни сесии, за по-малко от седмица. Писането беше направено от разстояние – всички живеем в различни държави сега. И беше много интересен и вдъхновяващ метод на работа за нас. Изпращахме си аудиофайлове постоянно и музикалните идеи идваха неочаквано. Беше като развален телефон, в който от първоначалната фраза се ражда нещо адски неочаквано. После записвахме в къщата на Рич. Цялата я преобърнахме в студио. Вдигнахме диваните по стените за изолация, направихме други размествания и цяла седмица не се спряхме. Нямахме време за много мислене. Всички знания бяха ползвани подсъзнателно, отдадохме се на идеите, на страстта. Мисля, че Key се получи малко по-меланхоличен от останалите ни албуми, но все така повдигащ настроението и някак позитивен.

Работите ли вече по нов материал?

По-скоро си говорим за него. Май ще звучи доста различно....

Mellow Music Festival ще покаже музикални откриватели в стилове, които не присъстват на българската сцена. Като най-старата и най-известната банда сред тях, кого бихте препоръчали от останалите?

Не съм ги слушал всичките, но идеята да представите музикалните иноватори е страхотна. Затова съм сигурен, че има какво да предложите. Наистина нямаме търпение най-сетне да дойдем в България, доста отдавна чакаме някой да ни покани!

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase