Ницше пише: "Животът без музика би бил грешка"

И е прав – десетки изследвания доказват, че музиката има огромно положително влияние върху психическото ни здраве. Но защо тогава, голяма част от съвременните музиканти често страдат от депресия, тревожност и най-различни ментални заболявания?

Още Платон твърди, че музиката лекува тревожността. Аристотел също има подобни наблюдения. Според него, музиката има терапевтичен ефект върху емоциите на хората и дори "прочиствала душата".

В съвремието се доказва, че тя влияе и на физическото ни здраве. Променя пулса, вкарва в норма кръвното ни, понижава хормоните на стреса и дори може да повлияе на страдащите от епилепсия и изпадналите в кома.

Други проучвания доказват, че активира толкова много зони в мозъка, че ни прави по-умни. Дори тъжните мелодии, които слушаме, когато не сме в настроение, не ни правят по-тъжни. Напротив, те те карат да съпреживяваш емоции, които всъщност те карат да се чувстваш по-добре. Музиката помага и на когнитивната функция.

Но да се върнем на звездите, които често прибягват до наркотиците и алкохола, а често психическото им състояние води до физическа неразположеност.

През 2016 г. Лейди Гага споделя пред Mirror, че подтиска спомена за пътя й към върха, защото бил "травматизиращ".

Зейн Малик, който дълги години бе на турнета с групата си One Direction, отменя множество солови участия, защото изпитва страх да излезе пред публика. Докато момчетата са били заедно с него, той успявал да контролира състоянието си, но не и когато трябвало да излезе и да пее сам.

Рапърката Ники Минаж сега е една от най-известните жени, но отказите в началото на кариерата я карали да иска да се самоубие.

Оказва се, че това, което носи спокойствие и радост на обикновените хора, е ад за онези, които искат да пробият, пише Ройсин О'Конър за Independent.

Музикалната индустрия е толкова брутална, че едва малцина успяват да пробият и да оцелеят в нея. Младите изпълнители изпитват съмнения в качествата си, подложени са на стрес. Тези емоции са провокирани от провали, отхвърляния, лошо взимане на решения и експлоатация. А фактът, че продажбите на музика на даден музикант скачат в момента, в който той умре, е показателен за влиянието, което имат медиите и пазарът върху живота им.

60% от съвременните изпълнители имат проблеми с психическото си здраве. Голяма част от тях са самотни, разделени от семейството си, други просто не могат да се справят с излизането пред публика.

Примерите за музиканти, които страдат по един или друг начин са много. Деми Ловато беше приета в болница миналата година заради свръх доза, но успя да се възстанови. Още преди това, тя често споделя, че страда от биполярно разстройство, провокирано от годините й в "Дисни". Рапърът Мак Милър, който страда от депресия, също взе свръх доза. За жалост той не оцеля.

Всъщност, най-голямото влияние върху разговора за психическото здраве и начините да се помогне на хората, оказва именно смъртта на известните. Музиканти като Авичи, Джордж Майкъл и Принс провокират дискусия, която понякога спасява животи.

Така, най-голямото наследство, което е оставила Ейми Уайнхаус освен прекрасната си музика, е фондацията на нейно име, която помага на млади таланти. Младата звезда Чарли XCX също е откровена за борбата си с тревожността, която я "връхлита винаги, когато най-малко очаква".

Някои звезди не просто използват социалните медии и интервютата, за да споделят какво им тежи. Те вплитат тези емоции в музиката си, като рапърът Лоджик, който пусна песента си "1-800-273-8255". Това е номера на линията за превенция на самоубийства в Америка, а хората, на които са помогнали скачат с 27% през следващите няколко седмици. А посещенията на сайта скачат от 300 хил. на 400 хил. през следващия месец.

И докато обикновените хора се чувстват една идея по-добре, като знаят, че техните идоли са в същата лодка като тях, то на плещите на мениджмънта, организаторите на турнета и музикалните компании пада огромна отговорност.

Десетки организации се опитват да оказват психическа помощ на певците, като през 2016 Sony са първата компания, която сключва договор с клиника, за да окаже "психическа първа помощ" на хората, които работят за нея.

Начинът, по който медиите се справят с крехката тема за психическото здраве, също е критичен. Твърди се, че вестниците и списанията са далеч по-еволюирали от годините, в които слагаха обръснатата глава на изпадналата в нервна криза Бритни Спиърс на първите си страници, докато замахва гневно с чадър към папарак.

Но дали наистина е така? По-скоро не!

Дори ситуацията с Деми Ловато бе отразена по един изключително напрягащ начин. Телефонни записи на жената, открила обесения Честър Бенигтън се появиха в интернет пространството, забивайки още един нож в сърцето на вече порасналите младежи, които са оцелели благодарение на музиката на Linkin Park. Всъщност, медиите имат навика да възвеличават подобни истории, вместо да изтъкват поуката от тях.

Някак си, те успяват да предадат чар на психическите разстройства, бърнаута и дори смъртта, която витае около музикантите. Така създават впечатлението за един опасен, живот на ръба, изживян бързо. Това е чудесно за маркетинга и продажбите, но далеч не помага на младите и беззащитни звезди, които имат нужда да достигнат до тези високи очаквания.

Един от най-пресните случаи на музикант, третиран грешно от медиите, е Матю Хаали, вокалът на алтърнатив бандата 1975. Той е типичното рок&рол момче, което е представено романтично, като "измъчен гений". Самият Матю е казвал многократно, че това не е така, не е истинско и той никак не се гордее.

Нереалистични изисквания, желание за продажби, или просто експлоататорски музикални компании стоят в основата на това съвременните музиканти да страдат повече от колегите си от 90-те например. Макар да изпускат парата, пишейки собствената си музика, често, те не могат да се справят с емоциите, които се насъбират у тях. И дори собствените им мелодии нито редуцират стреса, както при повечето хора, нито са способни да ги извадят от дупките, в които са попаднали.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase