"Диви и необуздани, като саундтрак към рейва по повод края на вселената…" – така най-престижното английско списание за уърлд музика определя унгарската етно група Meszecsinka.

Бандата, чиито съ-основател е българският музикант, мултиинструменталист и композитор Емил Билярски ще направи европейската премиера на новия си албум именно у нас с два концерта този уикенд – в събота в София (Mixtape5) и в неделя в Пловдив (Бар Конюшните) в рамките на проекта “Европа Психеделика, част от официалната програма на “Пловдив - Европейска столица на културата 2019”.

 Емил и Аннамари Ола (вокал, саз) споделят за чисто новия си албум, разликите в културите, мотивацията да продължават да творят музика вече десетилетие, за влиянията и търсенията в живота им.

Продължавате да се връщате за концерти в България, като сега дори сте избрали страната ни като първа спирка за представянето на новия ви албум. Кое е това чувство, което ви кара да се връщате?

Аннамари: Истинска мечта е, че всяка година идваме в България, понякога дори повече от един път в годината. Никога не сме мислили, че това може да се случи, но благодарение на нашия български организатор - Флориан, който вярва в нас, това вече е факт. Имаме силна българска публика. Тъй като Емил е от България, страната ви винаги е била специално място за нас, наш втори дом. Случи се така, че нашият нов албум ще бъде представен първо в София и в Пловдив.

Този път ще имате две дати, в София и в Пловдив. Какво очаквате от сегашното си идване в България?
 
Аннамари: Същата енергия, на която сме свикнали от публиката ви.

Емил: Интересно ни е как ще реагира публиката на новите ни песни, на визията, която ще представим за първи път и на гостенката ни в Пловдив Гергана Димитрова - Белонога, с която ще направим няколко песни заедно.

Емил, какво е чувството да се завръщате в родната си страна? Какво ви накара да изберете Унгария за място, в което да живеете?

Емил:  Следвах в Унгария, после останах там да живея. Не беше съзнателен избор – родителите ми бяха за кратко там на работа, аз отидох с тях, а след това беше по-лесно там да намеря работа. Много зависи от това, какво те свързва с родината. Когато дълго време не живееш там, старите приятели и връзки се губят. Имам голям късмет, че с групите ми от 20 години правя концерти в България, чрез тях намерих много нови приятели и затова връщането е винаги радостно. Особено когато идвам с концерт, т.е. представям това, което е най-важно за мен.

Аннамари, вие сте била танцорка на екзотични танци, пеете на унгарски, обичате испанските певци и артистите от Средния Изток, и често имате общи проекти с български народни изпълнители. Как съумявате да комбинирате всички тези различни култури и да ги вплетете в изкустовото ви?

Аннамари: Тези неща, както и още други, са ми повлияли, защото те са в тялото ми, в душата ми, в мислите ми. Това са моите вдъхновения, но правя всичко по свой собствен начин и стил. За мен границите не са важни. Те съществуват вътре в нас и ако можем да ги преодолеем, ще изпитаме магията.

Какво ви мотивира да продължавате да правите музика?

Аннамари: Да твориш музика е терапия. Помага ти да се справиш с живота.

Емил: За мен не е необходима мотивация, правенето на музика е жизнена потребност.

Разликите в културите ви по-скоро пречат или по-скоро ви помагат за развитието на звука ви?

Аннамари: Когато свирим, ние никога не мислим за тези неща. Ние свирим това, което имаме нужда да свирим, каквото чувстваме отвътре.

Емил: Развитието на звука зависи от това, дали си пасват членовете на групата, дали се инспирират взаимно. А да си пасвате не е необходимо да сте от едно село. Може да сте представители на една култура, в такъв случай музиката ви ще е еднородна, а може и като става при нас. Всъщност всеки член на Месечинка идва от различна култура и е с различни интереси, не разбирам какво ни държи заедно.

Има ли нови неща, които бихте искали да пробвате в музикално отношение?

Аннамари: Със сигурност има такива, но все още не е решено.

Емил:  Аз виждам музикалната сфера като две части - това което вече е създадено и необятно море на потенциала, което не се вижда, докато не мине през теб в материалния свят. Няма нови неща, събрани на една етажерка, които бихме могли да пробваме. Новите неща изникват, когато съумеем да се настроим на правилна вълна. Ако подхождаме рационално към музицирането, се получава повтаряне на направеното от другите. Музиката ни няма да е нова, ако решим да използваме например нов инструмент, а ако съдържанието ѝ носи нещо ново на нас и на слушателите.

Има ли изпълнители и/или групи, които са ви повлияли и ако да – по какъв начин?
      
Аннамари: Обожавам Swans, Michael Gira,  Lhasa de Sela, както и сибирската музика – това са моите любимци за всички времена. Ако решите да си ги пуснете, може би ще чуете откъде идва вдъхновението в нашата музика.

Емил: Напоследък ми действа музика, правена на пред-естетично и пред-интелектуално ниво. В Сибир все още се намират изпълнители на звуци, произлизащи от времето, когато хората не са възприемали музиката като отделен жанр, а са използвали гласа си за лекуване и за предизвикване на специални състояния. Имам усещане, че всичко, което може да се направи с музиката в тази цивилизация, вече е направено. Затова търся инспирации в другите човешки цивилизации.

Ако имахте възможност, какво бихте променили в музикалната сцена в Европа?

Аннамари: О, това е труден въпрос... доста неща.

Емил: Нямаме възможност, затова не фантазирам на такива теми. Имам възможност да променя само себе си и със своите действия да внеса малка промяна в европейската сцена.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase